Детайли
Категория: Творчество

Не ща да кажа твойто име -
защото ти ме поруга;
със думите си ти смути ме,
а сетне стори го с дела.

Но ето, твърде много хора,
в лъжите си оплете ти,
и също като ловък паяк -
кръвта им, сетне, я изпи.

Обаче, знам, че всяка мрежа,
макар и здрава да е тя,
ще може лесно да се среже,
тъй като с ножица – листа,

защото ти излъга всички,
и себе си излъга ти!
И толкоз подлости си сторил,
и толкоз грубости, лъжи…

Но всичко е непостоянно,
и вярата ми е в това -
на всяка Сила идва краят,
линее и умира тя.

Дори и Боговете падат
от вечния пиедестал,
когато дойде друг,
по-силен,
и самовъзгласи се
в крал…

Това е то, непостоянство,
известно e като живот,
и слава богу, свято тайнство,
че има те,
дори Бог…

Детайли
Категория: Творчество

Когато докривее ти -
спокойно,
дълбоко вдишай
глътка въздух ти;
небето виж,
красиво синьо,
знойно,
и имай сили,
имай – да простиш.

Недей се връщай
в старите капани,
които ти нанасят
нови рани,
а в бъдещето ярко
погледни..

И виж се там,
където би се радвал
на свойте
възмечтани висоти!

Детайли
Категория: Творчество

Ето, зимен вятър брули
сухи, бледи дървеса;
вънка броди скитник, чу ли?
Чу ли стъпките в снега?

Ето, зимен вятър брули
и разстила се мъгла;
Из виелицата, чу ли?
Някой скита във снега.

Ето, зимен вятър брули,
и снежен се сипе вън;
Приказно красиво, чу ли?
Чу ли стъпките отвън?

Ето, зимен вятър брули
и самичък скита той;
Вятър го връхлита, чу ли?
Чу ли кашлица и вой?

Ето, снежна зима брули
и рисува красоти;
Вънка броди скитник, чу ли?
Някой да го приюти!

Ето, зимен вятър брули,
тихичко снежец вали;
Вънка мръсен, дрипав броди - 
кой ли ще го приюти?

Детайли
Категория: Творчество

Не знам защо роден съм на света,
ни знам кога оттук ще си отида,
но нейде там, в душата ми една,
стаил съм свойта чувственост така,
тъй както крием нещо скъпоценно,

а може би, придавайки си вид
на дракон огнедишащ,
ще предпазя,
това, което би унищожил,
веднага щом без бронята изляза.

И нещо скъпоценно крия аз,
и нещо пазя, крехко и рушимо,
кристална чаша, плах човешки глас,
описан и сега, тъй плахо, в рима.

Детайли
Категория: Творчество

Ако съм забравил
КОЙ
Бих Могъл Да Съм, Да Бъда,
Ако съм забравил…
СТОЙ!
Сам написал съм присъда!

Днес с очите на дете
любопитен ще погледна
в дълбините на небе,
топло, лятно -
ще прогледна!

Ако съжалявам днес
за това, което беше,
бих могъл, или пък не,
да променям, туй, що бе?

Не забравяй – всеки ден
нещичко създавай, малко,
и твори, чети, живей,
с преизпълнено сърце
ти за всички хора грей,

като слънце във небе,
като лятна пеперуда,
като нещо, дето е…
тъй свободно, без принуда...

като пролетна трева,
свежа, мека и ухайна,
ти да бъдеш все така,
без тъги, без мрачни тайни...

като истина една,
дълго пазена в гърдите,
като пламък в обичта,
сливането на душите…

Не забравяй… кой си ти?
Не забравяй и създавай!
Дишай, чувствай и твори,
и живей, и всичко давай!

Нищо в тебе не пази,
като някакъв скъперник,
дето над парите бди,
и кат дава той скърби…

Ти такъв недей бъди,
и ако съм груб – прощавай,
но гласът ми чуй го ти…
“- Кой си? – пита, отговаряй!”