Сега е 1:27. Прибрах се преди час и нещо от работа. Седнах. Почетох малко една книжка. Мислех си нещо. Какво е Животът? Една безкрайна загадка. Един възел, който няма разплитане. Мислиш, че вървиш някъде, а Животът те хваща за ръката и те дръпва, където си иска. Тамън си се освестил и ти плисва една чаша ледена вода в лицето, и се чудиш откъде е, и защо е.
Но, какво пък толкова 1f642:) Кое е най-лошото, което може да стане? Да умрем. Че ние... и без това ще си умрем. Тогава #ОгънБий 1f642:)

Някои казват - философстването е безсмислено и непрактично. Мисленето пречи. Не знам дали това е така. Знам простички неща...
  • Знам, че ми се спи - и след малко ще си легна 1f642:)
  • Знам, че хубавите неща стават с хубава енергия 1f642:)
  • Знам, че всичко идва отвътре 1f642:)
  • Знам, че какво мислят другите за мен - си е тяхна работа 1f642:)
  • Знам, че бобът се вари бавно. И че гроздето е кисело - за лисицата 1f642:)
  • Знам, че мама ми приготви вкусен обяд днес. И ѝ благодаря. Много 1f642:)
  • Знам, че животът е огледало - намигни му готино, и сааамо гледай какво става 1f642:)
  • Знам, че обичам смислените разговори повече от ласките 1f642:)
  • Знам, че скоро ще ми оправят колелото и като му се качаааа 1f642:)
  • Знам, че всичко ще бъде наред 1f642:)
Такива ми ти работи. Нали е място за усъвършенстване. Опитвам се да израствам по мъничко. На малки хапки. Пък да видим. Каквото сабя покаже.
Хубави сънища от мен 1f642:)
Кико