- Любовта е като градския транспорт. Чакаш, чакаш твоя автобус и накрая се качваш на първия дошъл.

- Ами ако като се кача се появи моя?

- Ми прекачваш се, бееее

***

Когато вървиш с един фенер, дори той да е малък, се увеличават хората, които виждат светлината :)

***
Да започнем на чисто.

***
Koлĸoтo пoвeчe миcлиш въpxy фaĸтa, чe cи cмъpтeн, тoлĸoвa пo-мaлĸo ce бoиш oт нeгo, зaщoтo e фaĸт, ĸoйтo нямa нyждa пoвeчe дa изĸлючвaш oт cъзнaниeтo cи. Щe бъдeш cилeн и щe paзчитaш нa ceбe cи, ĸaтo нe ce cтpaxyвaш дa cи caм. Taĸa щe yceтиш cпeцифичнa лeĸoтa oт тoвa, чe дoбpe знaeш ĸoe cи зacлyжaвa и ĸoe нe. И ĸoгaтo дoйдe твoят чac, ĸoeтo нeминyeмo щe ce cлyчи няĸoй дeн, нямa дa тpeпepиш и дa иcĸaш oщe мaлĸo вpeмe, зaщoтo cи живял дoбpe и нe cъжaлявaш зa нищo нa тoзи cвят.

***

Eдин дeн в гpoбищaтa, нeдaлeч oт мяcтoтo, ĸъдeтo мoнaxът живeeл, пoгpeбaли няĸaĸъв чoвeĸ, a oĸoлo нaдгpoбния ĸaмъĸ билo пълнo c oпeчaлeни близĸи нa пoĸoйниĸa. C тeчeниe нa гoдинитe, oтбeлязaл Keнĸo, тe вce пo-pядĸo идвaли нa гpoбa, a тexнитe чyвcтвa нa пeчaл и cĸpъб пocтeпeннo oтcлaбнaли.

 

Cлeд вpeмe вcичĸи тe cъщo вeчe нe били мeждy живитe, a c тяx изчeзнaл и cпoмeнът зa чoвeĸa, пoгpeбaн няĸoгa нa тoвa мяcтo.

 

Haдгpoбният ĸaмъĸ бил пoчти cĸpит oт избyялaтa pacтитeлнocт. Mинaвaщитe oттaм cлeд вeĸoвe щeли дa видят caмo няĸaĸви ĸaмъни cpeд зeлeнинaтa, ĸoитo cлeд oщe извecтнo вpeмe щeли въoбщe дa ce cлeят cъc зeмятa.

 

Πpeд лицeтo нa тaзи нeyмoлимa peaлнocт и нa тeзи бeзĸpaйни измepeния нa вpeмeтo ĸaĸ дa нe пoчyвcтвa чoвeĸ oщe пo-cилнo цeннocттa нa нacтoящия мoмeнт? Иcтинcĸo чyдo e чoвeĸ дa пpeживee oщe eдин дeн нa тaзи зeмя.

***

Фокусирана в целта, често забравям да спра, да се огледам и да коригирам курса.

Често проявяване на нетърпеливост

***

"Разбери какво четат бедните и не го чети."

***

Влюбването е да съчиняваш непрекъснато другия.

***

Остави реката да тече. И все пак управлявай :)

***

Върховете са самотни.

***
От нищо не се страхувам. На нищо не се надявам. Свободен съм.

 

***

гледам дъжда през прозореца

и небето плаче

то жали за себе си

аз за тебе обаче

и за да изпълзим от клишето

ще ти кажа

че всичко е мимолетно

и е присъщо на много поети

да са влюбени безответно

М.П.

 

“We are what we repeatedly do. Excellence then is not an act but a habit.”

 

  1. See the Big Picture & Sell Like a Boss
  2. Identify the Client’s Position
  3. Check for a Good Fit & Avoid Low Hanging Fruit
  4. Help the Client Realise Their Needs & Get Them to Say It
  5. Price the Client, Not the Job & Look at What They Stand to Gain
  6. Be an Oasis in the Desert
  7. Present Complete Solutions with Confidence
  8. Appear the Least Risky Option
  9. Execute Perfectly to Gain Reputation
  10. Sell & Upsell Effortlessly with Reputation

 

*** https://www.youtube.com/watch?v=DVyt8kvORXs

You will never do anything in this world without courage. It is the greatest quality of the mind next to honor.

 

От нищо не се страхувам. На нищо не се надявам. Свободен съм.

Народите са като хората. Не обичат да им се казват истината!

 

И помнете, че всяко наше действие тук отеква във Вечността!

 

Listen more and talk less.

 

I have often regretted my speech, never my silence.

 

Sometimes you put walls not to keep people out, but to see who cares enough to break them down.

 

It is better for you to be free of fear lying upon a pallet, than to have a golden couch, and rich table and be full of trouble.

 

The secret to happiness is freedom. And the secret to freedom is courage.

 

I never did anything worth doing by accident, not did any of my inventions come by accident, they came by work.

 

The strong do what they have to do and the weak accept what they have to accept.

 

The secret of change is to focus all of your energy, not on fighting the old, but on building the new.

 

We can easily forgive a child who is afraid of the dark. The real tragedy of life is when men are afraid of the light.

 

The most difficult thing in life is to know yourself.

 

Man conquers the world by conquering himself.

 

Knowing yourself is the beginning of all wisdom.

***

 

"Когато всичко ни тръгне наопаки, каква радост е само да поставим душата си на изпитание, за да проверим дали притежава издръжливост и стойност! Като че ли някакъв враг, невидим, всемогъщ - едни го наричат бог, а други дявол, - връхлита връз нас, за да ни повали, но ние стоим прави. И така всеки път, когато вътрешно сме победители, макар и външно да сме напълно сразени, истинският мъж изпитва неизразима гордост и радост. Външната беда се превръща в най - висше, най - сурово щастие."

 

За да изучиш добре природата на народа, трябва да бъдеш Владетел, а за да разбереш добре Владетеля – да бъдеш човек от народа

 

*

 

Владетелят по рождение има по-малко причини и необходимост да угнетява поданиците си и може да спечели обичта им и, ако някои негови изключителни пороци не станат причина да го ненавидят, естествено е народът да е благоразположен към него. Продължителността и непрекъснатостта на едно управление заличават спомените за станалите промени и премахват причините за тях, защото всяка промяна влече след себе си нова промяна.

 

*

Защото хората на драго сърце менят владетелите си като вярват, че с това ще се подобри положението им. Тази вяра ги подтиква да вдигат оръжие против владетеля, но много скоро установяват, че положението им се е влошило. Това е неизбежен факт – всеки нов владетел е принуден да притеснява новите поданици с поддържане на войски и с безбройните злини, които влече след себе си едно ново завладяване. Естествени врагове на владетеля са всички, които е ущетил и угнетил при завладяване на страната, като същевременно не може да запази за приятели онези, които са му съдействали при завоюването, защото не е в състояние да ги възнагради по начина, по който те са предполагали, че ще бъдат възнаградени, нито ще може да приложи строги мерки към тях, понеже им е задължен. Колкото и да са силни войските на владетеля, за да може да завладее една страна, той винаги се нуждае от разположението на местните жители.

Тъкмо поради това Луи 12-ти – крал на Франция, лесно завладя Милано и бързо го изгуби. За да се отнеме града първия път бяха достатъчни само собствените сили на Луи. Същият народ, който му отвори вратите, като видя, че е измамен в надеждите си за по-добра участ, не понесе гнета на новия владетел.

*

Държавата може да се запази много лесно, особено когато жителите и не са свикнали да живеят свободно. За да се осигури владението им е достатъчно да се премахне властващият там род. Ако не се правят никакви други промени и обичаите са еднакви, хората живеят спокойно.

По такъв начин за кратко време новото владение се слива със старото и се създава едно цяло.
*

Когато владетелят завладява страна, която се различава по език, обичаи и порядки от неговата, тогава среща трудности и трябва да има голям късмет и да е много способен, за да може да я запази.
Едно от най-важните и реални средства е владетелят да се пресели да живее в новозавладяната страна. Той по-сигурно и по-продължително така ще се радва на властта си. По този начин е постъпил турският султан в Гърция. Въпреки всички мерки, взети за запазването на тази държава, той не би успял да я запази, ако не беше отишъл да живее в нея. Когато владетелят живее в новозавладяната държава, има възможност да наблюдава как се раждат безредиците и веднага може да вземе мерки за потушаването им. В противен случай той научава за тях, когато те са взели такива размери, че вече е невъзможно да се намери някакво средство за предотвратяването им. Когато владетелят живее в новозавоювана страна, тя не се ограбва от упълномощените да управляват от негово име. Новите поданици са доволни, че могат да се обръщат за помощ непосредствено към владетеля и ако желаят да му бъдат верни, имат повече причини да го почитат или да се боят от него. Ако чужденецът пожелае да нападне страната, присъствието на владетеля му вдъхва известна боязън, защото е много мъчно тя да бъде завладяна, когато владетелят живее в нея.

 

Друго превъзходно средство е да се основат на едно или две места колонии, които да са стража на държавата. В противен случай е необходимо да се поддуржат в страната многобройни пехотински и кавалерийски войски. Колониите се основават с малко средства на владетеля. Ощетяват се само поданиците, на които се отнемат земите и жилищата, за да се дарят на новозаселниците, но те са малка част от населението, а ограбените са разпръснати и бедни и не могат да му пакостят. Останалата част от населението не е ограбена и няма причина за недоволство, а и се страхува да се бунтува, за да не я сполети участта на ограбените.
В заключение ще кажа, че колониите струват малко, по-верни са на владетеля и нанасят по-малко щети на населението и, както вече констатирах, ограбените не могат да вредят, защото са бедни и разпръснати. По този повод ще отбележа, че хората трябва да бъдат спечелвани или смазвани, тъй че ако за леките оскърбленуя те си отмъщават, за тежките да нямат възможност да го сторят. Оскърблението, нанесено на човека, трябва да е такова, че той да няма възможност за отмъщение.
Ако вместо колонии се поддържа войска, това излиза по-скъпо, защото всички приходи от завоюваната страна отиват за издръжка на войските и придобитото се превръща в загуба. Щетите са много по-големи, защото разместването на войските нанася вреда на цялата страна. Тежестите се разпределят върху всички граждани и те стават врагове, и това са врагове, които могат да му напакостят, защото дори да са разгромени, те остават в собствените си огнища. Следователни такива войски са толкова безполезни, колкото са полезни колониите.
Владетел, който живее в страна, различна от неговата, трябва да стане глава и защитник на по-слабите си съседи. В същото време той трябва да се постарае да обезсили по-силните си съседи и в никакъв случай да не допуска в завладяната страна да влезе чужденец, силен колкото него. Винаги трябва да се очаква, че недоволните в такава страна( било от страх или прекалена амбиция) ще се обърнат към чужденеца. Така етолийците са повикали римнялите в Гърция. Във всички области, в които са влизали, римляните са прозивавани от местното население. Такъв е редът на нещата: когато силен чужденец нападне една страна, всички по-слаби владетели се присъединяват кем него от завист, която ги настройва против владетеля, който е бил по-силен от тях. Чужденецът няма да има затруднения да спечели тези по-слаби владетели. Всички заедно на драго сърце ще се привържат към държавата, която е завоювал.

*


Всички мъдри владетели са длъжни не само да не изпускат от вниманието си настоящите безредици, но и да предвиждат бъдещите, като се стремят с всички средства да ги предотвратят. Когато предвидиш бедите отдалеко, лесно можеш да се справиш, но оставиш ли ги да се доближат до тебе, с нищо не можеш да ги преодолееш.
Всяка болест се лекува докато е все още излечима. Туберкулозата в началото се лекува лесно, но мъчно се познава, а след време, щом не е била позната и лекувана, лесно се познава, а мъчно се лекува. Същото нещо наблюдаваме и в държавните работи – когато болестите, които се раждат в държавата, се предвидят (нещо, което е дадено само на мъдрия), те се лекуват лесно, но когато поради неумението да се предвидят се оставят да се развият дотолкова, че всеки да ги вижда, няма вече никакъв лек против тях.

*

Времето гони пред себе си всичко и може да докара както доброто, така и злото, както злото, така и доброто.

*

И тъй, Луи извърши следните пет грешки: унищожи малките сили, увеличи в Италия мощта на един силен княз, извика в нея много силен чужденец, не се посели в тази страна, нито пък основа в нея колония. Тези грешки можеха да не окажат през неговия живот пагубното с идействие, ако не беше извършил и шеста, като заграби страната на венецианците. Ако не беше засилил църквата и не бе извикал в Италия испанците, необходимо и разумно беше да ги сломи, но след като вече бе извършил едното и другото, не трябваше да допуска сломяването им. Венецианците бяха силни и щяха да попречат на другите да предприемат някакви действия в Ломбардия против французите или щяха да се съгласят да съдействат при условие, че ще станат господари. Другите в никакъв случай нямаше да поискат да я отнемат от Франция, за да я дадат на тях, нито щяха да имат толкова дързост да нападнат двете сили.

Ако някой каже, че Луи е отстъпил на Александър Романя и на Испания неаполското кралство, за да избегне война, ще му отвърна с това, което вече казах: не трябва никога да се допуска да стане някое безредие, за да се избегне една война, понеже войната така не се избягва, а само се отлага и то в твоя вреда.
*
Всеки владетел, който подпомага засилването на чужда държава, подпомага своята. Могъществото на държавата се постига чрез силата на ловкостта на владетеля. Силният владетел трябва винаги да се отнася с подозрение към силата и ловкостта на другите владетели.
*

Благородниците във Франция имат и права, които кралят не може да им отнеме, без да се изложи на опасност.
*

Всеки, който проучи тези две държави, ще разбере, че за да се завладее турската държава, трябва да се преодолеят големи трудности, но веднъж завладяна, няма нищо по-лесно от това да бъде запазена. Трудностите при завладяване на турската държава се състоят в това, че завоевателят не може да бъде повикан от владетелите в империята, нито да разчита на бунта на приближените…. Който напада Турция, трябва да знае, че ще я намери единна и да се надява повече на собствената си сила, отколкото на безредици вътре в страната. Но щом бъде победена войската ѝ сразена дотолкова, че да не може да се съвземе, единственият източник на опасения остава султанския род. Когато завоевателят премахне и него, няма вече от кого да се бои, защото останалите не се ползват с доверието на народа и както преди победата завоевателят не би могъл да се надява на народа, така и след победата не трябва да се бои от него.

Обратното се случва в кралства, управлявани като френското. Можеш лесно да влезеш в тях като спечелиш някой от благородниците, между които винаги има недоволни и жадни за промени. Те могат, по вече изложените причини, да ти отворят вратите на кралството и да те улеснят в победата. Но поискаш ли да запазиш властта си над завоюваната страна, ще срещнеш безбройни спънки, както от тези, които са те подпомогнали, така и от подтиснатите. Тук не е достатъчно да премахнеш кралския род. В кралството остават благородници, които застават начело на нови бунтове и движения, и понеже не можеш нито да ги покориш, нито да ги избиеш, изгубваш завоюваното при първата опасност.

*

Мъдрият владетел трябва да действа така, че във всяко време гражданите да се нуждаят от властта и от него. В таквъ случай те ще му бъдат винаги верни.

 

*

 

От опит се знае, че много държави, републики или княжества са постигнали големи успехи, когато са се облягали на собствените си сили, докато наемните войски само са им вредили.

*

Завоеванията с наемните войски са бавни и незначителни, а загубите са внезапни и изумителни.

***

 

Ако с наемни войски претърпиш загуба от врага, за тебе няма спасение. Ако с наемни войски победиш врага, изпадаш под зависимост от наемните войски.

*

Мъдрите винаги са твърдели, че няма нищо по-слабо и по-неустойчиво от силата, която не се обляга на самата себе си. Собствените войски са съставени или от твои поданици, или от твои граждани, или от хора, облагодетелствани от теб. Всички останали войски са наемни или спомагателни.

 

*

Владетел, който не познава военното изкуство, не може да бъде уважаван от войниците, нито да им се довери.

*

При една задълбочена преценка ще се види, че някое качество, което изглежда достойно за похвала, ако се спазва, води до провал, а друго – което изглежда порочно и се осъжда, води до безопасност, благополучие и сигурност.

*

В наше време велики неща извършиха само владетели, които се славеха като скъперници, докато щедрите се провалиха.  Папа Юлий, който се домогна до папския престол благодарение на щедростта си, после разбра, че за да може да воюва, ще трябва да се откаже от всякаква щедрост. Френският крал можа да издържи толкова войни, без да товари поданиците си с някакви извънредни данъци, защото можа да посрещне извънредните си разходи със спестяванията си. Сегашният испански крал, ако минаваше за щедър, нямаше да може да извоюва толкова победи.

Ако един владетел иска да не изпада в положението, при което би му се наложило да ограбва поданиците си, да може да се защитава и да не рискува да обеднее и да стане обект на презрение на поданиците си, не трябва да се бои от това, че щял да мине за скъперник. Скъперничеството е един от онези пороци, върху които се крепи неговият престол.

*

Няма друга добродетел, която да се самоизяжда, както щедростта. Колкото повече я практикуваш, толкова по-мъчно става практикуването ѝ.

 

*
Все пак владетелят трябва да бъде твърд в увереността си и в постъпките си и не бива да се страхува от самия себе си, а да действа умерено, с внимание и човещина, но така, че предоверяването да не го направи непредпазлив, а голямата подозрителност – непоносим.
Възниква въпросът дали е по-добре владетелят да бъде любим, отколкото да възбужда страх. Някои отговарят, че е желателно едновременно и едното, и другото. И тъй като тези качества са несъвместими, ако се наложи да се избира, трябва да се предпочете да се внушава страх. Хората по природа са неблагодарни, променливи, лицемерни, страхливи и сребролюбиви. Докато извличат от тебе облаги и нуждата да прибегнеш до услугите им е далече, те са ти верни и ти предлагат кръвта си, имота си, живота и децата си, но усетят ли, че тази потребност се приближава, веднага ти обръщат гръб. Владетел, който се доверява на уверенията им и не предприема нищо, за да се подсигури, рискува да се провали. Не може да се разчита на приятели, които се печелят с пари, а не се величието и благородството на духа. Хората с по-малко колебание отиват против владетел, който буди обич, отколкото против такъв, който буди у тях боязън. Обичта се крепи върху връзката на признателността, но тя лесно се къса, когато изгодата го налага, защото хората са лоши по природа. Боязънта се крепи върху страха от наказанието, а той никога не напуска човека. Владетелят трябва да предизвика в поданиците си обязън, та ако не спечели обичта им, да избегне омразата им. Най-доброто за владетеля е да се боят от него, без да го мразят, а може да го постигне винаги, стига да не посяга на имота и жените на гражданите си.

*

Колко похвално е владетелят да бъде верен на обещанията си и да живее честно, а не с хитрости, разбира всеки. Но между съвременните владетели велики неща извършиха тези, които не държаха много на обещанията си, умееха да омотават в хитростта си хората и, в края на краищата, взеха връх над онези, които държаха на лоялността.
*

Когато двама твои мощни съседни владетели влязат във война и единият от тях победи, ти или ще си заплашен от него, или не. И в двата случая за теб ще е по-изгодно да застанеш на едната страна и да поведеш открита война. В случай, че победителят е толкова силен, че представлява опасност за теб, ти винаги ще си негова плячка – за радост на победения, и няма да имаш към кого да се обърнеш за защита и убежище. Победителят не иска да има несигурни съседи, които не му помагат при затруднения, а победеният не ти дава убежище, защото си бил безучастен зрител на поражението му.

*

Владетелят не бива да се съюзява с по-силен от него противник, освен ако някакви изключителни обстоятелства не налагат този съюз. Дори и да победи, той пак ще бъде в негова зависимост. Владетелите трябва да се стремят да не изпадат в зависимост от друг.

***

За всеки владетел е особено важен изборът на министрите му. Те могат да бъдат добри или лоши, според благоразумието на владетеля. За ума на всеки владетел може да се съди по хората, които го заобикалят. Когато те отговарят на заеманото от тях положение и са верни, владетелят е умен. Когато не отговарят на заеманото положение, тогава не можем да имаме високо мнение за владетеля, защото основната си грешка той прави при този избор.

Лесно можеш да разбереш какъв е министърът като си послужиш с едно безпогрешно средство. Когато той мисли повече за себе си, отколкото за тебе, и се ръководи главно от личната си изгода, можеш да си уверен, че такъв човек не е за министър и не трябва да му се доверяваш. Министърът не бива да мисли никога за себе си. Владетелят, за да накара министъра да постоянства в старателната си и вярна служба, трябва да го награждава с почести, пари и длъжности. Така той ще свикне с мисълта, че не може да съществува без него и ще се страхува от всяка промяна, която би засегнала господаря му. Само така между владетеля и министъра могат да се установят отношения на доверие и преданост. В противен случай, краят винаги ще бъде печален за едните или за другите.
***

Владетелят трябва да се съветва винаги, но само когато той иска, а не когато искат другите.

*

Хората са погълнати повече от настоящето, отколкото от мина,лото, и ако се чувстват добре в настоящето, не искат да знаят за нищо друго.

*

Никой не бива да пада само заради това, защото вярва, че има кой да го вдигне.

*

Владетелите, които твърде много разчитат на благоволението на съдбата, пропадат, щом тя отвърне погледа си от тях. Смятам, че владетелите, които се приспособяват към изискванията на времето, винаги преуспяват, а които не се приспособяват – не преуспяват.
***

Схващанията за доброто се менят с времето. Това, което днес е добро, утре може да не е.
*

Приспособявай се към настъпилите промени, за да бъдеш успешен владетел.
**

Добрите нововъведения в полза на народа прославят всеки владетел.

 

**

 

Най-лошото за един владетел е да изгуби обичта на народа.
*

Доблестта срещу беса оръжие ще грабне
и битката ще бъде кратка,
защото още жива е в сърцата италиански
древна храброст…

 

Хареса ми, защото не ти пробутваше купища простотии за това, каква голяма работа бил баща ѝ. Сигурно си го знаеше какъв е мърльо и фалшивец.

 

*

 -Той животът си е игра, момче. Животът е игра и тя се игра по правилата.

-Да, господине. Знам го. Знам.

Игра, ама друг път. То пък и една игра. Ако минеш на страната на голямото добрутро, то тогава да, игра е, признавам. Обаче ако си от другата страна, дето няма голямо добрутро, то що пък да е игра? Няма игра там. Никаква.

*

Зашеметяват ме книги, дето като ги свършиш, ти се иска с автора, дето я е написал, да сте си страшни приятели и да можеш да му звъннеш по телефона, когато ти се прище. Това обаче не се случва особено често.
*

То на тях, на майките, само им дай да слушат каква голяма работа са синовете им.

*

Адресът беше на едно момиче, дето не че била точно курва, обаче нямала нищо против сегиз-тогиз да пусне на някого.
*

В Ню Йорк, момчето ми, само парите играят, няма шега.

*

Заизвинявах се като ненормален, защото оркестърът засвири бързо парче. Тя затанцува суинг с мен - обаче много лежерно, никакви простотии. Много беше добра. Трябваше само да я докосваш. И когато се завърташе, сладкото ѝ задниче играеше тъй хубавичко, и въобще. Направо ме разби. Сериозно. Когато седнахме, вече си бях почти влюбен в нея. Така е то с момичетата. Направят ли нещо хубаво, дори да са неугледни или даже тъповати, почти се влюбваш в тях и после не знаеш на кой свят си, по дяволите. Момичета. Боже Господи! Могат да те пощурят. Сериозно.

*


Проста, ама проста. Другата грозотия, Лавърн, се мислеше за страшно остроумна. Все настояваше да се обадя на баща ми и да го питам какво ще прави тази вечер. Не спря да ми задава въпроса дали баща ми има среща с мадама или не. Четири пъти ме пита - пращеше от остроумие.

*

Невинаги е нужно да те избива на секс, за да опознаеш едно момиче.
*

Обаче, шантава работа - с момичетата, които харесвам най-много, никога не ми се ще особено да се майтапя. Понякога си мисля, че подкачиш ли ги, на тях ще им хареса, даже съм сигурен - ама е трудно да ги почнеш, след като вече ги познаваш от доста отдавна и никога не си ги подкачал.
*

По-скучен тип от тоя не съм слушал. И си личеше, че мадамата с него хич не я интересува тоя смотан мач, обаче тя изглеждаше още по-шантаво и от него, та сигурно нямаше начин да не слуша. На големите грозници хич не им е лесно. Понякога ми е толкова жал за тях. Случва се чак да не мога да ги погледна, особено ако са с някой залюхан тип, който им разправя най-подробно някакъв смотан футболен мач.
*


Вечно казвам "Приятно ми беше да се запознаем" на хора, запознанството с които ни най-малко не ми е било приятно. Ама искаш ли да останеш жив, трябва да ги приказваш тия работи.
*


Не трябва да си шубе. Ни най-малко. Ако трябва да изтресеш някого в ченето, а донякъде ти се и ще, то трябва да го изтресеш.
*

Женското тяло е цигулка, и въобще, и трябва да си страхотен музикант, за да свириш на нея както трябва.
*

Голямата беда е, че всяка, дето се натискам с нея, я мисля за доста интелигентна личност. Тя тая работа нищо общо няма с другата, ама аз пак си го мисля.
*

"Превъзходно". Ако има дума, дето да я мразя, то тя е "превъзходно". Толкова е фалшива.
*

Ако някой актьор е наистина добър, винаги ме проличава как той знае, че е добър, и това разваля всичко.
*

Някои неща трябва да си останат както са си. Трябва да умееш да ги натикаш в някоя от ония големи стъклени витрини и повече да не ги закачаш.
*

Момичета с кръстосани крака и без, момичета със страхотни крака и момичета с кофти крака, момичета, готини наглед, и момичета с вид, загатващ, че ако ги опознаеш, ще излязат кучки. Много хубава гледка, ако ме разбирате. Но донякъде и депресираща, защото все се питаш какво ли ги чака всички тях, дявол ги взел. Като завършат училище и колеж, де. То е ясно, че повечето от тях сигурно ще се омъжат за тъпаци. За типове, дето вечно ще разправят колко мили изминават със смотаните си коли за един галон бензин. Типове, дето ще ти се сърдят и ще ти се вдетиняват, ако ги биеш на голф или даже на някоя тъпа игра като тенис на маса.
*

Вземи например повечето хора - те са луди по колите. Треперят им да не се одраскат и вечно си приказват колко мили изминават за галон бензин, а като си купят чисто нова кола вече мислят как ще я заменят с още по-нова. И стари коли даже не харесвам. Тоест ни най-малко не ме интересуват. Бих предпочел да си имам кон, да му се не види. Това, конят, поне е живо същество, за Бога. Конят можеш поне да го…
*

Какво прави психоаналитикът ли? Нищо. Просто ще разговаря с теб и ти ще разговаряш с него, за Бога. Примерно ще ти помогне да разгадаеш моделите си на мислене.

*

- Стига си ругал. Добре де, кажи нещо друго. Кажи ми какъв искаш да стане. Учен, примерно. Или пък адвокат или нещо такова.

  • Няма как да стана учен, Не ме бива по науките.
  • Ами тогава адвокат… Като татко, и въобще…
  • Нищо им няма на адвокатите сигурно, ама нещо не ме влече - казах. - Искам да кажа, нищо им няма, ако постоянно се борят да спасяват живота на невинни хора - ама то като си адвокат, не се занимаваш с такива работи. Само вадиш големите мангизи и играеш голф, и бридж играеш, и си купуваш коли, и пиеш мартинита, и изглеждаш като голямото добрутро. И освен това… Дори и да се бориш да спасяваш живота на невинни хора, и въобще - отде да знаеш дали го правиш, защото наистина искаш да спасяваш хорски животи, или защото всъщност искаш да си страшен адвокат и всички да те тупат по гърба, и да те поздравяват в съда след приключването на дело - репортерите и всички останали, като по мръснишките филми? Откъде да знаеш, че не си фалшивец? Бедата е, че няма как да го знаеш.

Не съм много убеден, че Фийбито знаеше за какво говоря, да го вземат дяволите. Та нали си е детенце, и въобще. Ала поне ме слушаше. Ако някой поне те слуша, пак добре.
- Татко ще те убие. Ще те убие! - пак каза тя.
Аз обаче не слушах. Мислех си за нещо друго… за нещо смахнато.
- Ти знаеш ли какъв ми се ще да стана? - казах - Знаеш ли какъв? Искам да кажа, ако имах избор, дявол го взел?
- Какъв? Стига си ругал.
- Нали я знаеш оная песен, "Ако някой хване някой в цъфналата ръж"? Ще ми се…
- "Ако някой срещне някой в цъфналата ръж"! - заяви Фийбито - Това е стихотворение. От Робърт Бърнс.
- Знам, че е стихотворение от Робърт Бърнс.
Тя обаче беше права. "Ако някой срещне някой в цъфналата ръж", така е. Тогава обаче не го знаех.
- Мислех си, че е "Ако някой хване някой" - казах. - Та значи, аз все си ги представям всичките тия дечица как си играят на някаква игра сред ширналото се поле с ръж, и въобще. Хиляди дечица, и наоколо няма никой - никой голям. Без мен, искам да кажа. И аз стоя на ръба на една умопомрачителна пропаст. И каква ми е работата - да хващам всяко дете, ако тръгне да пада в пропастта… Ако тича и не гледа къде ходи, аз трябва да притичам отнякъде и да го хвана. И по цял ден само това правя. Ще съм просто спасителят в ръжта, и въобще. Знам, че е безумно, ама е единственото нещо, дето наистина ми се иска да стана. Знам, че е безумно.
*


Кръстосваш си краката и не дишаш, и си мислиш за нещо много-много горещо. За радиатор например. И после цялото ти чело така се нажежава, че може да изгориш нечия ръка.
*

Един кратък и леко задръстен педагогически въпрос. Не смяташ ли, че за всичко си има време и място?
*

Тази пропаст, към която мисля, че си се устремил.. Това е особен вид пропаст, ужасно пропадане. На пропадащия не е дадено да усети или да чуе как удря дъното. Той само пропада ли, пропада. Цялата тази работа сполита мъже, гдето по някое или друго време в живота си са търсили нещо, което собствената им среда не е можела да им предостави. Или са си мислели, че тя не може да им го предостави. И са зарязали търсенето. Зарязали са го още преди изобщо да започнат. Схващаш ли?

*

"За незрелия човек е характерно желанието да загине благородно за някоя кауза, докато за зрелия човек е характерно желанието да живее скромно за нея."

*
Ще си имам правило. Никой да не върши нищо фалшиво, докато ми е на гости.

Do I need validation from other people? Of course not :)

“Спрете да управлявате времето си и започнете да управлявате фокуса си”.

“Вършим малко на брой неща, но на ниво световна класа”.

“Въртуозността е пътешествие. Рим не е построен за ден, нали?”

“Опростявай, опростявай, опростявай!”

И това ще мине.

 

Добре е да си максимално добър. Иначе защо вършиш някаква работа? Така между другото?

Любовта… не е да се гледате в очите, а да гледате в една посока.

Казвайте всеки ден на хората, които обичате, че ги обичате. Ей това е щастие!

Да се страхуваш… означава да умираш всеки ден. Ще помогне ли това, че се страхуваме? 

Обичаш ли живота? Тогава не губи време, защото времето е материя, от която се състои животът.

 

Bъздъpжaниe, тишинa, любoв ĸъм peдa, peшитeлнocт, пecтeливocт, yпopитocт, иcĸpeнocт, cпpaвeдливocт, yмepeнocт, чиcтoтa, cпoĸoйcтвиe, цeлoмъдpиe и ĸpoтĸocт.

Какво искам да постигна в живота си до навършването на … години?

 

гeнepaлeн плaн – инcтpyĸции cтъпĸa пo cтъпĸa зa пocтигaнe нa глoбaлнaтa цeл

дългocpoчeн плaн – зa близĸитe 3-4 гoдини

ĸpaтĸocpoчeн плaн – зaдaчи зa нacтoящaтa гoдинa и мeceц

плaниpaнe нa ceдмицaтa и дeня

 

Страхът е индикатор. Страхът е наш приятел. Понякога той ни показва, какво не трябва да се прави. По-често ни показва какво си струва да правим. 

Ако се научите да управлявате вниманието си, времето ще се погрижи за себе си. – Тим Ферис

 

Пациентите се изцеляват като по чудо. Персоналът остава да работи с удоволствие и радост. В един момент дори се налага редуциране на служителите, защото вече няма болни. А накрая – затварят болницата, защото не са останали пациенти. И, да! Наистина е толкова просто, колкото звучи! Защото, когато изцелиш проблема вътре в себе си, изцеляваш и неговото проявление в „другия". Всички споделяме едно общо съзнание. Буквално. Именно тази техника се нарича Хоопонопоно. Всичко се изразява в поемане на 100% отговорност за проблема, вникване в него, изчистване на заложените в нас програми от миналото и повтаряне на следните „вълшебни“ думи:

Съжалявам.

Моля те, прости ми.

Обичам те.

Благодаря ти.

 

 

Хоопонопоно ни подтиква да поемем 100% отговорност. Всеки човек е наше отражение. Без значение дали ни харесва, или не, той е отражение на нашите програми и на паметта. Първата стъпка е да приемем, че ние сме в основата на всичко. Да задействаме изчистването чрез инструмента на „вълшебните“ думи – ОБИЧАМ ТЕ, СЪЖАЛЯВАМ, МОЛЯ ТЕ, ПРОСТИ МИ, БЛАГОДАРЯ ТИ – и да си зададем въпроса: „Какво не е наред в мен, за да ми се случва това?". 

 

Това, което ни носи Хоопонопоно, е освобождаване от нуждата да сме прави. Започваме да приемаме хората около нас и проблемните ситуации по-леко. 

„Това не се случва за седмица или месец практика. Всеки трябва да прави избори и да стои зад тях. И дори да забелязваме, че някой ще направи грешка, ние виждаме само част от пъзела, но не и цялата картина. Нашето съзнанието не може да усвои цялата информация, която се съдържа в подсъзнанието", казва Ани.

 

Истината е, че Хоопонопоно ни учи как да живеем в настоящия момент. Учи ни, че всъщност сегашният момент е резултат от миналото. За това нека поемем отговорност за всичко, което ни се случва – добро или лошо. Нека помним, че винаги имаме избор да променим ситуацията, да излекуваме тялото и душата, да „изчистим" кармата си от програмите, които сами сме създали, или които носим от предците ни. 

 

Случва това, и то без да провежда срещи, консултации и лечение с никого? Много простичко… Взема в ръце досието на всеки болен, вниква в болестта му – така, че да я изживее като част от него самия, поемайки отговорност за появилото се събитие в живота на болния.

 

И, да! Наистина е толкова просто, колкото звучи! Защото, когато изцелиш проблема вътре в себе си, изцеляваш и неговото проявление в „другия".  Всички споделяме едно общо съзнание. Буквално.

 

Иcĸaм дa знaм (І wаnt tо knоw) – чoвeĸ тъpcи нeщo, нo нe e нeпpeмeннo в cъcтoяниe нa жeлaниe зa пoĸyпĸa

Иcĸaм дa oтидa (І wаnt tо gо) – чoвeĸ тъpcи нeщo oт мecтния бизнec или oбмиcля пoĸyпĸa нa нeщo oт нaй-близĸия мaгaзин

Иcĸaм дa нaпpaвя (І wаnt tо dо) – чoвeĸ тъpcи пoмoщ, ĸoгaтo изпълнявa дaдeнa зaдaчa или oпитвa дa нaпpaви нeщo нoвo

Иcĸaм дa ĸyпя (І wаnt tо buу) – чoвeĸ иcĸa дa ĸyпи нeщo, нo имa нyждa oт пoмoщ дa peши ĸaĸвo или пo ĸaĸъв нaчин.

 

***

Работата си е работа, но ако нямаш време за забавления - смени я.

Можеш да се освободиш от всичко, но не и от собствените си страсти.