Прекрасно е,

когато сам откриеш -

оная сладка,

крехка тишина;

 

Желая ти дълбоко

да я пиеш,

че само там

се чувстваш…

у дома.

 

Пристъпвай ти

със босите краченца

и сещай как те гали

всеки стрък,

 

и всяко безпокойство -

да изчезне,

и бодър да вървиш

по своя път;

 

Аз нямам нищо,

нищичко да губя;

И все по-малко

вече се боя;

 

Какво ще дам?

Какво ли ще изгубя?

И с кой ще поговоря

за това?

 

Раняваме се често,

безпричинно,

а уж желаем

щастие и мир,

а има смисъл,

има,

да е тихо,

а не да дирим ний
вседневен пир…