Здравейте, група :) Ето нещо творческо от мен, буквално от сега. Приятно четене :)
 
Не бързай,
леко,
по-полека даже -
Пътят няма да избяга,
няма;
 
Tука няма драма,
а реалност,
простичка една -
със всяка дума
сам сега рисувай
своята картина със боя;
 
Със всяка дума
ние да изпишем
Вяра и Изящество, нали?
Не искаме във мрака да се впишем,
ний нека да блестим ли, да блестим…
 
Не бързай,
леко,
по-полека даже,
всичко идва,
не пришпорвай ти,
това което искаш
и жадуваш,
простичко е,
просто го пусни…
 
С вериги се оплитаме
тъй често,
с тежести е трудно да летим,
пусни ти всичко
и го остави,
и ще си лек кат вятъра, нали?
 
Досущ кат дим
излязъл от комина,
на вятъра,
така се остави,
посоки не пришпорвай,
не раздирай,
ще стане всичко,
просто го пусни…
 
Къде ще сме
със тая ни нагласа
на вечното форсиране,
кажи;
 
Kакво, ако ти кажат,
че си Класа,
какво, ако ти кажат,
че не си?
 
Оценките са вечно субективни,
тъй както и аршините, нали?
Различно мери всеки,
закъде ли,
туй знаеш ли го,
просто си личи;
 
В един момент се пускаш,
и е леко,
и няма стълкновения, нали?
 
Тъй простичък е,
вярвай ми,
Човекът,
но всичко усложняваме,
уви…
 
Присъди си раздаваме,
тъй често,
сами се съдим -
и си ни личи;
 
Да вършиме добро
е твърде лесно,
и с лошото
май същото важи;
 
Да бъдеме добри
ще е Чудесно,
Добрите Хора -
просто им личи…
 
Помагай, ако можеш,
тъй,
без корист,
най-слабия край тебе подкрепи,
ръка подавай,
без да я извиваш -
ако можеш,
просто помогни.
 
 
Това, което даваш,
ще се върне,
трикратно и петкратно,
накъм теб,
 
Но давай ти,
раздавай,
без да искаш,
на другия,
на другия човек
 
Доброто ти недей да го отлагаш,
Добрата Дума - същото важи,
не искай ти да взимаш, а да даваш -
Добрите Хора - просто им личи....
 
***