Ето там, в оная ледна зима,
ето че, протегна се ръка,
топла и любяща,
като в рима,
мека като галещи слова;
Тъй, във миг на трудност,
преумора,
дъх един ми трябва,
само дъх,
нека обновя се в тоя климат,
мек ли е,
студен ли,
или сух;
***
Ручейче ми дайте,
да отпия,
бистра и очистваща вода,
всичките отрови да изтрия,
да въстане вечна чистота;
Там, в душата,
някак омърсена,
да настане мир и блажество,
някакво изящество,
поема,
не война,
вулгарно пиршество;
***
Тъй си мисля,
и не искам друго,
чувствам се достатъчен така,
както съм,
какъвто съм,
и мога,
честно да го кажа,
от душа;
Знам, че вече
просто няма нужда,
даже не е имало преди,
сам да се осъждаш,
и тревожиш,
в опитите
нейде да вървиш;
***
Времето е властна господарка,
своенравна,
не прощава тя,
гаснеща цигарена угарка,
тъй за миг възпламна,
изгоря,
въгленът ѝ
нека да остане,
бъдещето, за да разгори;
Искаме ли нещо,
то ще стане,
няма ли,
не сме го искали!