09.01.2020 г.
- Детайли
- Добавил: Кирил Йовев
- Категория: Творчество
Недей във думите да търсиш,
това което няма там,
от всичко ти… да се отърсиш,
а друго… другото не знам.
Тъй често ние си говорим,
но слушаме ли се, кажи?
Не зная ти какво ми казваш
с думите си, разбери!
Как често ние си говорим,
но по-добре е да мълчим,
когато почваме да спорим,
с думи да се изгорим!
Но кой е прав?
И кой ли бърка?
Това, което няма там;
От всичко ти… да се отърсиш,
а друго… другото не знам.
8.1.2020 г.
- Детайли
- Добавил: Кирил Йовев
- Категория: Творчество
Откъснати от всичко тленно,
от вещи,
власт,
и от печал,
и гледайки почти надменно,
с прискърбие, а и със жал,
над всичко дребно,
що разбърква
покоя в плахата душа,
и как ни плаши,
и захвърля
покоя ни във пещера,
но нейде,
в мрачните представи,
рисувани от нас сами,
Животът нещо бе забравил
навярно да ни разясни,
и плъзна се със шепот странен
по крехките ни рамена,
разбрах Гласът какво ми каза,
но нямах думи за това;
И все пак, нещо знам,
разбирам,
и все пак нещичко узнах -
Живях, Обичах и Умирах,
тревожех се и помечтах,
и ето, днес не ме вълнува
вилнеещата суета,
защото зная,
скъпо струва,
и нямам време за това;
От другите не искам нищо,
не искам нищичко от теб,
но само с теб споделям всичко
във мъничкия ми куплет;
Дори без нищо да останем,
аз зная, ще ни е добре,
и няма нищо да ни стане
щом дишаме и сме добре.
30.12.2020 г. - Времето
- Детайли
- Добавил: Кирил Йовев
- Категория: Творчество
Във времето
Заклещени сме ний,
И всеки носи своя силует,
Тъй както на гърба си млад поет
Понесъл е торбичката си с рими;
Така, четейки,
Питам те сега,
Дали, в дълбоко,
В сенките далечни,
Откриваш свойта
Плаха Светлина,
Дълбоко,
Във невзрачната тъма;
Аз днес погледнах
С поглед на осъден,
Последен ден,
Обречен на разстрел,
И всичко ми се вижда
Тъй абсурдно,
Часовникът тиктака,
Тъй,
Без цел…
Без милост
И без никаква пощада,
Тъй бързо,
Грубо,
Времето лети,
Не спира то,
А ето че прииждат
Наемници с безмилостни очи;
След миг - те стрелят,
Все едно,
Команда,
Не нещо лично,
Горест ил тъга,
Тъй времето
Със изстрел кръвожаден
Ни спира,
Нас,
Където сме,
Така.
За миг един
Угасват цветовете,
Амбиции,
Надеждите,
Мечти,
И празното преследване на нищо,
И всичките, изхвърлените дни;
Понякога вървим
Като слепци,
Незнаейки къде самички бродим,
Минават часовете,
После дни,
Години се изнизват,
докат ходим;
Така, за миг,
Дори и не усетил,
И ето, този ден си отлетя,
А днес е бил последният за някой,
И някога
За нас ще е така.
Аз знам сега,
Разбирам вече всичко,
В ума си,
Във сърцето си,
В гласа,
Аз зная,
Че не ми е нужно нищо -
За моята,
Безсмъртната душа.
Но Времето
Безмилостно изтича,
Промъква се през пръстите, уви,
И никакви размени не признава
за връщане на миналите дни;
И щом не можем
Ние да ги върнем,
Поука да подириме във тях,
Уроците си вече да научим
И в идното да гледаме без страх;
Но егото ни пречи
Да ги зърнем,
И нашата глупашка слепота,
Не искаме назад да се обърнем,
И мъдрост да отпием от това;
Все тичаме,
Глупашки,
Неразумно,
Без в миг да се запитаме "Защо",
А Времето ни стрелка кръвожадно
Със свойто непрощаващо око.
2021
- Детайли
- Добавил: Кирил Йовев
- Категория: Творчество
Вятърът танцуваше с листата,
пеещ свойта песен над града,
в празникът,
сред кич,
сред суетата,
Вятърът танцува със студа;
Вън е зима,
римата трепери,
хрупа под ботушите снегът,
бузките са сухи и червени,
Вятърът танцува със студа;
Тихо е,
и нищо се не види,
стели се над плочките мъгла,
куче вие,
с камък го замерят,
Вятърът танцува със студа;
Срещаме Годината с Надежда,
Блясък, Лъч и Пламнала Искра,
ето, дните нови се подреждат,
Вятърът танцува със студа;
23.12
- Детайли
- Добавил: Кирил Йовев
- Категория: Творчество
Страница 1 от 62