Ела до мен -

седни да поговорим,

на чаша чай,

на вино,

на кафе,

 

дори да се ругаем

или спорим,

ела до мен,

ела за миг поне;

 

Най-ценното,

което ти ми даваш,

е този миг,

във който ние Сме,

 

гласът ти,

с който ноти ми раздаваш,

и думите,

каквито да са те;

 

Човешко е да искаш

да общуваш,

но не като машина

да си ти,

 

емоция да чувстваш,

глас да чуваш,

и срещу тебе -

бляскави очи;

 

Когато сме далеч…

е нехуманно…

роботи ли ще станем

скоро ний?

 

Това за мен е чуждо,

и е странно  -

но ето,

поведение на вси;

 

 

Ела за танц,

ела за чаша бира,

ела ме наругай,

или възпей,

 

човекът от обиди

не умира,

умира той

щом с Хора не живей…