Детайли
Категория: Творчество
За два часа, на един дъх и неусетно, седнах и написах три стихотворения. Явно са зреели у мен. Едното е това. Мисля за тези неща от дълго време и едва сега съумях да ги изкажа в лирики. "Мълчаливите". Приятно четене.
 
Не, няма нужда
ти да ме ласкаеш,
нито пък с подаръци -
към мен;
 
Какво ще искаш?
Моля те, направо!
Аз моля те,
безкрайно уморен;
 
Все искаш нещо,
който и която;
и все за полза,
вечно за пари;
 
Когато те поканя
на разходка,
това ще се заплаща ли -
кажи?
 
Отдавна съм безкрайно безразличен
към всичко дребно,
що е покрай мен,
 
но ето че
и ден не отминава,
все го виждам,
всеки Божи ден;
 
Че хората са втренчени…
във нищо;
и тичат те след
празна суета;
 
Все грим,
бижута,
рокля и часовник,
и все по-скъпа,
лъскава кола;
 
Така сме се объркали
във всичко,
така сме се оплели,
че не знам;
 
Кое е важно?
И кое е нищо?
Кажи ми… Но че питам ме е срам…
 
Чета редовно,
но съм по-объркан,
и мисля че
не зная нищо аз;
 
Какво да кажа?
Питаш ме за нещо -
но с отговора
днеска ще съм пас;
 
Когато кажа нещо,
ерудиран,
отсреща -
неразбиращи очи;
 
И почва спор,
и после - следва нищо;
И смисълът какъв е - ми кажи… Невежият разбира,
някак, всичко;
а знаещите -
често си мълчат;
 
Понякога си мисля,
че се плашат,
че думите
не ще се разберат;
 
Затуй са тихи;
Как да проговорят,
когато да ги чуе -
няма кой;
 
Невежият се пъчи,
знае всичко,
а знаещият,
тихичък е той…
 
***
 
Още творчески неща от мен на lovelife.bg - Обичай Живота :)

Детайли
Категория: Творчество

20200827 133947 Min

 

Там, 
дето се раздумват мъдреците,
цари такава,
Крехка тишина;

Там дето 
брули вятър
и вълните...
разлистват се досущ
като от книга...

там аз намерих своя Бряг свещен,
където пясък всичко е застлал,
където няма Корист,
няма Време,
ни Радост,
ни Утеха,
ни Печал;

Там има само
Вечния Закон,
застлал, откакто има Свят - 
Света,
и нас ни ето,
дребни и нищожни,
се взираме в безкрая от Брега;

Човешките ламтежи
са безкрайни,
и ето ни,
тъй преходни, нетрайни,
все пак вървим към тях
като в хипноза,
и всеки ден
си пием нова доза;

Кажи ми ти,
Читателю,
кажи ми,
дошъл ли би със мен
на тоя Бряг?

Недей да мислиш ти
къде и как,
а отговора дай си на сърцето;

Красиво е да гледаме Небето,
без Корист,
без Стремежи,
с Тебе Тук;

Бъди в Мига,
недей да мислиш Утре,
постой със мен сега,
на тоя Бряг;

***

Върви Животът
в краткия си път,
и ето ни,
досущ като Цветята - 
дордето сме поникнали в земята,
ни плисне
я Вихрушка,
я Роса,
и както сме Прекрасни, Чернокоси,
в косите плисне бялата боя;

Обидно кратко тук сме, 
на света;
Днес има те,
а утре ставаш спомен....

Затуй ела със мене,
на Брега,
дордето сме Красиви,
сме Цветя...

Детайли
Категория: Творчество

 

Ела до мен -

седни да поговорим,

на чаша чай,

на вино,

на кафе,

 

дори да се ругаем

или спорим,

ела до мен,

ела за миг поне;

 

Най-ценното,

което ти ми даваш,

е този миг,

във който ние Сме,

 

гласът ти,

с който ноти ми раздаваш,

и думите,

каквито да са те;

 

Човешко е да искаш

да общуваш,

но не като машина

да си ти,

 

емоция да чувстваш,

глас да чуваш,

и срещу тебе -

бляскави очи;

 

Когато сме далеч…

е нехуманно…

роботи ли ще станем

скоро ний?

 

Това за мен е чуждо,

и е странно  -

но ето,

поведение на вси;

 

 

Ела за танц,

ела за чаша бира,

ела ме наругай,

или възпей,

 

човекът от обиди

не умира,

умира той

щом с Хора не живей…

Детайли
Категория: Творчество

Под плахия дъждец
ръце простри,
не пускай ти
Дъгата да си иде;

 

Под бурята
пак слънце ще блести,
и цялата тъга
ще си отиде;

Ще искаш
да останем вечно тук -
под слънцето,
със Вярата,
с Дъгата;

В безвремието,
всеки тук е чут,
и в пълна е хармония
душата;

 

Очите ще блестят ли,
ще блестят,
и в тях ще грее
Обич безгранична -

 

Към Всичко Сътворено,
Днес и Тук,

Което Се Научих
Да Обичам...

Детайли
Категория: Творчество

Попитай ме каквото искаш -

смело!

Какво ли ще загубиш от това?

 

Недей да търсиш черно или бело,

не ми приписвай нищо

от това;

 

Ти мислиш нещо -

аз пък мисля друго;

Кажи си го,
недей се сдържай ти;

 

Дори да е ужасно,

или грубо,

почувстваш ли го -

просто си кажи;

 

Бариерите за всичко са в ума ни

и границите правим си сами;

Когато кажем, нещо, че е трудно  -

тогава става трудно - разбери;

 

Когато пък си кажем,

че е лесно -

за миг то става лесно и за нас;

 

Нима не е прекрасно и чудесно,

че мили мои -

Силата е в нас?

 

Енергията - мощна, магнетична,

е в твоите и в моите ръце;


Когато искаш - можеш,

можеш ВСИЧКО!

Повярваш ли го -

зная,

то ще Е!

 

Каквото те притеснява ли?

Провалът?
А може би притиска те страха?

 

 

Вникни дълбоко
в тая тъмна зала -
и Отговор ще кажеш -
засия!

В тунела мрачен,

в кладенеца тъмен,

на дъното е смес от
Животвор,

 

вземи я в шепи,
бавничко отпий я,
до днес ти беше,

може би - в затвор;

 

Бариери ли?

Надскачай ги!

Взриви ги!

Не вярвай в тях,
не вярвай нито миг!

 

И слабостите свои -

пребори ги,

и грабвай смело,

грабвай всеки миг!