Дълбоко във душата си се вгледай,

във кладенеца свят се потопи,

във тихото, където няма нищо,

стаените си болки изличи;

 

Иди, където вятърът играе

със клонките на пролетни листа,

иди, където птиците са в полет,

и няма ни омраза, суета…

 

Ще дойда с теб;

Дори и да не виждаш;

Ще бъда духом,

аз ще бъда там;

 

Бъди смирен,

обичай,

не завиждай,

душата не е тържище,

а храм…

 

От всичко що те трови -

отърви се;

прости се

и не се осъждай ти;

 

Със поглед благ,

в смирение блажено,

животът ти наново

погледни;

 

Макар и също,

там ще бъде друго;

За другите не ще да е,

но в теб…

 

Което беше

гърлено и грубо,

ще бъде глас,

прекрасно-галещ,

мек…

 

Недей да искаш;

Нито пък очаквай;

И казвам ти,

недей да се боиш,

 

и хвърлят ли към тебе

думи мрачни,

ти имай сили,

имай,

да простиш…