Детайли
Категория: Творчество
Написах нещо... нежно... за капаните. Едно стихче. Нищо особено. Приятно четене :)
 
Капанът
 
Като в планинско утро,
ето, днес ме лъхна
мисъл за един Мечтан Живот!
 
И тая мисъл с мене си я мъкна,
и тя ми е и жажда,
и хомот.
 
Понякога е тъй непостижима,
а друг път, ето,
виждам я до мен,
 
и пиша я тъй нежно,
и във рима,
и тъй се ражда хубавото в мен!
 
Събудих се, но нещо бе различно…
Възторжен бях и…
някак променен…
 
Спокоен бях, и някак леко мигах,
умът ми беше толкоз прояснен…
 
Видях тогава Всичко, толкоз ясно,
видях на лента всичко допреди…
 
И всяко безпокойствие угасна,
И беше леко, и се проясни!
 
Какво да искам, драги, от Живота?
Една прекрасна нота и лъчи.
 
И дъх на пролет, сетне малко Обич,
а нощем ясни, хубави Звезди!
 
Напразна е, другарю, суетата,
напразна ни е цялата борба,
когато ти е празно във душата -
не ще запълнят вещите това.
 
Лъжливи друми следваме лудешки,
а водят ли към пътища добри?
Вървейки правим толкоз много грешки,
а може да е иначе, нали?
 
Но кой съм аз да казвам,
да напътствам,
когато сам се уча да вървя,
 
и в тоя смисъл думите са блудство,
и пишейки ги, ето, че кървят.
 
Но все пак,
ето,
нещо ми остана –
от утрото с оная яснота,
 
Разбрах капана,
бягам от капана,
и бягам от безкрайната борба.
 
Суетни мисли няма да ме хванат
със своите вериги за врата,
И няма тъй да вляза във капана,
забравяйки за своята душа…
 
***
 
Още творчески неща от мен на lovelife.bg - Обичай Живота!

Детайли
Категория: Творчество
 
 
Когато сутрин се събудиш
с туптене в своите гърди,
преди да сториш нещо друго,
че Жив си – ти Благодари!
 
Мнозина днес ще си отидат
и няма да ги видим веч!
Смъртта ще ги откъсне леко
и те ще идат надалеч…
 
Сега си Жив!
Празнувай, Братко!
И който видиш – поздрави!
Денят ти нека мине гладко
и с обич ти го обгърни!
 
Сега си тук, а утре?
Знам ли…
А утре може би пък не…
И може би последно днеска
ти виждаш синьото небе!
 
И може би последно виждаш
любимата си ил любим…
И майка си, или баща си,
и щерката, или пък син…
 
Празнувай, Братко!
Нямаш време.
Не знаеш следващият миг -
ще дава ли, или ще вземе,
и колко време имаш ти?
 
Животът си минава,
ето,
секундата и тя върви,
за Миг един…
те няма вече…
Но Жив ли си…
Благодари…
 

Детайли
Категория: Творчество
Изкусният
На всички самозабравили се
 
Родих се да владея тоя свят;
Орисан съм душите ви да взема,
И ето ме, мен, демонът в поема,
Но как ще разпознаеш, че съм аз?
 
О, дай ми сила, давай ми и власт,
и после, мили, гледай ми сеира,
Че мойта алчност тича и не спира…
 
Пари… пари… пари…
И нищо друго.
Купувам те, продавам те.
И край.
 
Не вярвам в Бога.
Няма ад и рай.
И нямам страх от земни наказания,
пари ми дай – дори срещу страдания -
душата ти за тях ще разменя.
 
Обучих се да мамя и крада!
Изкусен съм.
И знам какво да кажа.
Когато пред дома ми дойде стража.
И с колко да ги купя – лесно знам.
Изкусен съм.
Защо да ме е срам?
 

Детайли
Категория: Творчество

На имащите. И на стремящите се.

Измамен свят. И вярата – и тя е.
И всичко се изменя, и руши,
в душата ми какво ли е?
Тъга е. И може и при тебе е, нали?

Видях ужасно нещо да приижда,
покрито от безкрайна суета;
чудовищно…изяжда, не но вижда…
изяжда тя сърцето си сама…

Сърцето не тупти ли – ще угаснеш;
Сърце щом няма – няма те и теб;
Човешко е да лъжем се това е…
за всеко малко залъче от хлеб…

Но не за хлеба, все за суетата -
сме втурнати в безкрайната борба…
затуй на мен, в сърцето и в душата,
от дълго е налегнала тъга…

Защо, аз питам, трябва да сме важни,
защо да се показваме, кажи?
Аз мисля, че това е маловажно…
А ти как мислиш? Моля те, кажи!

 

Аз…нямам със кого да разговарям -
за малките, но важните неща…
И ето, седнал, книгата отварям,
и втурвам се към някакви места…

Все там, назаде, виждам стари грешки,
все същите, от толкова лета,
и все се казва: „то е тъй човешко,
когато те обземе гордостта“…

Не знам, не зная, нищичко не зная;
И моля те, със мене не спори;
Какво си мислиш? Няма да гадая.
Като ми прямо, моля те, кажи!

 

Какво те мъчи? Пак ли тая гордост?
Със кой се състезаваш и защо?
Дали си придобил имане много?
И искаш да надминеш ти кого?

 

Какво те мъчи? Разни придобивки?
Нима са важни колкото зрънце?
Не искам нищо, не, не искам нищо,
освен едничка книга и небе.

 

Защо да трупам? Кой ли да надмина?
И смисъл ще намеря ли в това?
Природата я мъчим, ще загине,
от моята, от твоята ръка!

 

Колата ти е хубава, така е.
Метал прекрасен, някакво парче…
Но по-красиво, вярвай ми, това е -
чистото, любящото сърце!

Обичай всичко живо под небето,
дърветата, тревите и калта,
пази живота, и недей убивай
природата със свойта суета.

 

Какво е нужно, драги, на човека?
В капаните недей се хващай ти.
И вместо със ненужни разни вещи,
със книги мъдри ти се обгради!

Детайли
Категория: Творчество

Във храма ти възторжен влязох
и моя дух ти посветих,
и ето, и сега, прекрасна,
за тебе пиша моя стих.

 

Повярвах ти,
ах,
как ти вярвах,
безумно и наивно аз,
и колко дни,
и колко нощи,
за теб трептеше
моя глас!

А теб те няма?
Де отиде?
Нима избяга от света?
И може би на друго място
отиде с твойта чистота?

Читателят сега се чуди -
какви ги пише тоя луд?
Побъркан е, така се види,
защо това е писал тук?

Но аз ти казвам,
тъй,
сърдечно,
за друго мисля и трептя,
не е за обич, и за ласки,
а Правда искам във света!

 

Навсякъде лъжи и маски,
и схеми грозни – за пари,
и алчност ненаситно-властна,
и още повече лъжи!

 

Човекът слаб е…
Толкоз слаб е…
Че брат си ще разкъса той,
и с вик от грозната победа
ще чуеш вълчия му вой!

Но може би пък аз съм в грешка.
Но може би съм увреден!
Разбирам, че и аз съм пешка,
и аз кат другите съм в плен.

Машината на обществото
ще смели всички на кайма,
продукти сме на пошлостта,
но виждаме ли го това?

Било е тъй.
И занапред ли?
Върни се с книгите назад,
чети за Рим,
за други сетне,
и теб ще те обвие срам!

Империя велика,
казват,
а казват ли ти за кръвта?
И колко роби бяха стрити
безмълвни някъде в прахта?

Но не по Рим, а тъй, по принцип,
бунтува нещо все у мен,
защото знам,
без Правда, братко,
студен е следващият ден!

Какво си мислиш?
Думи празни?
Че как скроява се света?

Нима от някаква случайност?
Или пък е от мисълта?

Помислил някой… да убие!
И брата си заколил той!

А някой друг решил да трогне
с дела прекрасни близък свой!

И ето, тея двете случки -
вся носи своя резултат:
Едната води смърт ужасна,
а друга пък усмивка ясна…

Затуй, аз пак се убеждавам,
и искам теб да убедя,
чети,
       чети,
              мисли дълбоко,
                             и чуден ще ни е света!

Наивник съм.
В идеализъм.
И често разгневен съм аз.
Чета и знам.
Чета и виждам.
И ето, чуваш моя глас!

 

И нека гласове се чуват,
и нека гласове трептят,
и Правдата да тържествува,
и чуден ще ни е светът!