Подреждам своя

скромен безпорядък

из белите,

и тихите листа,

 

и ето тук безшумно,

плахо падат,

едно след друго

трепетни слова;

 

 

че аз нетърпелив съм,

да рисувам,

със словото

картина не една,

 

 

и пишейки,

със думи да танцувам,

във музика,

окриляща духа;

 

Светът е хубав,

толкова е хубав,

светът е знам,

рисунка на дете,

 

и щастието

нищичко не струва,

усмихнати ръчички,

и лице.

 

 

Ела да се посмеем

над нещата,

над всичко дребно,

мъничко,

край нас;

 

 

Когато е налегнала

тъгата,

все пак смехът

над нея има власт;

 

Да… нека днес

да бъдем… несериозни,
усмихнати и палави деца;

 

 

Стремежите и цели…

са нищожни…

Далечни са,

а ние сме в мига…