Именувано от мама

 

Когато късно вечер
във дома си,
приведен съм
над белия екран,

 

в спокойствието,
или пък в гнева си,
написвам,
и изричам нещо,
сам,

 

но ето че сънят ме превъзхожда,
владетел е,
на тялото,
духа,

 

 

и мисля си,
че може би, подхожда,
някак сили аз да събера,

 

 

и тук на помощ,
в кухнята ми бяла,
в малка чаша,
с топъл аромат,

 

 

арабско слънце,
зная,
те е гряло,

 

 

кафе със мил,
прекрасен чаромат,

 

 

и глътка топла
как ми дава сили,
със писането си -
продължа,

 

 

възторжен,
и пробуден,
с нови рими,

 

 

за теб аз нещо,
днес,
ще сътворя;

 

 

Кафе арабско,
в малка,
бяла чаша,

 

 

надмогва
на Съня и крепостта,

 

и буден съм,
в нощта прекрасна,
наша,

 

 

и стихове,
и разкази,
творя…