Изкусният
На всички самозабравили се
 
Родих се да владея тоя свят;
Орисан съм душите ви да взема,
И ето ме, мен, демонът в поема,
Но как ще разпознаеш, че съм аз?
 
О, дай ми сила, давай ми и власт,
и после, мили, гледай ми сеира,
Че мойта алчност тича и не спира…
 
Пари… пари… пари…
И нищо друго.
Купувам те, продавам те.
И край.
 
Не вярвам в Бога.
Няма ад и рай.
И нямам страх от земни наказания,
пари ми дай – дори срещу страдания -
душата ти за тях ще разменя.
 
Обучих се да мамя и крада!
Изкусен съм.
И знам какво да кажа.
Когато пред дома ми дойде стража.
И с колко да ги купя – лесно знам.
Изкусен съм.
Защо да ме е срам?