Добро утро! :) Вчера се прибрах от работа и писах ли писах творчески неща - чак до към 2 сутринта. Излязоха няколко неща. Едното е това. Наблюдавам се, че мога да пиша творчество само в периодите, в които чета духовни книги, те, изглежда, са пълнило за душата, и отключват творческия момент. Много е интересно :) Приятно четене!
 
Надежди
 
За миг едничък всичко се изменя,
животът се обръща и променя,
и всеки миг, самият ти - си друг,
но ето,
ще ти кажа,
щом си тук,
че всеки ден
безкрайна е награда,
и нека я празнуваме така,
че там, високо,
де летят орлете,
от шум да се събудят Боговете….
 
Кога съм прав?
Кога ли пък греша?
Нима разбирам нещичко,
кажи ми?
 
Аз търся свойто място
във света,
във книгите,
дори и в тия рими,
 
 
 
но ето, все греша ли, и греша,
и все пак, мисля, нещо научавам,
а идат нови дни с въпроси нови,
Съдбата като карти ги раздава;
 
 
 
И ето ги в ръката ми сега,
аз имам шанс,
и имам и надежда,
и всичко до това сега се свежда -
до ходове в шахматната дъска…
И може би утеха е това…
 
 
 
Но не, душата…
има нещо друго,
което не разбирам,
и не знам,
но то е там,
усещам го дълбоко,
енергията,
силата на храм…
 
 
 
Усещаш ли и в своята душа,
когато тъмнината те обгърне,
че има я оная светлина,
и би ли искал в нея да се върнеш?
 
 
 
Но може би, не зная, те е страх?
Боиш се от доброто и Светлика?
Тъй дълго сме живели всички в мрак,
че иде ми да викам ли, да викам….
 
 
 
Но кой ли пък ще чуе моя глас?
С душата си съм в допир само аз,
и лично, съкровено е, прекрасно;
Повярвай,
ще угасне всеки мрак…
Да губиш Вяра -
туй е най-ужасно!
 
След всяка нощ
приижда Нови Ден,
със Слънце и със бодрост окрилен,
прегърнат от далечни ветрове,
които обещават в своя шепот
прекрасните цветя и плодове,
обичани от всяка земна твар,
дори и от Човекът - този звяр!
 
***
Още творчески неща от мен на lovelife.bg - Обичай Живота! :)