Често ний вървиме без посока,

често сме безпътни

и сами,

 

и край нас се движат

с бясна скорост,

другите,

със техните съдби;

 

С някои се срещаме

за кратко,

с други цяла вечност

ни дели,

 

 

с някои е хубаво и сладко,

с други пък боли, а и горчи;

 

 

Може би сме странни,

невъзможни,

искаме от другите това,

дето ний

не можем да предложим,

и разочарова ни това;

 

 

В миналото често съм осъждал,

и оценки давал съм, уви,

днес това го гоня и отпъждам,

кой съм аз да казвам… кой си ти…