Знаете ли на колко процента от БВП на България се равняват досегашните партийни субсидии? На по-малко от 0.03% от БВП.
 
Това решава ли ни проблема с държавността и почтеността, или е прах в очите?
 
Ако всеки си сметне годишния бюджет и подвади от него 0,03%, от тези 0.03% ли му зависи дали ще си купи нова кола, или ще отиде на почивка, или ще остави за благотворителност?
 
Нали за всички е ясно, че отишлите във властта, за да облагодетелстват себе си, не ги блазни субсидията, а възможността да разпределят държавни поръчки и комисионни към свои бизнеси или към такива на техни приближени?
 
Нали е ясно, че със субсидия от 1 лв се поставят огромни прегради към всички потенциални почтени хора, които искат да се занимават с тая работа? Че нали трябва да се издържаш някак, работейки за благото на обществото...
 
Колкото до спонсорството от бизнеса и сравненията с модела на Германия - че могъща Германия е една почти 90-милионна, индустриална, високотехнологична страна с високоразвито общество. Каква ти Германия?
 
Че ние едва сега строим пътища, в годините напред тепърва има да се възстановява индустрия, а в Германия хората отдавна са минали в информационната ера...
 
Не, тази потенциално намалена субсидия не решава никакъв обществен проблем, а напротив - създава потенциални възможности за манипулация на обществото от страна на едрия капитал. Но само тези хора ли трябва да имат право на глас?
 
И друго - да се разгласява, че това била волята на референдума - глупости на търкалета, така ви е удобно да го казвате, защото изгубихте морални позиции, управляващи, от вас не лъха никакво стратегическо нито тактическо мислене, а напротив - едно елементарно отношение към живота и държавността; едно противно и нагло лицемерие, никакво начетеност или компетентност в коя да е сфера;
 
И това се позволява - защото стандартите са ниски, и обществото го допуска.
Докога така?
Из "Човекът и неговите символи" на Юнг: "Преди началото на този век Фройд и Бройер установиха, че невротичните симптоми - хистерия, някои видове болка и абнормно поведение - всъщност имат символно значение. Те са един начин, по който се изразява несъзнаваното, също както в сънищата - и те също са символни.
 
Например болен, който се намира в непоносима ситуация, може да развие спазъм при гълтане: той "не може да я преглътне". При подобни условия на психически стрес друг пациент има пристъп на астма: "той не може да вдишва въздуха (атмосферата) в къщи". Трети страда от особена парализа на краката: не може да ходи, тоест "не може да продължава повече". Четвърти, който повръща, когато се храни, "не може да смели" някакъв неприятен факт. "
 
Мога да приведа много примери от този тип, но подобни физически реакции са само една форма, под която могат да се проявят проблемите, които ни тревожат, без да съзнаваме. Те по-често намират израз в нашите сънища.
 
 

Когато вън е буря,
излизам да напълня
чашата с
изкапала вода.

В Сахара,
там е жега,
пекат връз камъни
яйца.

На Север
пък е снежно,
съграждат
къщи от леда.

Когато пък съм паднал,
от ниското съзирам
камъче,
в което се съборих.

И друг за мене
няма да го
стори -
да прогледне!

Днес, 1.7. 2017 г, отново се връщам към този вариант:

Господи, избирам да нося Твоя Мир! Където има омраза, избирам да сея любов. Където има рани - опрощение. Където има съмнение - вяра. Където има отчаяние - надежда. Където има мрак - светлина. Където има тъга - радост. О, Господи, избирам не да търся утешение, а да утешавам, и не да ме разбират, а да разбирам, и не да ме обичат, а да обичам, защото получаваме, когато даваме, и ни прощават, когато прощаваме, и като умираме, се раждаме за Вечен Живот.

Днес, 15.4.2017 г., пак преработих молитвата:

Господи, избирам да творя у себе си Мир! Където има омраза, избирам да сея любов. Където има рани – опрощение. Където има съмнение – вяра. Където има отчаяние – надежда. Където има мрак – светлина. Където има тъга – радост. О, Господи, избирам не да търся утешение, а да утешавам, и не да ме разбират, а да разбирам, и не да ме обичат, а да обичам, защото получаваме, когато даваме, и ни прощават, когато прощаваме, и като умираме, се раждаме за вечен живот.

***

Молитвата е написана от Свети Франциск Асизки, но аз си позволих да я редактирам за собствените си нужди. Ето как звучи тя сега:

Господи, избирам да нося Твоя Мир! Където има омраза, избирам да сея любов. Където има рани - опрощение. Където има съмнение - вяра. Където има отчаяние - надежда. Където има мрак - светлина. Където има тъга - радост. О, Господи, избирам не да търся утешение, а да утешавам, и не да ме разбират, а да разбирам, и не да ме обичат, а да обичам, защото получаваме, когато даваме, и ни прощават, когато прощаваме, и като умираме, се раждаме за Вечен Живот.

В живота си
ще чуваш
много гласове:
- едни ще викат;
- други ще шептят;
- едни ще хвалят;
- други – ще корят.

Ала един е важен,
само той -
във теб звучащият!