Не ща да кажа твойто име -
защото ти ме поруга;
със думите си ти смути ме,
а сетне стори го с дела.

Но ето, твърде много хора,
в лъжите си оплете ти,
и също като ловък паяк -
кръвта им, сетне, я изпи.

Обаче, знам, че всяка мрежа,
макар и здрава да е тя,
ще може лесно да се среже,
тъй като с ножица – листа,

защото ти излъга всички,
и себе си излъга ти!
И толкоз подлости си сторил,
и толкоз грубости, лъжи…

Но всичко е непостоянно,
и вярата ми е в това -
на всяка Сила идва краят,
линее и умира тя.

Дори и Боговете падат
от вечния пиедестал,
когато дойде друг,
по-силен,
и самовъзгласи се
в крал…

Това е то, непостоянство,
известно e като живот,
и слава богу, свято тайнство,
че има те,
дори Бог…

Когато докривее ти -
спокойно,
дълбоко вдишай
глътка въздух ти;
небето виж,
красиво синьо,
знойно,
и имай сили,
имай – да простиш.

Недей се връщай
в старите капани,
които ти нанасят
нови рани,
а в бъдещето ярко
погледни..

И виж се там,
където би се радвал
на свойте
възмечтани висоти!

Ето, зимен вятър брули
сухи, бледи дървеса;
вънка броди скитник, чу ли?
Чу ли стъпките в снега?

Ето, зимен вятър брули
и разстила се мъгла;
Из виелицата, чу ли?
Някой скита във снега.

Ето, зимен вятър брули,
и снежен се сипе вън;
Приказно красиво, чу ли?
Чу ли стъпките отвън?

Ето, зимен вятър брули
и самичък скита той;
Вятър го връхлита, чу ли?
Чу ли кашлица и вой?

Ето, снежна зима брули
и рисува красоти;
Вънка броди скитник, чу ли?
Някой да го приюти!

Ето, зимен вятър брули,
тихичко снежец вали;
Вънка мръсен, дрипав броди - 
кой ли ще го приюти?

Не знам защо роден съм на света,
ни знам кога оттук ще си отида,
но нейде там, в душата ми една,
стаил съм свойта чувственост така,
тъй както крием нещо скъпоценно,

а може би, придавайки си вид
на дракон огнедишащ,
ще предпазя,
това, което би унищожил,
веднага щом без бронята изляза.

И нещо скъпоценно крия аз,
и нещо пазя, крехко и рушимо,
кристална чаша, плах човешки глас,
описан и сега, тъй плахо, в рима.

Ако ти си честен – ще те хулят;

Ако кажеш честно – ще ръмжат;

Но ако в лъжата ги похвалиш –

Погледни доволни ще валят.

 

Някога е трудно да си честен;

Друг път, пък е лесно – но наум;

Лесно е, когато си чудесен –

щом в лъжа изричаш щедра дума.

 

Ако замълчиш, когато трябва,

трябва да говориш твърдо ти,

Ти тогаз, тогаз недей се радва –

Нищо че те хвалят с радост вси.

 

Слабият, уви, ще се страхува -
другите живота му плетат;

Думите им – те за него струват
повече от жизненият път…

 

Силният, ура, не се страхува,

с думи щом живота му плетат;

Та това, пред него, то не струва,

Другите да го определят!

 

Винаги избира да е честен;

Критиките, Силният, търпи;

Взира се във слабостите, честно,

и затваря тия рани, вси;

 

Слабият, уви, се оправдава -
вече недоволен и страхлив;

Трудно ли е? Той ще се предава,
и тогава Много Трудно Става!