Понякога,

сам,

в празната си стая,

когато си отдръпнат,

от това,

което всички други,

жадно търсят,

от дивата суетност

на света;

 

 

Понякога,

самичък ще откриеш,

отговор,

и смисъл,

а и път,

от извора на Чистото

ще пиеш,

и няма да си ти

на Кръстопът;

 

 

Понякога,

когато няма никой,

тъй лесно, 

леко,

думите вървят,

не се върти светът

безумно бързо,

и няма рани,

дето да кървят;

 

 

Понякога,

самичък,

не самотен,

ще бъдеш тъй безкрайно

утешен,

и няма да се чувстваш

тъй сиротен,

отчаян от постъпки,

уморен;

 

 

Понякога,

когато разговаряш,

със себе си

в покой и тишина,

душата си за Истини отваряш,

с някаква безкрайна яснота;

 

 

Без друго,

няма друг,

и няма място,

които в теб покой да донесат,

но как да си със себе си наясно,

когато непрестанен е шумът?

 

 

Ти миг си дай,

безвремие безцелно,

на простична,

самотна тишина,

лекува тя,

когато изтощена,

окапала е,

твоята душа…