Ето там, в оная ледна зима,

ето че, протегна се ръка,

топла и любяща,

като в рима,

мека като галещи слова;

 

Тъй, във миг на трудност,

преумора,

дъх един ми трябва,

само дъх,

 

нека обновя се в тоя климат,

мек ли е,

студен ли,

или сух;

 

***

 

Ручейче ми дайте,

да отпия,

бистра и очистваща вода,

 

всичките отрови да изтрия,

да въстане вечна чистота;

 

 

Там, в душата,

някак омърсена,

да настане мир и блажество,

 

 

някакво изящество,

поема,

не война,

вулгарно пиршество;

 

***

 

Тъй си мисля,

и не искам друго,

 

чувствам се достатъчен така,

както съм,

какъвто съм,

и мога,

 

честно да го кажа,

от душа;

 

Знам, че вече

просто няма нужда,

даже не е имало преди,

 

сам да се осъждаш,

и тревожиш,

в опитите

нейде да вървиш;

 

***

 

Времето е властна господарка,

своенравна,

не прощава тя,

 

гаснеща цигарена угарка,

тъй за миг възпламна,

изгоря,

 

въгленът ѝ

нека да остане,

бъдещето, за да разгори;

 

Искаме ли нещо,

то ще стане,

няма ли,

не сме го искали!