Рано, като станах сутринта,
в асансьора някой ме настъпи -
пръстчето ми даже посиня,
и наум ругаех много пъти.

Сетне в автобуса се качих,
той пък ненадейно спука гума -
закъснявах с час, със два, и с три,
и не исках даже да продумам…

Само че, когато стигнал бях,
в сградата ми някой бе прострелял,
този, който щях да бъда аз,
но, за радост, ето – закъснях…