Детайли
Категория: Творчество
Ако някой ви попита: "Кое е най-любимото ти нещо на света?" - какво ще отговорите?
Аз имам своя отговор - писането на поезия 🙂 Не мога да се сетя за нещо, каквото и да е то, което би ме отказало от това; такова.... дълбоко усещане за .... хармония, вътрешен мир, Нирвана.... невероятно е!
Това действа много благотворно върху душичката.
А в този дух, ето нещо съвсем пресничко, което написах току-що. Толкова пресничко, че още си няма име. Все пак, приятно четене 🙂
Тъй както разтопената снежинка
се стича по прозорец в ранна пролет,
тъй стичат се полекичка нещата,
но щом им дойде времето, нали?
Не ще да разцъфтят за миг цветята,
когато ги в саксия засадим;
те искат време,
искат още - грижа,
слънчеви лъчи и топлина,
не става то, 
с прибързване,
насила,
не става то,
не става то така.
Кажи ми ти,
във твоята градинка
какво засаждаш с грижа и любов?
Кое те движи?
И какво ли искаш?
Делата ти
към бъдеще са зов;
Сега седим,
смълчани сме, и зима,
и всеки гледа
някъде далеч;
Какво спечелих?
И какво ли имам?
И стига ли ни всичко?
Или не?
Научих твърде трудно
два урока -
за времето,
за някакви неща,
които идват,
винаги на място -
когато сме готови
за това.
А вторият -
за празните ни цели,
с препускане към нищото,
уви,
и колко дни
така са отлетели,
и колко дни изгубихме,
нали?
Така си правя,
скромна равносметка,
и по-спокоен чувствам се сега,
когато изоставил съм товара
на някакви безсмислени неща;
Животът си върви, и си отлита,
и питам, що е важното - кажи?
Нима гърнето златно зад дъгата?
Намерих нещо друго, разбери…
Преследването празно -
няма смисъл,
когато то не носи радостта,
която дават другите неща,
които твърде леко си отписал;
Кои са те?
Спомни ги и върни ги,
и всичко покрай теб пренареди;
Животът ще е чуден
като в книга -
написана с изящество, нали?
Бъди добър писател,
с щедър поглед
към страниците,
в своя си роман,
и всичко, що те трови -
отхвърли го;
това е то.
Това дотука знам…
***
Още творчески неща от мен на Lovelife.bg - Обичай Живота
 
 
 

Детайли
Категория: Творчество

Заблудите на младия човек

отиват си понявга

с младостта му,

и детската наивност

във душа му,

отстъпва на практичността една,

която ми се струва някак грозна,

на фона на предходна красота,

която бе рисувана,
наивно,

от трепети младежки чисти най,

но идва край на всякоя заблуда,

и тъкмо днес това не ме учудва;

 

 

Студени са ръцете ми така,

тъй както камък

в зимна, ледна вечер,

тъй както в Антарктида

плаващ глетчер,

се плъзгам по студената вода,

и тя е дом, и майка, и подкрепа,

и нищо друго, нищичко не знам,

студен съм днес,
сърцето ми не трепва,

убиец съм,
без капка жал,

без плам;

Кажи в кое намираш
твоя смисъл?
В познание,
в пари
или във брак?

Съдбата ни поглежда
достолепно
и връща се след миг
във своя мрак -
невидима
за взора ни човешки,
безмилостна
към всичките ни грешки;

 

 

Какво ми дават всички тия книги?

Хвърли ги във огнището сега,

разкъсай ги,

без жал унищожи ги,

Аз знаеш ли….
не искам веч да знам,
това тежи,
тежи на рамената,
а мислех, че ще бъде
като в храм -
една такава
крехка тишина,

спокойствие,
хармония,
блаженство,

но няма нищо,
нищо от това,
тъмата е ужасна
и беззвездна…


Ужасна тежест,

в моя ум,

в сърцето,

не зная вече -

има ли душа,

а Бог,

а Друго?

Може би Всемирът?

А може би Енергия?

Не знам.

Така съм се загубил,

че не искам

да търся нищо,

Дявол,

или Храм.

 

 

 

Сега кажи,

кажи,

какво си мислиш?

Къде си ти,

по пътя си,

кажи?
Но не на мен,

за тебе съм нищожен,

за тебе, знам,

най-важният си Ти;

 

 

 

Човекът, разкажи,

от що се движи?
Постъпките са

користни, нали?

И все за нещо,

дето няма смисъл,

ах,

как сме се объркали,

нали?

 

 

 

Какво ще стане с нас,

със теб,

със мене,

след миг един,

след месец или два,

след 5 години,

или пък след десет?

Все тичаме,

защо и докога?

 

 

Къде ни води пътят,
все безкраен,

къде ще идем,

и какви ще сме?

Небето, знам,

отдавна не е краят,

и няма край,

и няма и начало,

и всичко е в ума ни,

като цяло…

 

 

Детайли
Категория: Творчество
За два часа, на един дъх и неусетно, седнах и написах три стихотворения. Явно са зреели у мен. Едното е това. Мисля за тези неща от дълго време и едва сега съумях да ги изкажа в лирики. "Мълчаливите". Приятно четене.
 
Не, няма нужда
ти да ме ласкаеш,
нито пък с подаръци -
към мен;
 
Какво ще искаш?
Моля те, направо!
Аз моля те,
безкрайно уморен;
 
Все искаш нещо,
който и която;
и все за полза,
вечно за пари;
 
Когато те поканя
на разходка,
това ще се заплаща ли -
кажи?
 
Отдавна съм безкрайно безразличен
към всичко дребно,
що е покрай мен,
 
но ето че
и ден не отминава,
все го виждам,
всеки Божи ден;
 
Че хората са втренчени…
във нищо;
и тичат те след
празна суета;
 
Все грим,
бижута,
рокля и часовник,
и все по-скъпа,
лъскава кола;
 
Така сме се объркали
във всичко,
така сме се оплели,
че не знам;
 
Кое е важно?
И кое е нищо?
Кажи ми… Но че питам ме е срам…
 
Чета редовно,
но съм по-объркан,
и мисля че
не зная нищо аз;
 
Какво да кажа?
Питаш ме за нещо -
но с отговора
днеска ще съм пас;
 
Когато кажа нещо,
ерудиран,
отсреща -
неразбиращи очи;
 
И почва спор,
и после - следва нищо;
И смисълът какъв е - ми кажи… Невежият разбира,
някак, всичко;
а знаещите -
често си мълчат;
 
Понякога си мисля,
че се плашат,
че думите
не ще се разберат;
 
Затуй са тихи;
Как да проговорят,
когато да ги чуе -
няма кой;
 
Невежият се пъчи,
знае всичко,
а знаещият,
тихичък е той…
 
***
 
Още творчески неща от мен на lovelife.bg - Обичай Живота :)

Детайли
Категория: Творчество

Подреждам своя

скромен безпорядък

из белите,

и тихите листа,

 

и ето тук безшумно,

плахо падат,

едно след друго

трепетни слова;

 

 

че аз нетърпелив съм,

да рисувам,

със словото

картина не една,

 

 

и пишейки,

със думи да танцувам,

във музика,

окриляща духа;

 

Светът е хубав,

толкова е хубав,

светът е знам,

рисунка на дете,

 

и щастието

нищичко не струва,

усмихнати ръчички,

и лице.

 

 

Ела да се посмеем

над нещата,

над всичко дребно,

мъничко,

край нас;

 

 

Когато е налегнала

тъгата,

все пак смехът

над нея има власт;

 

Да… нека днес

да бъдем… несериозни,
усмихнати и палави деца;

 

 

Стремежите и цели…

са нищожни…

Далечни са,

а ние сме в мига…

Детайли
Категория: Творчество

20200827 133947 Min

 

Там, 
дето се раздумват мъдреците,
цари такава,
Крехка тишина;

Там дето 
брули вятър
и вълните...
разлистват се досущ
като от книга...

там аз намерих своя Бряг свещен,
където пясък всичко е застлал,
където няма Корист,
няма Време,
ни Радост,
ни Утеха,
ни Печал;

Там има само
Вечния Закон,
застлал, откакто има Свят - 
Света,
и нас ни ето,
дребни и нищожни,
се взираме в безкрая от Брега;

Човешките ламтежи
са безкрайни,
и ето ни,
тъй преходни, нетрайни,
все пак вървим към тях
като в хипноза,
и всеки ден
си пием нова доза;

Кажи ми ти,
Читателю,
кажи ми,
дошъл ли би със мен
на тоя Бряг?

Недей да мислиш ти
къде и как,
а отговора дай си на сърцето;

Красиво е да гледаме Небето,
без Корист,
без Стремежи,
с Тебе Тук;

Бъди в Мига,
недей да мислиш Утре,
постой със мен сега,
на тоя Бряг;

***

Върви Животът
в краткия си път,
и ето ни,
досущ като Цветята - 
дордето сме поникнали в земята,
ни плисне
я Вихрушка,
я Роса,
и както сме Прекрасни, Чернокоси,
в косите плисне бялата боя;

Обидно кратко тук сме, 
на света;
Днес има те,
а утре ставаш спомен....

Затуй ела със мене,
на Брега,
дордето сме Красиви,
сме Цветя...