Из "Човекът и неговите символи" на Юнг: "Преди началото на този век Фройд и Бройер установиха, че невротичните симптоми - хистерия, някои видове болка и абнормно поведение - всъщност имат символно значение. Те са един начин, по който се изразява несъзнаваното, също както в сънищата - и те също са символни.
 
Например болен, който се намира в непоносима ситуация, може да развие спазъм при гълтане: той "не може да я преглътне". При подобни условия на психически стрес друг пациент има пристъп на астма: "той не може да вдишва въздуха (атмосферата) в къщи". Трети страда от особена парализа на краката: не може да ходи, тоест "не може да продължава повече". Четвърти, който повръща, когато се храни, "не може да смели" някакъв неприятен факт. "
 
Мога да приведа много примери от този тип, но подобни физически реакции са само една форма, под която могат да се проявят проблемите, които ни тревожат, без да съзнаваме. Те по-често намират израз в нашите сънища.
 
 

Днес, 1.7. 2017 г, отново се връщам към този вариант:

Господи, избирам да нося Твоя Мир! Където има омраза, избирам да сея любов. Където има рани - опрощение. Където има съмнение - вяра. Където има отчаяние - надежда. Където има мрак - светлина. Където има тъга - радост. О, Господи, избирам не да търся утешение, а да утешавам, и не да ме разбират, а да разбирам, и не да ме обичат, а да обичам, защото получаваме, когато даваме, и ни прощават, когато прощаваме, и като умираме, се раждаме за Вечен Живот.

Днес, 15.4.2017 г., пак преработих молитвата:

Господи, избирам да творя у себе си Мир! Където има омраза, избирам да сея любов. Където има рани – опрощение. Където има съмнение – вяра. Където има отчаяние – надежда. Където има мрак – светлина. Където има тъга – радост. О, Господи, избирам не да търся утешение, а да утешавам, и не да ме разбират, а да разбирам, и не да ме обичат, а да обичам, защото получаваме, когато даваме, и ни прощават, когато прощаваме, и като умираме, се раждаме за вечен живот.

***

Молитвата е написана от Свети Франциск Асизки, но аз си позволих да я редактирам за собствените си нужди. Ето как звучи тя сега:

Господи, избирам да нося Твоя Мир! Където има омраза, избирам да сея любов. Където има рани - опрощение. Където има съмнение - вяра. Където има отчаяние - надежда. Където има мрак - светлина. Където има тъга - радост. О, Господи, избирам не да търся утешение, а да утешавам, и не да ме разбират, а да разбирам, и не да ме обичат, а да обичам, защото получаваме, когато даваме, и ни прощават, когато прощаваме, и като умираме, се раждаме за Вечен Живот.

В живота си
ще чуваш
много гласове:
- едни ще викат;
- други ще шептят;
- едни ще хвалят;
- други – ще корят.

Ала един е важен,
само той -
във теб звучащият!

Когато вън е буря,
излизам да напълня
чашата с
изкапала вода.

В Сахара,
там е жега,
пекат връз камъни
яйца.

На Север
пък е снежно,
съграждат
къщи от леда.

Когато пък съм паднал,
от ниското съзирам
камъче,
в което се съборих.

И друг за мене
няма да го
стори -
да прогледне!

  • Жив съм! Вдишвам своите колебания.
  • Ще ти го кажа само с очите си. Те единствени могат да съберат всичко, което искам да ти кажа, но не мога. - "Обичам те!"...
  • Това е огън. Прегърни го, но внимавай да не се опариш.
  • Прометей не просто донася огъня, той е самият огън.
  • Докато сме живи, ще се надяваме.
  • Животът не е поредица от и...и...и..., животът е поредица от или... или... или...
  • Животът никому не е обещавано да бъде лесен, да сбъдне мечтите му. Затова "често, за да живееш, е нужно много повече мъжество, отколкото, за да умреш." Нашият жизнен път е низ от изпитания
  • Напоследък много хора се отказаха да живеят. Не се отегчават, не плачат, просто стоят в очакване да мине времето. Те не приеха предизвикателствата на живота и животът повече не им отправя предизвикателства. Ти рискуваш да станеш като тях - съпротивлявай се, посрещни смело това, което ти поднася животът, не се отказвай!

Злодей! Злодей! Усмихващ се злодей!
Къде е плочката ми да запиша,
че някой може да ти се усмихва
и пак да е злодей! Поне у нас,
във Дания, това се случва.