Всеки ден,

когато стана,

Слънцето като с покана,

ето,

ведро ме зове;

 

И със поглед,

пълен-сажди,

стъпвам,

тътрейки нозе;

 

Станал съм,

за да израсна,

всеки ден,

и всеки миг;

 

Малко днес,

ако порасна,

то ще бъде

ден Велик!

 

Но ако изгубя време

и минутите накъсам,

тъй, безвратно,

на парчета,

аз живота си изръсям;

 

Всеки миг те определя;

Всяко дело е молба:

към Безкрайното у тебе -

укор е,

или хвалба.

 

 

Другите не виждат всичко;

Ти си видим, но си скрит;

Искрено е, и лично -

как живееш всеки миг!

 

 

Ти мига недей погубвай

в глупости и в празнота,

нито пък се ти изгубвай

в лъскавата суета;

 

 

Хорските аплодисменти -

да не те повдигат те;

Укори и комплименти -

зная, че са празни все.

 

 

Здраво стъпвай на земята,

и когато полетиш,

нека, драги, със крилата,

сенки в жега да дариш;

 

 

Ти бъди за пример,

друже,

тъй израствай всеки ден,
зная, че това е нужно,
за да бъде по-добре.

Слънцето сега те кани,

то отправя ти молба -
ти стани,

недей се бави,

към деня тръгни с хвалба;

 

 

Днес ще е прекрасно всичко,

всичко чудно ще тече,

като хубава рекичка

в малко, сгушено селце;

 

 

Всичко днес ще се получи -

ето, аз ти обещах!

И уроци ще научиш,

и ще има ведър смях;

 

 

Аз ти обещавам,

ето,

във душата ти една,

ще настъпи туй,

което,

ти отдавна възмечта;

 

 

За да стане всичко,

Вярвай,

и създавай Сила в теб,

не насилвай, подарявай,

 

всеки миг

да бъде мед…

 

Не очаквай нищо,

драги,

по реката се пусни;

 

Не, не искай,

само давай,
тъй в хармония иди…