Във всеки ден откривам Ново Чудо,

със всеки взор,

дори и с всеки дъх,

 

Каквото и да търсим,

ще открием,

дордето с вас,

приятели,

сме тук.

 

Елате с мен, за малко, на разходка,

за час един, за час или за два,

със бодрост във очите и с походка,

някъде в зелената гора.

 

Елате с мен,

за малко да се скрием,

до извора да идем ние с вас,

хармония дълбока да отпием,

спокойствието, то да е у нас…

 

Не знам за вас,

но аз съм пренаситен

от цялата вседневна суета,
забързани са хората, 

колите,

 

препускаме,

изпускайки мига.

 

И ето, търся нещичко,

духовно,

възвишено,

божествено дори,

 

 

 

вседневието често е отровно
и някак омерзително, нали?

 

 

Съвет ви искам,

как да се живее

в бездушно материално общество,

че златото ли в песни да възпея,

че даже, 

без желание едно?

 

 

Животът има логиката своя,

и хиляди причини, разбери,

се крият зад пътеката, завоя,

в която сме уседнали, нали?

 

 

Как искам… 

да сме малко по-съзнати,

и може би, и малко по-добри,

към всичките, към своите събратя,

защото сме такива - 

аз и ти!

 

 

Но може би наивен съм…

Безспорно!

И все така,
един идеалист…

 

 

Животът има логиката своя,

написаното няма тежест - в лист…

 

 

Делата ни отреждат по местата,

не думите, не мислите дори,

каквото вършим, То ще да оформи

още неизлюпените дни….

 

 

Дори да чувствам Обич,

щом убия,

убиец съм,

безспорно е, нали?

 

 

 

Делата ни отреждат по местата,

тъй идат, неизлюпените дни.

 

 

Един ще стане Ангел,

друг път Дявол,

но питам те,

но питам те… а Ти?