Написах нещо... нежно... за капаните. Едно стихче. Нищо особено. Приятно четене :)
 
Капанът
 
Като в планинско утро,
ето, днес ме лъхна
мисъл за един Мечтан Живот!
 
И тая мисъл с мене си я мъкна,
и тя ми е и жажда,
и хомот.
 
Понякога е тъй непостижима,
а друг път, ето,
виждам я до мен,
 
и пиша я тъй нежно,
и във рима,
и тъй се ражда хубавото в мен!
 
Събудих се, но нещо бе различно…
Възторжен бях и…
някак променен…
 
Спокоен бях, и някак леко мигах,
умът ми беше толкоз прояснен…
 
Видях тогава Всичко, толкоз ясно,
видях на лента всичко допреди…
 
И всяко безпокойствие угасна,
И беше леко, и се проясни!
 
Какво да искам, драги, от Живота?
Една прекрасна нота и лъчи.
 
И дъх на пролет, сетне малко Обич,
а нощем ясни, хубави Звезди!
 
Напразна е, другарю, суетата,
напразна ни е цялата борба,
когато ти е празно във душата -
не ще запълнят вещите това.
 
Лъжливи друми следваме лудешки,
а водят ли към пътища добри?
Вървейки правим толкоз много грешки,
а може да е иначе, нали?
 
Но кой съм аз да казвам,
да напътствам,
когато сам се уча да вървя,
 
и в тоя смисъл думите са блудство,
и пишейки ги, ето, че кървят.
 
Но все пак,
ето,
нещо ми остана –
от утрото с оная яснота,
 
Разбрах капана,
бягам от капана,
и бягам от безкрайната борба.
 
Суетни мисли няма да ме хванат
със своите вериги за врата,
И няма тъй да вляза във капана,
забравяйки за своята душа…
 
***
 
Още творчески неща от мен на lovelife.bg - Обичай Живота!