Ще ти кажа нещо лично -
нещо, дето не разбирах,
там, където бях тогава,
и където днес не съм.

И наяве, и насън,
и на живо, и наум,
истинно, а не лъжливо,

не е златно,
нито сиво,
не е черно,
не е бяло,
не е огън нито лед…


***


Безграничното е в теб,
и в невидимото трепка,
и безкрая, в теб, без теб,
в мрака - черно, в лъч пък – светло.

В нощ безкрайна е – звезда,
в зимата е топлината,
във пустиня е вода,
и в поляни – широтата.

Безграничното е в теб,
в погледа и във душата,
там, в небето, в планината,
и в крилете на орлите..

И отвъд света ни зрим,
вън от всичко материално,
то е шум, безкрайно тих,
то е нещо необятно…