Детайли
Категория: Творчество

Ако съм забравил
КОЙ
Бих Могъл Да Съм, Да Бъда,
Ако съм забравил…
СТОЙ!
Сам написал съм присъда!

Днес с очите на дете
любопитен ще погледна
в дълбините на небе,
топло, лятно -
ще прогледна!

Ако съжалявам днес
за това, което беше,
бих могъл, или пък не,
да променям, туй, що бе?

Не забравяй – всеки ден
нещичко създавай, малко,
и твори, чети, живей,
с преизпълнено сърце
ти за всички хора грей,

като слънце във небе,
като лятна пеперуда,
като нещо, дето е…
тъй свободно, без принуда...

като пролетна трева,
свежа, мека и ухайна,
ти да бъдеш все така,
без тъги, без мрачни тайни...

като истина една,
дълго пазена в гърдите,
като пламък в обичта,
сливането на душите…

Не забравяй… кой си ти?
Не забравяй и създавай!
Дишай, чувствай и твори,
и живей, и всичко давай!

Нищо в тебе не пази,
като някакъв скъперник,
дето над парите бди,
и кат дава той скърби…

Ти такъв недей бъди,
и ако съм груб – прощавай,
но гласът ми чуй го ти…
“- Кой си? – пита, отговаряй!”

Детайли
Категория: Творчество

Ще ти кажа нещо лично -
нещо, дето не разбирах,
там, където бях тогава,
и където днес не съм.

И наяве, и насън,
и на живо, и наум,
истинно, а не лъжливо,

не е златно,
нито сиво,
не е черно,
не е бяло,
не е огън нито лед…


***


Безграничното е в теб,
и в невидимото трепка,
и безкрая, в теб, без теб,
в мрака - черно, в лъч пък – светло.

В нощ безкрайна е – звезда,
в зимата е топлината,
във пустиня е вода,
и в поляни – широтата.

Безграничното е в теб,
в погледа и във душата,
там, в небето, в планината,
и в крилете на орлите..

И отвъд света ни зрим,
вън от всичко материално,
то е шум, безкрайно тих,
то е нещо необятно…

Детайли
Категория: Творчество

Поканих те в дома си,
моя Съвест,
и ти дойде,
безмълвна, като лъч,
но в твоето отсъствие
цареше жлъч,
и може би тъга
по твойта липса.

Но ето – днес си тук
и те повиках,
и вслуша се
във повика ми ти,
но все пак ти забави се,
нали?

***

Когато съм неясен,
те обърквам,
и себе си обърквам
аз така;

И ти не знаеш -
днес с кого говориш?
А може би говориш
си сама?

Но твоят Събеседник,
приближи се,
и жадно ти разказа
случка нова,

за обич,
за тъга,
и за отрова…

И думите му ти ги възприе,
без сянка от съмнение
се вслуша,
макар че и във тях цареше суша…

И в своята история
объркан,
все лутайки,
досущ като побъркан,
като незнаещ
и нехаещ,

неразбиращ
и от свойто неразбиране
умиращ…

***


Не знам защо дойде…
Защо дойде?
И де ли да те приютя?
Не знам къде...

Нали на гостите си трябва ний
от себе най-доброто да дадем?
Но нямайки, тогава, може би,
тогава, да си кажем просто сбогом?

Сбогом,
моя Съвест,
Сбогом, мила…

Детайли
Категория: Творчество

Рано, като станах сутринта,
в асансьора някой ме настъпи -
пръстчето ми даже посиня,
и наум ругаех много пъти.

Сетне в автобуса се качих,
той пък ненадейно спука гума -
закъснявах с час, със два, и с три,
и не исках даже да продумам…

Само че, когато стигнал бях,
в сградата ми някой бе прострелял,
този, който щях да бъда аз,
но, за радост, ето – закъснях…

Детайли
Категория: Творчество

На всички, които преодоляват трудности!

Трудно е да стане твърде лесно,
трудно е, и пътят е трънлив,
но когато стигнеш – е чудесно,
и е лесно, и си все по-жив!

Трудно е, когато искаш лесно,
твърде лесно ти да сътвориш -
блянове, и планове небесни,
трудно е, щом искаш да са лесни.

Ако пък приемеш трудността,
и захвърлиш лесното далеч,
трудното ще стане леснина,
и ще тебе лесно ще е вече.

Но ако избираш леснина,
и захвърлиш трудното далеч,
лесното ще стане труднина,
и за тебе трудно ще е вече!