Детайли
Категория: Творчество

Във всеки ден откривам Ново Чудо,

със всеки взор,

дори и с всеки дъх,

 

Каквото и да търсим,

ще открием,

дордето с вас,

приятели,

сме тук.

 

Елате с мен, за малко, на разходка,

за час един, за час или за два,

със бодрост във очите и с походка,

някъде в зелената гора.

 

Елате с мен,

за малко да се скрием,

до извора да идем ние с вас,

хармония дълбока да отпием,

спокойствието, то да е у нас…

 

Не знам за вас,

но аз съм пренаситен

от цялата вседневна суета,
забързани са хората, 

колите,

 

препускаме,

изпускайки мига.

 

И ето, търся нещичко,

духовно,

възвишено,

божествено дори,

 

 

 

вседневието често е отровно
и някак омерзително, нали?

 

 

Съвет ви искам,

как да се живее

в бездушно материално общество,

че златото ли в песни да възпея,

че даже, 

без желание едно?

 

 

Животът има логиката своя,

и хиляди причини, разбери,

се крият зад пътеката, завоя,

в която сме уседнали, нали?

 

 

Как искам… 

да сме малко по-съзнати,

и може би, и малко по-добри,

към всичките, към своите събратя,

защото сме такива - 

аз и ти!

 

 

Но може би наивен съм…

Безспорно!

И все така,
един идеалист…

 

 

Животът има логиката своя,

написаното няма тежест - в лист…

 

 

Делата ни отреждат по местата,

не думите, не мислите дори,

каквото вършим, То ще да оформи

още неизлюпените дни….

 

 

Дори да чувствам Обич,

щом убия,

убиец съм,

безспорно е, нали?

 

 

 

Делата ни отреждат по местата,

тъй идат, неизлюпените дни.

 

 

Един ще стане Ангел,

друг път Дявол,

но питам те,

но питам те… а Ти?

Детайли
Категория: Творчество

Това, което те смущава,

недей да го прегръщаш ти - 

така самичък се лишаваш

от радостите в свойте дни;

 

Махалото непостоянно,

клатушка се напред-назад,

но бурите ще отминават,

и слънцето ще свети пак;

 

Тъй често ний сами творим

в съзнанието страхове,

и бъдеще с неясен изход,

в което няма върхове,

 

но колко е непостоянно,

това, което в нас руши,

спокойствието,

светлината,

и вярата в добрите дни;

 

че трудности ще има,

нека,

човекът е изваян с тях,

животът, нашата пътека,

изпълнен е със всички тях - 

с любов,

със мъка,

и с изкуство,

понякога и със тъга,

понякога със тежко чувство,

а в края си и със смъртта;

 

 

Не знаем ний какво ще стане,

след ден,

след три,

или след пет,

 

за нявга трупаме имане,

надявайки се на късмет;

 

рисуваме картини странни,
изпълнени със суета,

а дните, ето, си минават,
и нека, нека е така;

 

Кажи ми, как ли да живея?
Кажи, какво да избера?
С коя ли книга да се слея,
най-после да го разбера?

 

 

Човекът, знам,

е ненаситен,

това със сигурност го знам,

 

 

и в мен усещам,

че го има,

и ето че ме хваща срам…

 

 

Какво ли повече да кажа?

От де да почна, отсега?

 

Хармония,

и светли мисли,

и да пребъде радостта!

 

 

Детайли
Категория: Творчество

Недей ми се обаждай,

засега,

понеже дириш

в мене само полза,

 

приятелство

наричаш ти това,

а виждам те,

че само ме използваш;

 

 

Красиви думи,

но са без дела,

приятелство ли,

май за келепира,

 

Кога ми се обади,

за това,

да питаш как  съм,

де ли се намирам,

 

но щом ти хрумне нещо,

от това,

че можеш да получиш

нещо ново,

 

обаждаш се,

приятелю,

сега,

но твоите лъжи

са ми отрова;

 

На думите не вярвам

затова,

аз вече се осланям на делата,

така разбирам лесно,

на мига,

дали за мене си

лъжеприятел;

Детайли
Категория: Творчество

Тъй както зажаднелият жадува

малка чашка,

пълна със вода,

 

хем безценна,

хем тъй много струва,

и каква е нейната цена…

 

Също,

всеки иска нещо скъпо,

мислейки,

че може да плати,

 

често се оказва,

че цената,

май не е по джоба ни,

нали?

 

Често се оказва,

че е скъпо,

не защото нямаме,
нали?

 

А защото знаем

как се плаща - 

искаме ли

ние да платим?

 

Всеки вход,

към нещо възжелано,

струва нещо,

трябва да платим,

 

Всеки си избира

как да плаща

и дали цената му върви;

 

Всеки сам решава

колко струват

неговите цели и мечти,

 

неговата личност

и посока…

 

Принципите,

важните, 

нали?

 

Ако е безплатно - 

кой го плаща?

 

Ако сам го плащаш - 

го цениш;

 

Нищо не е сигурно

и ясно;

 

Знам едно: че всеки ще плати!

Детайли
Категория: Творчество

Често ний вървиме без посока,

често сме безпътни

и сами,

 

и край нас се движат

с бясна скорост,

другите,

със техните съдби;

 

С някои се срещаме

за кратко,

с други цяла вечност

ни дели,

 

 

с някои е хубаво и сладко,

с други пък боли, а и горчи;

 

 

Може би сме странни,

невъзможни,

искаме от другите това,

дето ний

не можем да предложим,

и разочарова ни това;

 

 

В миналото често съм осъждал,

и оценки давал съм, уви,

днес това го гоня и отпъждам,

кой съм аз да казвам… кой си ти…