За два часа, на един дъх и неусетно, седнах и написах три стихотворения. Явно са зреели у мен. Едното е това. Мисля за тези неща от дълго време и едва сега съумях да ги изкажа в лирики. "Мълчаливите". Приятно четене.
 
Не, няма нужда
ти да ме ласкаеш,
нито пък с подаръци -
към мен;
 
Какво ще искаш?
Моля те, направо!
Аз моля те,
безкрайно уморен;
 
Все искаш нещо,
който и която;
и все за полза,
вечно за пари;
 
Когато те поканя
на разходка,
това ще се заплаща ли -
кажи?
 
Отдавна съм безкрайно безразличен
към всичко дребно,
що е покрай мен,
 
но ето че
и ден не отминава,
все го виждам,
всеки Божи ден;
 
Че хората са втренчени…
във нищо;
и тичат те след
празна суета;
 
Все грим,
бижута,
рокля и часовник,
и все по-скъпа,
лъскава кола;
 
Така сме се объркали
във всичко,
така сме се оплели,
че не знам;
 
Кое е важно?
И кое е нищо?
Кажи ми… Но че питам ме е срам…
 
Чета редовно,
но съм по-объркан,
и мисля че
не зная нищо аз;
 
Какво да кажа?
Питаш ме за нещо -
но с отговора
днеска ще съм пас;
 
Когато кажа нещо,
ерудиран,
отсреща -
неразбиращи очи;
 
И почва спор,
и после - следва нищо;
И смисълът какъв е - ми кажи… Невежият разбира,
някак, всичко;
а знаещите -
често си мълчат;
 
Понякога си мисля,
че се плашат,
че думите
не ще се разберат;
 
Затуй са тихи;
Как да проговорят,
когато да ги чуе -
няма кой;
 
Невежият се пъчи,
знае всичко,
а знаещият,
тихичък е той…
 
***
 
Още творчески неща от мен на lovelife.bg - Обичай Живота :)

Когато млад си,

нямаш ти прегради,

мечтите ти и те

тогаз са млади,

крилати са,

политнали в безкрая

във плен на свойта

прелестна омая;

 

Но после става нещо изведнъж -

незнайно как

се смръщва и небето,

и дъжд дойде,

не зная откъде,

тъй както беше

ясно и прекрасно,

и натежават твоите криле,

с които ти доскоро бе високо,

и пак летиш,

но не така широко,

а някак с натежелите крила,

защото в неочакваната буря

подгизнаха и твоите пера;

 

В един момент
летежът става труден,
и пак летиш,
но вече малко муден,
и някак тромав,
носейки товар,

но вече, някак,
липсва тая жар,
младежката,
наивната,

безкрайна;

 

Макар и да узнал си
всяка тайна,
която би отключила врати,

не дава устрем тая мъдрост плаха,
а дава огорчение, уви;

 

Ще идват бури,
после - ще си тръгват,

а ние, горди птици,
ще летим,

но с времето
перата ще окапват,
и все по-ниско
ние ще кръжим,

дордето някой ден
не ни посрещне
в дома си щедър
майката земя,
и в този миг,
и в този ден
ще знаем,
че вече е ненужно
да мечтаем;

 

 

 

20200827 133947 Min

 

Там, 
дето се раздумват мъдреците,
цари такава,
Крехка тишина;

Там дето 
брули вятър
и вълните...
разлистват се досущ
като от книга...

там аз намерих своя Бряг свещен,
където пясък всичко е застлал,
където няма Корист,
няма Време,
ни Радост,
ни Утеха,
ни Печал;

Там има само
Вечния Закон,
застлал, откакто има Свят - 
Света,
и нас ни ето,
дребни и нищожни,
се взираме в безкрая от Брега;

Човешките ламтежи
са безкрайни,
и ето ни,
тъй преходни, нетрайни,
все пак вървим към тях
като в хипноза,
и всеки ден
си пием нова доза;

Кажи ми ти,
Читателю,
кажи ми,
дошъл ли би със мен
на тоя Бряг?

Недей да мислиш ти
къде и как,
а отговора дай си на сърцето;

Красиво е да гледаме Небето,
без Корист,
без Стремежи,
с Тебе Тук;

Бъди в Мига,
недей да мислиш Утре,
постой със мен сега,
на тоя Бряг;

***

Върви Животът
в краткия си път,
и ето ни,
досущ като Цветята - 
дордето сме поникнали в земята,
ни плисне
я Вихрушка,
я Роса,
и както сме Прекрасни, Чернокоси,
в косите плисне бялата боя;

Обидно кратко тук сме, 
на света;
Днес има те,
а утре ставаш спомен....

Затуй ела със мене,
на Брега,
дордето сме Красиви,
сме Цветя...

Всяко действие ни води

в нови път и в нови дни,

и каквото те споходи,

сам си го предрекъл ти;

 

Всеки миг, каквото вършиш,

ти чертаеш пътя свой;

и делата ти те правят -
ил подлец, или герой;

 

Този ден къде ще идеш?

Този ден какво ще е?

Днес ще начертаеш утре,

и така чертаеш  -все;

 

Но недей забравяй, друже,

да зачиташ всеки миг,

ти бъди в момента днешен,

ти бъди във всеки миг;

 

Утрото ще дойде, зная,

всяка нощ ще сменя ден,

слънце ще мени луната,

настроенията - мен;

 

Ти бъди във коловоза,

пътя свой преследвай ти,

но дордето го преследваш,

че си тук - благодари;

 

Навици добри изграждай,

книги взимай и чети,

мисленето си изграждай,

себе си познавай ти;

 

После, като станеш Някой,

ти ръката си подай,

и недей се възгордявай,
а на слабия помагай;

 

Много има да се учиш,

много път да извършиш,

много пъти да се спънеш,

много пъти да кървиш;

 

Лесно е да бъдеш Никой;

Трудно е да си Велик;

Лесно е да се откажеш;

Трудно е да продължиш;

 

Всяка пречка те изгражда,

щом я превъзмогнеш ти;

Всяка пречка в теб създава

Бъдеще и Висоти;

 

Всяка пречка, щом я минеш,

вече ставаш по-добър;

Милиметър щом изминеш,

доближаваш своя Връх;

 

Но вървежът не е лесен,

нито дава ти гарант,

че животът ще е песен,

нито, че ще е Галант;

 

Питам те - талант какво е?

И в какво добър си ти?

И дали ще се разгърнеш,

и дали ще продължиш?

 

Питам те - какъв ще бъдеш,

след едно и две лета?

А след пет? Или след десет?
Ще израстваш ли? Кога?

 

Нека ежедневно ние
с постоянство да вървим,

да израстваме съзнато,

да Растем и да кървим…

 

Седяла си Гергана

На поляна,

И чувствала се тя -

Недоразбрана :)

 

Но ето че врабче едно

Кацна, хоп, на малкото ѝ рамо,

И рече ѝ:

-Герганче, мила, драга,
каквото във душата да те стяга,
недей да се вживяваш много ти;

Животът е тегоба,
и е песен,
за теб какво е?
Ти си избери :)

Я виж ме мен - врабченце неугледно,
не са красиви моите пера,
но може би това пък мен ме спира,
може би ме спира да летя?

Гергана го погледна и му каза:
- врабченце мило,
имаш право ти;
но нека да те питам нещо друго -
що акаш по колите, ми кажи?

Врабчето я погледна
със насмешка,
и рече ѝ:
- Герганче,
немаш грешка,
но туй пък радва
моята душа,
затуй аз тръгвам,
сбогом,
сбогом, мила,
че иде, виждам
некаква кола;


Гергана го изпрати
с поглед строг,
намислила бе тя
един урок
на нашия
приятел да даде;
Гласът му бе записала
Гергана,
направила му беше СЕ-РЕ-СЕ;


Врабчето ще получи ли
призовка
в районния ни съд
да се яви?
Гергана има силна обосновка -
че ака то по хорските коли!