Безкритично стихче

Детайли

Добавил: Кирил Йовев

Категория: Творчество

Понякога си мисля…
търся смисъл,
и всичко тъй вулгарно ми се струва…
Морал ли, казваш?
Не, това не струва.
И моля те, недей със тез
въздишки,
промиха ти главата тия книжки,
нима не си разбрал, че е така:
торба лъжи продава се, тъй лесно,
и вече даже не е интересно;

Аз виждам нова мода,
устрем нов, на мисъл безкритична
и безвкусна,
безпътица във свят така широк,
и само Капитал, но не и чувства.

Нали ще зърнем Новия Живот
през розови стъкла на очилата,
дори Робот почувствал нещо би,
когато предусетил е лъжата…

Но, моля, мили хора,
ми простете, аз може би бърборя
твърде празно,
а може би безстрастно,
или не?

Това ще се узнае твърде скоро.
Орелът да лети – му дай криле,
но идва време друго, идва скоро -
и то къде ли ще ни отведе?
Аз мисля, че били сме вече там,
където буквата е окована,
и мъничкото ѝ краче е с рана.

От мен това.
Опитах да е просто.
Дори наивно, но пък да е сносно.
А ти реши. Каквото кажеш, слушам.
От буквата ли ти дойде до гуша?

Нови Висоти

Детайли

Добавил: Кирил Йовев

Категория: Творчество

Когато докривее ти -
спокойно,
дълбоко вдишай
глътка въздух ти;
небето виж,
красиво синьо,
знойно,
и имай сили,
имай – да простиш.

Недей се връщай
в старите капани,
които ти нанасят
нови рани,
а в бъдещето ярко
погледни..

И виж се там,
където би се радвал
на свойте
възмечтани висоти!

Непостоянство

Детайли

Добавил: Кирил Йовев

Категория: Творчество

Не ща да кажа твойто име -
защото ти ме поруга;
със думите си ти смути ме,
а сетне стори го с дела.

Но ето, твърде много хора,
в лъжите си оплете ти,
и също като ловък паяк -
кръвта им, сетне, я изпи.

Обаче, знам, че всяка мрежа,
макар и здрава да е тя,
ще може лесно да се среже,
тъй както с ножица – листа,

защото ти излъга всички,
и себе си излъга ти!
И толкоз подлости си сторил,
и толкоз грубости, лъжи…

Но всичко е непостоянно,
и вярата ми е в това -
на всяка Сила идва краят,
линее и умира тя.

Дори и Боговете падат
от вечния пиедестал,
когато дойде друг,
по-силен,
и самовъзгласи се
в крал…

Това е то, непостоянство,
известно e като живот,
и слава богу, свято тайнство,
че има те,
дори Бог…

***

Детайли

Добавил: Кирил Йовев

Категория: Творчество

Не знам защо роден съм на света,
ни знам кога оттук ще си отида,
но нейде там, в душата ми една,
стаил съм свойта чувственост така,
тъй както крием нещо скъпоценно,

а може би, придавайки си вид
на дракон огнедишащ,
ще предпазя,
това, което би унищожил,
веднага щом без бронята изляза.

И нещо скъпоценно крия аз,
и нещо пазя, крехко и рушимо,
кристална чаша, плах човешки глас,
описан и сега, тъй плахо, в рима.