Седяла си Гергана

На поляна,

И чувствала се тя -

Недоразбрана :)

 

Но ето че врабче едно

Кацна, хоп, на малкото ѝ рамо,

И рече ѝ:

-Герганче, мила, драга,
каквото във душата да те стяга,
недей да се вживяваш много ти;

Животът е тегоба,
и е песен,
за теб какво е?
Ти си избери :)

Я виж ме мен - врабченце неугледно,
не са красиви моите пера,
но може би това пък мен ме спира,
може би ме спира да летя?

Гергана го погледна и му каза:
- врабченце мило,
имаш право ти;
но нека да те питам нещо друго -
що акаш по колите, ми кажи?

Врабчето я погледна
със насмешка,
и рече ѝ:
- Герганче,
немаш грешка,
но туй пък радва
моята душа,
затуй аз тръгвам,
сбогом,
сбогом, мила,
че иде, виждам
некаква кола;


Гергана го изпрати
с поглед строг,
намислила бе тя
един урок
на нашия
приятел да даде;
Гласът му бе записала
Гергана,
направила му беше СЕ-РЕ-СЕ;


Врабчето ще получи ли
призовка
в районния ни съд
да се яви?
Гергана има силна обосновка -
че ака то по хорските коли!