Слизах от стълбите на поликлиниката в Благоевград. Най-долу на първите стъпала има улица, оживена и натоварена, където вдясното ѝ платно са разположени таксита.
 
Понечвам да се кача в едно от такситата и виждам с периферното си зрение мъж на моя възраст, който куцука към същото такси, с две патерици в ръцете си и с бинтован крак. Рекох му:
- Господине, заповядайте, качете се в таксито.
Той ме погледна и рече:
- О, благодаря Ви, не е необходимо, Вие бяхте преди мен.
Този отговор беше изречен възпитано и деликатно. Мъжът закуцука бавно с двете патерици и бинтования си крак към следващото такси, намиращо се на 30-на метра напред по оживената улица.
Направих втори опит:
- Но Вие куцате. Сигурен ли сте?
- Да, да, качвайте се. Хубав ден!
Малко се стъписах и се качих в таксито. Седях 10-на секунди без да кажа нищо и гледах след мъжа. Мислех си:
"- Ето това е интелигентен и деликатен човек. Ето, сега му е трудно, куца, очевидно го боли и то е изписано по лицето му. И все пак ще докуца до колата."
 
Това стана онзи ден. Нищо и никаква случка. И все пак... мисля си... нужни са ни повече такива хора.
 
Бързо оздравяване на господина, който и да е той!