За два часа, на един дъх и неусетно, седнах и написах три стихотворения. Явно са зреели у мен. Едното е това. Мисля за тези неща от дълго време и едва сега съумях да ги изкажа в лирики. "Мълчаливите". Приятно четене.
 
Не, няма нужда
ти да ме ласкаеш,
нито пък с подаръци -
към мен;
 
Какво ще искаш?
Моля те, направо!
Аз моля те,
безкрайно уморен;
 
Все искаш нещо,
който и която;
и все за полза,
вечно за пари;
 
Когато те поканя
на разходка,
това ще се заплаща ли -
кажи?
 
Отдавна съм безкрайно безразличен
към всичко дребно,
що е покрай мен,
 
но ето че
и ден не отминава,
все го виждам,
всеки Божи ден;
 
Че хората са втренчени…
във нищо;
и тичат те след
празна суета;
 
Все грим,
бижута,
рокля и часовник,
и все по-скъпа,
лъскава кола;
 
Така сме се объркали
във всичко,
така сме се оплели,
че не знам;
 
Кое е важно?
И кое е нищо?
Кажи ми… Но че питам ме е срам…
 
Чета редовно,
но съм по-объркан,
и мисля че
не зная нищо аз;
 
Какво да кажа?
Питаш ме за нещо -
но с отговора
днеска ще съм пас;
 
Когато кажа нещо,
ерудиран,
отсреща -
неразбиращи очи;
 
И почва спор,
и после - следва нищо;
И смисълът какъв е - ми кажи… Невежият разбира,
някак, всичко;
а знаещите -
често си мълчат;
 
Понякога си мисля,
че се плашат,
че думите
не ще се разберат;
 
Затуй са тихи;
Как да проговорят,
когато да ги чуе -
няма кой;
 
Невежият се пъчи,
знае всичко,
а знаещият,
тихичък е той…
 
***
 
Още творчески неща от мен на lovelife.bg - Обичай Живота :)