LoveLife.bg - обичай живота!
Място за творчество, усъвършенстване и истински неща...
Превключи навигация
  • Избрани
  • Творчество
  • Усъвършенстване
  • Хоризонт
    • Важните разговори
    • Изкачвания през 2017 г.
    • Крилати мисли
    • MoonLight
    • Видео
    • Обичай живота
  • Здраве и дух
  • За мен
  • Контакти

09.01.2020 г.

  • Печат
  • Е-мейл
Детайли
Добавил: Кирил Йовев
Категория: Творчество

Недей във думите да търсиш,

това което няма там,

от всичко ти… да се отърсиш,

а друго… другото не знам.

 

Тъй често ние си говорим,

но слушаме ли се, кажи?

Не зная ти какво ми казваш

с думите си, разбери!

 

Как често ние си говорим,

но по-добре е да мълчим,

когато почваме да спорим,

с думи да се изгорим!

 

Но кой е прав?

И кой ли бърка?
Това, което няма там;


От всичко ти… да се отърсиш,

а друго… другото не знам.

8.1.2020 г.

  • Печат
  • Е-мейл
Детайли
Добавил: Кирил Йовев
Категория: Творчество

Откъснати от всичко тленно,

от вещи,

власт,

и от печал,

 

и гледайки почти надменно,

с прискърбие, а и със жал,

 

над всичко дребно,

що разбърква

покоя в плахата душа,

 

и как ни плаши,

и захвърля

покоя ни във пещера,

 

но нейде,

в мрачните представи,

рисувани от нас сами,

 

Животът нещо бе забравил

навярно да ни разясни,

и плъзна се със шепот странен

по крехките ни рамена,

 

разбрах Гласът какво ми каза,

но нямах думи за това;

 

И все пак, нещо знам,

разбирам,

и все пак нещичко узнах -
Живях, Обичах и Умирах,

тревожех се и помечтах,

 

и ето, днес не ме вълнува
вилнеещата суета,
защото зная,
скъпо струва,
и нямам време за това;

 

От другите не искам нищо,
не искам нищичко от теб,
но само с теб споделям всичко
във мъничкия ми куплет;

Дори без нищо да останем,
аз зная, ще ни е добре,
и няма нищо да ни стане
щом дишаме и сме добре.

 

 

 

30.12.2020 г. - Времето

  • Печат
  • Е-мейл
Детайли
Добавил: Кирил Йовев
Категория: Творчество

Във времето

Заклещени сме ний,

И всеки носи своя силует,

Тъй както на гърба си млад поет

Понесъл е торбичката си с рими;

 

Така, четейки,

Питам те сега,

Дали, в дълбоко,

В сенките далечни,

Откриваш свойта

Плаха Светлина,

Дълбоко,

Във невзрачната тъма;

 

Аз днес погледнах

С поглед на осъден,

Последен ден,

Обречен на разстрел,

И всичко ми се вижда

Тъй абсурдно,

Часовникът тиктака,

Тъй,

Без цел…

 

 

Без милост

И без никаква пощада,

Тъй бързо,

Грубо,

Времето лети,

Не спира то,

А ето че прииждат

Наемници с безмилостни очи;

 

 

След миг - те стрелят,

Все едно,

Команда,

Не нещо лично,

Горест ил тъга,

Тъй времето

Със изстрел кръвожаден

Ни спира,

Нас,

Където сме,

Така.

 

 

За миг един

Угасват цветовете,

Амбиции,

Надеждите,

Мечти,

И празното преследване на нищо,

И всичките, изхвърлените дни;

 

 

Понякога вървим

Като слепци,

Незнаейки къде самички бродим,

Минават часовете,

После дни,

Години се изнизват,
докат ходим;

 

Така, за миг,

Дори и не усетил,

И ето, този ден си отлетя,

А днес е бил последният за някой,

И някога

За нас ще е така.

 

Аз знам сега,

Разбирам вече всичко,

В ума си,

Във сърцето си,

В гласа,

Аз зная,

Че не ми е нужно нищо  -

За моята,

Безсмъртната душа.

 

 

Но Времето

Безмилостно изтича,

Промъква се през пръстите, уви,

И никакви размени не признава
за връщане на миналите дни;

 

 

И щом не можем

Ние да ги върнем,

Поука да подириме във тях,

Уроците си вече да научим

И в идното да гледаме без страх;

 

Но егото ни пречи

Да ги зърнем,

И нашата глупашка слепота,

Не искаме назад да се обърнем,

И мъдрост да отпием от това;

 

Все тичаме,

Глупашки,

Неразумно,

Без в миг да се запитаме "Защо",

А Времето ни стрелка кръвожадно

Със свойто непрощаващо око.

2021

  • Печат
  • Е-мейл
Детайли
Добавил: Кирил Йовев
Категория: Творчество

Вятърът танцуваше с листата,

пеещ свойта песен над града,

в празникът, 

сред кич,

сред суетата,

Вятърът танцува със студа;

 

Вън е зима,

римата трепери,

хрупа под ботушите снегът,

бузките са сухи и червени,

Вятърът танцува със студа;

 

Тихо е,

и нищо се не види,

стели се над плочките мъгла,

куче вие,

с камък го замерят,

Вятърът танцува със студа;

 

Срещаме Годината с Надежда,

Блясък, Лъч и Пламнала Искра,

ето, дните нови се подреждат,

Вятърът танцува със студа;

 

23.12

  • Печат
  • Е-мейл
Детайли
Добавил: Кирил Йовев
Категория: Творчество
Това е то,
това е то,
живот,
 
когато се събудиш
с ведър поглед,
и виждаш,
или чуваш ти - света;
 
тогава щом
усещаш ведър полъх,
и вятъра го чувстваш,
и дъжда,
 
когато майчин глас
в дома те среща,
с любов безкрайна,
с грижа, и с душа,
 
и хляб, и покрив,
после - малко вино,
и малка шепа
пълна със маслини…
 
и времето 
за писане на рими :)

Страница 1 от 62

  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • ...
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10

Входна врата

  • Забравен потребител?
  • Забравена парола?

Получавай новото на мейла си

поезия паяк плетка

10 най-нови

  • 09.01.2020 г.
  • 8.1.2020 г.
  • 6.1.2020
  • Честита Нова 2021 година! :)
  • 2021
  • Още записки, 30.12.2020 г.
  • 30.12.2020 г - записки
  • 30.12.2020 г. - Времето
  • 28.12.2020 - записки
  • 26.12.2020 г. записки

Най-четени в последните 6 месеца месеца

  • 2.8.2020 г - записки
  • Бариери
  • Цветя...
  • 5.10.2020
  • Събеседник..
  • Мълчаливите.... 19.9.2020
  • 17.8.20 г. - неозаглавено
  • 8.8.2020 г - Брайън Трейси и психология на продажбите, записки :)
  • 31.10.2020
  • Седяла си Гергана на поляна :)) 22.8.2020 г

Блогът на Ванката


Задвижва се с... електричество.

webselo.com - уеб дизайн и маркетинг!

Нагоре

© 2021 LoveLife.bg - обичай живота!