Аз, 
тогава,
често не разбирах,
и се убеждавах,
често,
сам,
не обичах,
рационализирах,
и мечтаех,
как да ида там;

 

Но, ако е обич - 
ще се чувства,
и ако я има - 
ще личи,
да обичаш,
зная,
е изкуство,
ако е и в двама ни,
нали?

 

Често съм обичал,
произволно,
без да съм го искал,
разбери;
и обичан бил съм,
твърде силно,
но пък не обичах аз,
уви;

 

Как да се излъжеш,
че го има,
ако то го няма,
ми кажи;

 

Не е то да седнеш,
пишеш рима…
Щом обичаш - 
просто си личи…

 

Често се събират непознати,
виждам,
да лекуват самота,
по-самотни стават
от лъжата,
всеки носи нещо
от това;

 

Има ли взаимност - 
е чудесно,
няма ли я,
то ще си личи...

 

Зная, 
да обичаш не е лесно,
но като обичаш - 
си личи...