Не ща да кажа твойто име -
защото ти ме поруга;
със думите си ти смути ме,
а сетне стори го с дела.

Но ето, твърде много хора,
в лъжите си оплете ти,
и също като ловък паяк -
кръвта им, сетне, я изпи.

Обаче, знам, че всяка мрежа,
макар и здрава да е тя,
ще може лесно да се среже,
тъй като с ножица – листа,

защото ти излъга всички,
и себе си излъга ти!
И толкоз подлости си сторил,
и толкоз грубости, лъжи…

Но всичко е непостоянно,
и вярата ми е в това -
на всяка Сила идва краят,
линее и умира тя.

Дори и Боговете падат
от вечния пиедестал,
когато дойде друг,
по-силен,
и самовъзгласи се
в крал…

Това е то, непостоянство,
известно e като живот,
и слава богу, свято тайнство,
че има те,
дори Бог…