Ако съм забравил
КОЙ
Бих Могъл Да Съм, Да Бъда,
Ако съм забравил…
СТОЙ!
Сам написал съм присъда!

Днес с очите на дете
любопитен ще погледна
в дълбините на небе,
топло, лятно -
ще прогледна!

Ако съжалявам днес
за това, което беше,
бих могъл, или пък не,
да променям, туй, що бе?

Не забравяй – всеки ден
нещичко създавай, малко,
и твори, чети, живей,
с преизпълнено сърце
ти за всички хора грей,

като слънце във небе,
като лятна пеперуда,
като нещо, дето е…
тъй свободно, без принуда...

като пролетна трева,
свежа, мека и ухайна,
ти да бъдеш все така,
без тъги, без мрачни тайни...

като истина една,
дълго пазена в гърдите,
като пламък в обичта,
сливането на душите…

Не забравяй… кой си ти?
Не забравяй и създавай!
Дишай, чувствай и твори,
и живей, и всичко давай!

Нищо в тебе не пази,
като някакъв скъперник,
дето над парите бди,
и кат дава той скърби…

Ти такъв недей бъди,
и ако съм груб – прощавай,
но гласът ми чуй го ти…
“- Кой си? – пита, отговаряй!”