Това, което те смущава,

недей да го прегръщаш ти - 

така самичък се лишаваш

от радостите в свойте дни;

 

Махалото непостоянно,

клатушка се напред-назад,

но бурите ще отминават,

и слънцето ще свети пак;

 

Тъй често ний сами творим

в съзнанието страхове,

и бъдеще с неясен изход,

в което няма върхове,

 

но колко е непостоянно,

това, което в нас руши,

спокойствието,

светлината,

и вярата в добрите дни;

 

че трудности ще има,

нека,

човекът е изваян с тях,

животът, нашата пътека,

изпълнен е със всички тях - 

с любов,

със мъка,

и с изкуство,

понякога и със тъга,

понякога със тежко чувство,

а в края си и със смъртта;

 

 

Не знаем ний какво ще стане,

след ден,

след три,

или след пет,

 

за нявга трупаме имане,

надявайки се на късмет;

 

рисуваме картини странни,
изпълнени със суета,

а дните, ето, си минават,
и нека, нека е така;

 

Кажи ми, как ли да живея?
Кажи, какво да избера?
С коя ли книга да се слея,
най-после да го разбера?

 

 

Човекът, знам,

е ненаситен,

това със сигурност го знам,

 

 

и в мен усещам,

че го има,

и ето че ме хваща срам…

 

 

Какво ли повече да кажа?

От де да почна, отсега?

 

Хармония,

и светли мисли,

и да пребъде радостта!