• Нашият Главен Приоритет винаги трябва да бъде това да управляваме времето и вниманието си.
  • Get Things to BID for your time and attention.
  • Dr. Wayne Dyer: Attitude is everything. So pick a good one!
  • Обучавай се на етапа си на развитие.
  • You will be known for your ONE thing.
  • Начинът, по който вършите едно нещо е начинът, по който вършите всичко!
  • Истинската Продуктивност Е Да Вършите Повече От Задачите В Зоната На Желанието И По-малко От Всичко Останало. Ако Си Създадете Живот, През Който Работите Предимно По Неща, Към Които Изпитвате Страст И В Които Сте Добри, Дисциплината Да Ги Вършите Идва Лесно. Как Да Възстановим Хубавата Си Енергия: Сън, Хранене, Движение, Връзка с Околните, Игра, Рефлексия, Изключване.
  • Ако държите да вършите работа, за която нямате страст и вещина, поздравления - печелите наградата за най-лош ръководител на човешки ресурси.
  • Avoid Complexity. Embrace Simplicity!

***

Много пари не гарантират щастие. Много пари означават много ангажименти.
Въпросът е да знаеш какво е Достатъчно и кога се чувстваш в баланс със себе си.
Моят съвет - първо намери какво е окей за теб и се опитай да бъдеш в баланс със себе си.
И тогава каквото и да стане - ти винаги ще си окей.
Виж на какво казваш "Да" и респективно като кажеш "Да" на това - на какво казваш "Не",
защото винаги има две страни на монетата.
И не на последно се сети, че работата я правиш с някаква цел и парите ги търсиш с някаква крайна цел.
Много хора не се замислят каква е тя и реално дали не могат да я постигнат още сега, или част от нея.
Например, искам да имам еди каква си сума в банковата сметка, за да прекарвам повече време със семейството си.

Да ама какво ще стане, ако почнеш просто да им отделяш повече време още днес,
вместо един час, да ги направиш два, какво ти струва един час - реално нищо,
а това е най-скъпото, което можеш да дадеш.
И финалното нещо е да си знаеш цената, и да си я искаш!
Ако ще даваш времето си на някои, поне да е по собствено желание, за нещо,
което е стойностно за теб.
Ако не е, го таксуваш на цената, която смяташ за добра.

 

***

 

  • Almost Nothing Material Is Needed For A Happy Life For He Who Has Understood Existence.
  • Live By Design, Not By Default!
  • Do What You Do Best And Stop Doing Or Give Away All The Rest!
  • Ако се опиташ да бъдеш навсякъде, накрая няма да стигнеш никъде. Ако се опиташ да бъдеш всеки, накрая ще станеш никой. Ще продължиш ли да се движиш с една стъпка в 20 различни посоки или ще започнеш да правиш 20 стъпки само в една посока? Една и съща енергия, разпръсната в хиляди посоки, с минимална енергия за всяка…
  • Трябва да имате чувство за ДОС-ТА-ТЪЧ-НОСТ!
  • Винаги избирай Живота! :)
  • Make Strengths Productive And Weaknesses Irrelevant! Follow Your Bliss.
  • The stock market is a device to transfer money from the impatient to the patient.
  • FOCUS is the new IQ in the modern workplace.

 

 

***

 

  • Наблягай на силните си страни, а не на слабите. Идентифицирай в кое си силен и намери хора, които да допълват твоите слабости - конкретното допълване трябва да е някоя тяхна силна страна.
  • Обучавай се на етапа си на развитие. Четях хаотично литература/обучения (и все още се отучвам от това) - художествена, професионална, в различни специализации и сфери. И макар така да се развиваш - драпаш в твърде много посоки, и трудно пробиваш истински в една. Затова, направи си обучителен план, с който да подсилиш някоя от твоите силни  страни.
  • Взех решение и се опитвам да пусна няколко специализации като съм ги оставил на колеги от екипа. Защото стават… прекалено много неща. Оставил съм си 3-4 неща, в които да дълбая - за останалото разчитам на готовия резултат от екипа. Иначе, непрекъснатото учене води до прегаряне и стрес, а нямаш време да практикуваш всичко научено, за да добиеш майсторство, което на практика обезсмисля ученето.
  • Спортувай поне 4-5 пъти седмично, интензивно - да се поизпотиш хубаво, да изкараш токсините, да намалиш стреса.
  • Лягай рано, по възможност преди 10 PM и отпочивай пълноценно.
  • Защити времето си за игра (Protect Your Play Time!). Когато работиш - работи усилено, продуктивно и ефикасно. Когато почиваш - прави го както трябва. Не смесвай двете неща.
  • Контролирай количеството време, което прекарваш в социалните мрежи.
  • Прилагай принципа на Есенциализма - отделяй блокове време за най-есенциалните неща. Гледам това да са поне 4 часа на ден фокусирано време.
  • Прави си План за всеки работен ден - като сложиш приоритетните задачи най-отгоре.
  • Забрани посещенията на приятели в офиса - това е място за работа, а не за странични занимания и "кафенца", и "да те видя за 5 минути". Лично уговорки само след работа.
  • Уикендите, особено неделята - е време за мен. Не ме интересува, ако ще светът да се срине - служебни обаждания не вдигам и с работа не се занимавам. Време за пълен Релакс, пътувания и внимание към най-близките в живота ми.

 

 

***

 

  • The best career advice that I learned is don't ever attach your-self to a PERSON, a place, a company, an organization or a project. Only Attach your-self to your mission in life and your PURPOSE. That's how you keep your power and keep your peace.
  • Научи се да обичаш работата си. Занимавай се само с основната си работа!
  • Try do be Useful instead of "successful".
  • You're wasting time doing what entertains you instead of working, you're not entertaining yourself in a useful way so you should be intentional about it. Do things that matter. Then when they're done you can play your games or watch your shows and actually enjoy them because you won't be torturing yourself because you know you should be doing something else the whole time.
  • На върха има място за всички. Важното е, когато се изкачиш на него, да не си твърде уморен, за да се насладиш на гледката!
  • Webselo е Продуктова компания със собствена дигитална агенция!
  • Life begins when you stop kidding yourself and trying to keep up with the society's conforming norms. It begins once you look at yourself using the tools of truth and sincerity not whether I'm right or wrong but rather what works or not. Detachment from the tribe is extremely scary but liberating to yourself.
  • Are you in the rat race?
  • The pessimist complains about the wind; the optimist expects it to change; the realist adjust the sails.
  • Аз съм смел и решителен. Чувствам се уверен и спокоен.
  • In five years, will this matter?
  • Your job won't take care of you when you are sick. Your friends will. Stay in touch.
  • Attraction grows in distance.
  • Less but Better!
  • Not too much. Not too little.
  • Do what you're made for. Eradicate weakness within your strengths.
  • Work on the business, not in the business.
  • Women will break rules for the Alpha, and make rules for the Beta.
  • If you treat her like a star, she will treat you like a fan.
  • Women don't care about your struggles. They just hangout at the finish line and pick the winner.
  • Everything you want is on the other side of Fear.
  • Less but better.
  • The universe rewards the brave.
  • Бъди за пример. Или си. Или не си.
  • Или си бизнесмен, или си специалист.
  • Focus on Being a T-Shaped Person!
  • Развивам Силни Навици за Силен Характер!
  • Продуктивен и позитивен съм - всички искат да работят с мен и се чувстват добре около мен.
  • Смел съм, защото Животът Обича Смелите!
  • Обичам безусловно всички хора, обичам ги и им прощавам. Прощавам и на себе си.
  • You need Freedom, not money. I know some people that are slaves to money, and who are not Free. You need Freedom. You need Time and Resources for your family.
  • You build wealth with assets. You do not build wealth with work or talent. You build it with assets. I want wealth building vehicles.
  • If the leaders of a business are Strong, the business will be Strong too!
  • Don't confuse efforts with results.
  • How did you do all of these crazy things? You never make excuses!
  • its crazy that someone's attitude and outlook of life literally makes or breaks their destiny. Compare glenn stearns to Christine and you will see it. Both started from nothing literally and see how one attracts all the opportunities to them and another loses even the only opportunity to them.
  • Don't compete. Dominate!
  • Show up. Don't over analyze. Motion creates Emotion. Go Help Someone. Stay grateful.
  • No matter what - just show up!
  • Властта, парите и славата са за този, който не ги ще.
  • Play To Your Strengths!
  • We are all what we repeatedly do. Excellence then, is not an act, but a habit.
  • Животът е за Силните. Той се Заслужава. Не се дава.
  • Chase Excellence, not women. Be better every day. For you. Understand that everybody is replaceable.
  • Work for Freedom!
  • Mindset is everything!
  • You are the influence of the 5 people you spend time with.
  • Other people act like victims. I act like a Champion because I Am Champion!
  • The world requires action not thinking.
  • Problems (tasks) create opportunities.
  • If you are not first, you are last.
  • Work on the Business, not in the business.
  • …. да ви пука за твърде много неща е лошо за доброто ви психическо състояние. Защото се пристрастявате към безсъдържателното и фалшивото, принуждавате се да посвещавате живота си на преследването на някакъв мираж за щастие и доволство. Ключът към добрия живот е да не ви пука за това да трупате още и още, а да ви пука за това да имате по-малко, да ви пука само за истинските, належащите и важните неща.
  • … и точно в това е бедата - чувстваме се зле поради това, че се чувстваме зле. Чувстваме се виновни поради това, че се чувстваме виновни. Гневим се за това, че изпитваме гняв. Притесняваме се за това, че изпитваме притеснение. Какво става с мен? Ето защо да не ви пука е толкова важно. Ето защо това умение ще спаси света. А ще го спаси, като приемем, че светът е тотално прецакан и това е в реда на нещата, защото винаги е бил такъв и такъв ще си остане.
  • … Желанието да натрупате повече позитивни житейски преживявания е само по себе си негативно преживяване. И колкото и парадоксално да звучи, приемането на негативното преживяване само по себе си е позитивно преживяване. Това си е чиста проба главоблъсканица. Затова ще ви дам минута да си подредите мозъка малко и отново да прочетете това: Да желаете позитивни преживявания е негативно преживяване, а да приемете негативно преживяване е позитивно преживяване. Това е нещо, което философът Алън Уотс нарича "Закон за обратното действие" - идеята, че колкото повече се опитвате постоянно да се чувствате по-добре, толкова по-недоволни ставате, защото самото преследване на каквото и да е просто подсилва факта, че то поначало ви липсва. Колкото и отчаяно да искате да станете богати, толкова по-бедни и безполезни се чувствате, независимо от това колко пари всъщност изкарвате. …. Затова… просто не се опитвайте.
  • Да сте забелязали, че понякога дори и да не се интересувате от нещо, се справяте по-добре с него? Забелязали ли сте колко често онзи, който дава най-малко от себе си, накрая постига целта? Защо става така? Интересното в Закона на обратното действие е, че той е наречен така и за това си има причина - условието да не ви пука работи само на задна. Щом преследването на позитивното е негатив, то тогава преследването на негативното генерира позитивното. Болката, която изпитвате във фитнеса, се превръща в здраве и енергия. Провалите в бизнеса в крайна сметка водят до по-добро разбиране за това какво е необходимо, за да се постигне успех. Способността да сте наясно със своите слабости парадоксално ви прави по-уверен и харизматичен за хората около вас.
  • … Болката е неотменимо вплетена в тъканта на живота и да се изтръгне е не само невъзможно, но и пагубно - при опит да се отскубне се разплита цялата тъкан. Да се опитвате да изтръгнете болката означава, че ви пука за нея, и то много. И обратното, ако успеете да направите така, че да не ви пука за болката, никой не може да ви спре.
  • Вероятно имате някой познат, на когото в даден момент не му пука за нищо и постига изумителни неща. Вероятно и във вашия живот е имало моменти, когато не ви е пукало и сте се издигнали до главозамайващи висоти… Да не ви пука означава да се вгледате в най-трудните и ужасни предизвикателства в живота и въпреки това да действате.
  • Когато ви пука за много неща, когато ви пука за всичко и за всеки, - ще смятате, че постоянно трябва да се чувствате приятно и доволно, че всичко се очаква да става така, както вие го искате. Това е болест. И тя ще ви изяде жив.
  • … Веднъж чух един художник да казва, че когато човек няма проблеми, съзнанието превключва моментално на автоматично търсене, за да намери нещо нередно. Според мен повечето хора - особено образованите и разглезени хора от средната класа - гледат на "житейските проблеми" като на някакъв страничен ефект от липсата на по-важни неща, за които да се безпокоят.
  • Зрелостта идва тогава, когато човек се научи да му пука само за онези неща, за които си струва да му пука.
  • В края на краищата, единственият начин да превъзмогнете болката е като преди това се научите да я понасяте.
  • На тази книга изобщо не ѝ пука дали ще намали проблемите или болката ви. И точно поради това ще разберете, че тя е честна. Тази книга не е наръчник по величие и не би могла да бъде, защото величието е просто една илюзия в съзнанието ни, скалъпена от нас дестинация, към която сами се задължаваме да се стремим, наша психологическа Атлантида.
  • Всъщност, принцът стигнал до заключението, което останалите от нас като че ли вече знаят - страданието е гадно нещо. Освен това не е и чак толкова смислено. Също както е и с богатството, от него няма смисъл, когато е безцелно… През това време принцът направил няколко дълбоки прозрения. Едно от тях било следното: самият живот е форма на страдание. Богатите страдат заради богатството си. Бедните страдат заради бедността си. Хората без семейство страдат, защото нямат семейство. Хората със семейство страдат заради семейството си. Хората, които гонят материалните удоволствия, страдат заради материалните си удоволствия. Хората, които се въздържат от материални удоволствия, страдат заради въздържанието си.
  • Радостта се крие именно в самото катерене. В самото действие!
  • Който играе - печели. Който не играе - не печели. И в бизнеса. И в здравето. И в любовта. И в приятелството.
  • … Да направите така, че да се чувствате непрекъснато като жертва, изисква също толкова себелюбие, колкото и обратното. За да се поддържа представата, че имате невъзможни за решаване проблеми, отива точно толкова енергия и измамно самовъзвеличаване, както и изобщо да нямате проблеми.
  • Колкото по-лесен и безпроблемен става животът ни, толкова повече ни се струва, че имаме право на още по-добър.
  • За да станете наистина велик в нещо, трябва да му посветите много енергия и време. И тъй като имаме ограничено време и енергия, много малко от нас стават наистина изключителни в повече от едно нещо, ако въобще успеят дори за едно.
  • … Много хора се страхуват да приемат посредствеността, защото мислят, че ако вървят по този път, никога няма да постигнат каквото и да било, няма да израснат и в крайна сметка животът им няма да има значение. Този начин на мислене е опасен. Веднъж приемете ли, че животът си струва само ако сте блестящи и забележителни, тогава всъщност приемате факта, че по-голямата част от човечеството (включително и вие) не става и е безполезна. А тази умствена нагласа бързо става опасна както за вас, така и за останалите.
  • Ние сме маймуни. Мислим се за кой знае колко цивилизовани с нашите микровълнови фурни и маркови маратонки, но сме просто стадо добре нагиздени маймуни. И тъй като сме маймуни, инстинктивно се сравняваме с другите и се надпреварваме за статус. Въпросът не е дали оценяваме себе си в сравнение с останалите, а по-скоро по какви стандарти се оценяваме.
  • Лично ние и никой друг сме отговорни за всичко в живота ни, независимо от външните обстоятелства.
  • Мислех, че любовта е нещо, което просто се случва, а не нещо, за което полагаш усилия.
  • … Например една жена е неомъжена и самотна и иска да си намери партньор, но не излиза от дома си и не прави нищо по въпроса. Или пък мъж си скъсва задника от работа и вярва, че заслужава повишение, но така и не го казва на шефа си.
  • "Сигурността" е враг на развитието. Нищо на този свят не е сигурно.
  • Защо ми трябваше да използвам парите като критерий за собствената си значимост?
  • Животът ни е устроен така - да не знаете нещо и въпреки това да го правите. Целият ни живот е такъв. Никога не се променя.
  • Не стой да го мислиш. Направи нещо. Отговорът ще дойде.
  • Действието не е просто резултат от мотивацията - то е и причината за нея.
  • Действие -> Вдъхновение -> Мотивация.
  • Просто направи нещо. Каквото и да е. Просто действай!
  • Консуматорската култура много я бива да ни кара да искаме все повече и повече. Под целия този рекламен шум и маркетинг се крие презумпцията, че да имаш повече е по-добре. Години наред и аз мислех така. Изкарвай повече пари, посети повече страни, натрупай повече опит, излизай с повече жени. Но "повече" невинаги означава "по-добре". Дори напротив. Всъщност ние често сме по-щастливи с по-малко. Когато сме затрупани с възможности и право на избор, страдаме от нещо, което психолозите наричат парадокс на избора. Най-общо казано, колкото повече опции имаме, толкова по-малко доволни сме от това, което сме избрали, защото си даваме сметка за всичко, което потенциално сме пропуснали. Затова, когато можете да избирате между две места за живеене и се спрете на едното, най-вероятно ще се чувствате удовлетворени от това, че сте направили правилния избор.
  • Да, широкообхватният опит е нещо необходимо и желано нещо, когато си млад - в края на краищата поемаш своя път в живота и трябва бързо да разбереш на какво си струва да се посветиш. Обаче златото се крие в дълбочината. И трябва да се посветите на едно нещо, за да можете да достигнете по-надълбоко и да го изкопаете. Това важи за отношенията ви с околните, важи за кариера, за постигане на висок стандарт на живот - важи за всичко.
  • Няма от какво да ни е страх. НИКОГА!
  • Easy path leads to misery. Discipline equals Freedom!
  • Strong Leaders Make Strong Company. And The Opposite!
  • Just Fucking Do It!
  • Use Other People's Money. Use Other People's Skills. So You Can Grow Faster & Stronger!
  • Всичко е Търговия. Животът по дефиниция е несправедлив. Всичко става с хора :)
  • Your Job is to make your people successful.
  • Talent*effort = skill. Skill*effort = Success. The Effort counts twice. So work hard and you'll see the results.
  • Scale Trust.

Имай високи стандарти. За себе си. За екипа. За личния живот. И никога не сваляй летвата. Не се примирявай с по-малко, отколкото заслужаваш. Развивай се, мечтай, вярвай в себе си, общувай със съдържателни хора, имай търпение, постоянствай - и всичко ще бъде наред

7-те урока от миналото, които НАЙ-СЕТНЕ приложих през 2019

1. Нито мога, нито е необходимо да помогна на всичко и всеки.

2. Да казвам НЕ, когато не искам да правя нещо.

3. Да не контактувам (често) с хора, които ми изцеждат енергията и настроението - дори да са приятели.

4. Да си давам много повече лично време, в което да си угаждам и да разбирам от какво имам нужда.

5. Да оставям понякога някой да ми помогне и/или да се погрижи за мен.

6. Да пускам контрола и да вярвам напълно, че всичко се случва по най-добрия възможен начин.

7. Да си тръгвам, когато няма любов.

Приятели, заповядайте в - Място за себеусъвършенстване :)
 
Здравейте, група! Бих искал да ви поздравя с новонастъпилата 2021 г и да пожелая на всички ви, преди всичко - здраве, на вас и близките ви, повече време за вас, спокойствие, смирение и много нови възможности през вече настъпилата година.
Също, бих искал да ви споделя няколко важни прозрения, до които достигнах през миналата година:
- Наблягай на силните си страни, а не на слабите. Идентифицирай в кое си силен и намери хора, които да допълват твоите слабости - конкретното допълване трябва да е някоя тяхна силна страна.
- Обучавай се на етапа си на развитие. Четях хаотично литература/обучения (и все още се отучвам от това) - художествена, професионална, в различни специализации и сфери. И макар така да се развиваш - драпаш в твърде много посоки, и трудно пробиваш истински в една. Затова, направи си обучителен план, с който да подсилиш някоя от твоите силни страни.
- Взех решение и се опитвам да пусна няколко специализации като съм ги оставил на колеги от екипа. Защото стават... прекалено много неща. Оставил съм си 3-4 неща, в които да дълбая - за останалото разчитам на готовия резултат от екипа. Иначе, непрекъснатото учене води до прегаряне и стрес, а нямаш време да практикуваш всичко научено, за да добиеш майсторство, което на практика обезсмисля ученето.
- Спортувай поне 4-5 пъти седмично, интензивно - да се поизпотиш хубаво, да изкараш токсините, да намалиш стреса.
- Лягай рано, по възможност преди 10 PM и отпочивай пълноценно. - Защити времето си за игра (Protect Your Play Time!). Когато работиш - работи усилено, продуктивно и ефикасно. Когато почиваш - прави го както трябва. Не смесвай двете неща.
- Контролирай количеството време, което прекарваш в социалните мрежи;
- Прилагай принципа на Есенциализма - отделяй блокове време за най-есенциалните неща. Гледам това да са поне 4 часа на ден фокусирано време.
- Прави си План за всеки работен ден - като сложиш приоритетните задачи най-отгоре.
- Забрани посещенията на приятели в офиса - това е място за работа, а не за странични занимания и "кафенца", и "да те видя за 5 минути". Лични уговорки само след работа.
- Уикендите, особено неделята - е време за мен. Не ме интересува, ако ще светът да се срине - служебни обаждания не вдигам и с работа не се занимавам. Време за пълен релакс, пътувания и внимание към най-близките в живота ми.
 
Надявам се това да ви е полезно.
 
Бъдете здрави и... Честита Нова Година.
 
Ваш, Кико

Никос Казандзакиз, Алексис Зорбас:

— Дали за първи път идвам в Крит ли? — започна той, като притвори очи и погледна насреща, през прозореца, Псилоритис, който блестеше. — Не, не е за първи път. През деветдесет и шеста аз бях вече истински мъж. Брадата и косата ми имаха естествения си цвят — черни като катран. Имах трийсет и два зъба и когато се напивах, изяждах мезетата, а сетне изяждах и чинията, в която бяха мезетата. И тъкмо тогава дяволът си нема работа — надигна се отново Крит.

По онова време бях пътуващ търговец. Обикалях от село на село из Македония, продавах галантерия и вземах вместо пари сирене, вълна, масло, зайци, царевица, препродавах ги и вадех двойна печалба. Вечерта, където и да замръкнех, знаех в коя къща да се настаня — във всяко село винаги се намираше по някоя състрадателна вдовица, да са живи и здрави! И тъй, давах кога някоя макара, кога някое гребенче или забрадка, черна, заради покойния, и спях с хазяйката си. Евтиния!

Евтиния, началство, блажен живот! Но ето че дяволът си нема работа и Крит отново грабна пушката. „Пфу! Проклета съдба! — рекох. — Този Крит няма ли да ни остави най-сетне на мира?“ Зарязах макарите и вдовиците, грабнах пушката, събрах се с други луди глави и потеглихме за Крит.

Зорбас замълча. Сега минавахме край един дълбок залив, песъчлив, тих, вълните навлизаха в него и се разливаха в пазвата му, без да се разбиват, като оставяха само малко пяна околовръст по пясъка. Облаците се бяха разпръснали, слънцето блестеше и дивият Крит се усмихваше кротко.

Зорбас се извърна и ме погледна подигравателно с крайчеца на окото.

— И сега, твоя милост, мислиш, че ще седна да ти изреждам колко турски глави съм отсякъл и колко турски уши съм сложил в спирт — както имат обичай да правят това в Крит… Избий си го от главата — мързи ме, срам ме е. Що за бяс е това, мисля си аз сега, когато ми дойде акълът, що за бяс е това да се нахвърляш, да хапеш един друг човек, без да ти е сторил нещо, да му отрязваш носа, да му отсичаш ухото, да му разпаряш корема и да викаш господа да слезе да ти помогне — ще рече, и той да реже носове и уши и да разпаря кореми? Но по онова време, видиш ли, кръвта ми кипеше, къде ти акъл да се замисля за тия работи! Правилните, честни мисли искат спокойствие, старини, беззъби уста. Когато си беззъб, лесно е да кажеш: „Срамота, момчета, не хапете!“ Но когато имаш всичките си трийсет и два зъба… Звяр е човекът на младини, див звяр, хора яде!

Зорбас поклати глава.

— Яде и агнета, и кокошки, и прасенца, но ако не изяде някой човек, не, не се насища — продължи той и угаси цигарата си в чинийката на кафената чашка. — Не, не се насища! Какво ще кажеш и твоя милост, премъдрий?

Но без да дочака отговор, продължи:

— Какво можеш да кажеш? — измери ме той с поглед. — Доколкото разбирам, твоя милост не си гладувал, не си убивал, не си крал, не си изневерявал — какво тогава можеш да знаеш за света? Зелена глава, неузряла плът… — промърмори той с явно презрение.

И аз се засрамих заради невиделите работа мои ръце, заради бледото си лице и дребнавия си живот.

— Както и да е — рече Зорбас и прекара снизходително тежката си ръка по масата, сякаш изтриваше нещо с гъба, — както и да е. Едно нещо само искам да те попитам — прочел си сигурно цял куфар книги. Може и да знаеш…

— Я кажи, Зорбас, какво?

— Тук има някакво чудо, началство… Някакво странно чудо, та умът ми не го побира. Всичките тези безчестия, грабежи, кланета, които ние, бунтовниците, извършихме, доведоха принц Георгиос в Крит — свободата!

Погледна ме с изблещени очи, изумен.

— Загадка! — промълви той. — Велика загадка! За да дойде, значи, свободата на този свят, трябва да станат толкова убийства и толкова безчестия? Защото, ако седна да ти изреждам какви мръсотии сторихме и какви убийства, ще ти настръхнат косите! И все пак какви бяха резултатите от всичко това? Свободата! Вместо да запрати гръм и мълния да ни изгори, бог ни дава свободата. Нищо не разбирам!

Погледна ме, сякаш търсеше помощ. Явно беше, че тази загадка го беше измъчила много и не можеше да й хване края.

— Разбираш ли ти това, а, началство? — запита той измъчено.

Какво да разбера? Какво да му кажа? Или не съществува това, което наричаме бог, или бог обича убийствата и безчестията, или това, което наричаме убийства и безчестия, е нещо неизбежно в борбата и страданията на света…

Но се помъчих да намеря за Зорбас някакъв друг отговор:

— Как от тора и мръсотията израства и се храни цветето? Кажи си, Зорбас, че тор е и човекът, а цвете — свободата.

— Ами семето? — рече Зорбас и удари с юмрук по масата. — За да поникне едно цвете, трябва семе. Кой е поставил това семе в мръсната ни вътрешност? И защо от това семе да не пониква цвете с доброта и честност, ами му трябва кръв и мръсотия?

Поклатих глава.

— Не знам — отвърнах.

— Кой знае?

— Никой.

— Ами че тогава — извика Зорбас отчаян и хвърли гневен поглед наоколо — за какво са ми и параходите, и машините, и колосаните яки?

Двама-трима съсипани от морето рибари, които седяха на съседната маса и пиеха кафето си, се оживиха, подушиха кавга и наостриха уши.

На Зорбас му стана гадно, че го подслушват, и сниши глас.

— Я да ги пратим всички тия неща по дяволите — каза той. — Като се размисля за тях, иде ми да строша всичко, което ми попадне пред очите, някой стол или някоя лампа, или главата си о стената! И после, какво разбирам? Да му се не види макар! Плащам счупеното или отивам в аптеката да ми превържат главата. И ако ли пък има господ, е-е тогава вече зарежи я! Сигурно си гледа сеира горе от небето и примира от смях.

Махна изведнъж с ръка, сякаш пропъждаше някоя досадна муха.

— Както и да е! — каза той унило. — Исках да ти кажа следното: когато царският кораб пристигна, целият окичен със знамена, и започнаха топовните салюти, и когато принцът стъпи на критска земя… Виждал ли си някога цяло едно огромно множество от хора да пощурява, защото е видяло свободата, а? Не? Е, тогава, нещастнико, сляп си се родил, сляп ще си умреш. Аз, и хиляда години да живея, и, дето е речено, само торба кокали да остана, никога няма да забравя това, което видях в онзи ден. И ако можеше някак всеки човек да си избира сам рая си на небето, според вкуса си — така и трябва, това ще рече рай! — аз щях да кажа на господа: „Господи, нека моят рай да бъде един Крит, окичен с миртови клонки и знамена; и нека трае вечно онзи миг, когато принц Георгиос стъпва на критска земя… Нищо друго не ща!“

Замълча отново Зорбас. Засука мустак, наля догоре чаша ледена вода, изпи я на един дъх.

— Какво стана в Крит, Зорбас? Разправяй!

— Приказки ли ще приказваме сега! — рече Зорбас и пак закипя. — А бре, казвам ти, загадка е този свят, а човекът е голям скот. Голям скот и голям бог. Един комитаджия, един разбойник, който също като мен беше слязъл горе от Македония в Крит, Георгарос по име, и който беше извършил какви ли не поразии, една мръсна свиня, плачеше. „Какво плачеш бре, Георгарос? — му викам, а пък и на мен сълзите ми текат като река. — Какво плачеш бре, свиньо?“ А той се хвърли да ме прегръща и само току ме целува и плаче като дете. И след това измъкна, тази циция, кесията си, изсипа в скута си всичките златни лири, които беше обрал от турците, дето беше убил, и от къщите, дето беше оплячкосал, и започна да ги хвърля с шепи във въздуха. Разбра ли, началство? Това ще рече свобода!

Станах, качих се на палубата да ме лъхне чист въздух.

Това ще рече свобода, мислех си аз. Да имаш някаква страст — да трупаш златни лири — и изведнъж да победиш тази си страст и да разпилееш цялото си състояние във въздуха!

Да се освободиш от една страст, подчинявайки се на друга, по-възвишена… Но нима и това не е робство? Да се жертвуваш за една идея, за племето си, за бога? Или може би колкото по-високо стои господарят, толкова по-дълго е въжето на робията ни, тогава скачаме и играем из много по-просторно поле, умираме, без да стигнем края му, и наричаме това свобода?