Когато млад си,

нямаш ти прегради,

мечтите ти и те

тогаз са млади,

крилати са,

политнали в безкрая

във плен на свойта

прелестна омая;

 

Но после става нещо изведнъж -

незнайно как

се смръщва и небето,

и дъжд дойде,

не зная откъде,

тъй както беше

ясно и прекрасно,

и натежават твоите криле,

с които ти доскоро бе високо,

и пак летиш,

но не така широко,

а някак с натежелите крила,

защото в неочакваната буря

подгизнаха и твоите пера;

 

В един момент
летежът става труден,
и пак летиш,
но вече малко муден,
и някак тромав,
носейки товар,

но вече, някак,
липсва тая жар,
младежката,
наивната,

безкрайна;

 

Макар и да узнал си
всяка тайна,
която би отключила врати,

не дава устрем тая мъдрост плаха,
а дава огорчение, уви;

 

Ще идват бури,
после - ще си тръгват,

а ние, горди птици,
ще летим,

но с времето
перата ще окапват,
и все по-ниско
ние ще кръжим,

дордето някой ден
не ни посрещне
в дома си щедър
майката земя,
и в този миг,
и в този ден
ще знаем,
че вече е ненужно
да мечтаем;