Печат
Категория: Творчество

Ето, всички ние,

борим се вседневно,

сутрин, обед, вечер,

всеки - своя демон;

 

Някой ще ти каже:

- слушай, по-спокойно,

сещай летен повей,

слънчицето знойно,

 

ала ти си знаеш,

само ти разбираш,

знаеш, га се раждаш,

знаеш, га умираш,

 

никой друг не може

в тебе да събуди

чувството за Живост,

никой друг не буди;

 

Само ти си знаеш,

пътя си чертаеш,

или тъй си мислиш,

мислиш, че играеш?

 

Кой си ти, кажи ми?

И защо си с маска?

Не че ме е грижа.

Но защо с препаска?

 

Аз не знам къде съм;

Нито знам какво съм;

Нито накъде съм,

нито пък - с кого съм;

 

Всеки сам чертае,

някой каза, пътят,

ала си играе,

бури ще го пъдят.

 

Лодката в морето,

в тебе се греблата,

силата в ръцете,

в мислите, в платната,

 

ала кой ти каза,

че морето тихо

няма да те глътне
в дълбините скришом?

 

Днес си жив,

така е.

Утре - няма нищо;

 

Няма ни поляни,

облаци,

игрища,

 

няма ни целувки,

нито пък прегръдки,

няма, няма спътник,

няма и преструвки;

 

Има нещо друго,

но какво - не зная;

аз вървя си ето,

пътя уж чертая,

 

ала нещо иде,

дето го не зная,

тичам и не стигам,

тичам и не зная;

 

Кой си ти?

Не казваш.

Пътя си чертаеш;

Мислиш, че се бориш,

мислиш, че играеш;

 

В твоите представи

може да е всичко;

Ала не забравяй,

всичкото е нищо;

 

Нищото е всичко;

туй го знам,

разбрах го;

 

Как разбрах?

От опит;

Имах го;

Играх го;

 

Нямах го;

Сравнявах;

И си мислех дълго;

 

Често се улавях,

в тишината, мълком;

 

Всичкото е скъпо;

Нищото - и то е;

Но кое за мен е?

Но кое е мое?