20200827 133947 Min

 

Там, 
дето се раздумват мъдреците,
цари такава,
Крехка тишина;

Там дето 
брули вятър
и вълните...
разлистват се досущ
като от книга...

там аз намерих своя Бряг свещен,
където пясък всичко е застлал,
където няма Корист,
няма Време,
ни Радост,
ни Утеха,
ни Печал;

Там има само
Вечния Закон,
застлал, откакто има Свят - 
Света,
и нас ни ето,
дребни и нищожни,
се взираме в безкрая от Брега;

Човешките ламтежи
са безкрайни,
и ето ни,
тъй преходни, нетрайни,
все пак вървим към тях
като в хипноза,
и всеки ден
си пием нова доза;

Кажи ми ти,
Читателю,
кажи ми,
дошъл ли би със мен
на тоя Бряг?

Недей да мислиш ти
къде и как,
а отговора дай си на сърцето;

Красиво е да гледаме Небето,
без Корист,
без Стремежи,
с Тебе Тук;

Бъди в Мига,
недей да мислиш Утре,
постой със мен сега,
на тоя Бряг;

***

Върви Животът
в краткия си път,
и ето ни,
досущ като Цветята - 
дордето сме поникнали в земята,
ни плисне
я Вихрушка,
я Роса,
и както сме Прекрасни, Чернокоси,
в косите плисне бялата боя;

Обидно кратко тук сме, 
на света;
Днес има те,
а утре ставаш спомен....

Затуй ела със мене,
на Брега,
дордето сме Красиви,
сме Цветя...