Дойдех сас рейсо,

Станах столечанин,

И често се разождам из градо,

 

Коги че идем в утрото на баниа,

Коги у магазино за месо,

 

 

И грачданин сам,

Уж сам столечанин,

Но се ме тегли мене кам дома,

 

Коги че се изтегнем на тревата,

Коги че плиснем зелева чорба,

 

 

Така, да замирише кат на празник,

Кат дома ми, у милиа обор,

 

И знаа, у градо,

И там е празник,

Но не е кат у село на сабор,

 

 

И викам им,

На теа столечани,

Вий ништо не разбирвате сега,

 

 

Елате ми на село,

Мили,

Драги,

Да видите что е убавина!