Ний всички знаем

как опасността,

угрозата на нещо

непознато,

 

подтиква тя

и пулсът на кръвта,

 

страхът от

нещо ледно,

в сетивата;

 

***

 

Дали ще е

във шепнещата нощ,

 

или в гласът на

снежна,

ледна зима,

 

а може би

е някъде в гладът,

в опасността,

че няма да ни има;

 

***

 

Почуствал

неизбежното така,

 

на ножа блясък,

и на мрак капана,

 

 

кръвта пулсира,

с всичко покрай теб,

 

и мислите захлупва,

забледнява;

 

***

 

освен ако…

не си успял,

така,

 

 

с усилия на мислите,

душата,

 

 

макар и да съзираш,

там,

в тъмата,

 

царствената сила

на страха,

 

напук на туй,

що шепне ти кръвта,

с покой да си,

в сърцето

и в духа;

 

***

 

Дори и вихър,

буря,

ураган,

 

не ще да сторят

те на оногова,

онуй,

що сторва

черната отрова,

 

от всяко малко

и голямо нещо,

 

от опасността,

че наш’та грешка,

 

е гибелна,

 

щом срещаме с насмешка;