Аз, 
тогава,
често не разбирах,
и се убеждавах,
често,
сам,
не обичах,
рационализирах,
и мечтаех,
как да ида там;

 

Но, ако е обич - 
ще се чувства,
и ако я има - 
ще личи,
да обичаш,
зная,
е изкуство,
ако е и в двама ни,
нали?

 

Често съм обичал,
произволно,
без да съм го искал,
разбери;
и обичан бил съм,
твърде силно,
но пък не обичах аз,
уви;

 

Как да се излъжеш,
че го има,
ако то го няма,
ми кажи;

 

Не е то да седнеш,
пишеш рима…
Щом обичаш - 
просто си личи…

 

Често се събират непознати,
виждам,
да лекуват самота,
по-самотни стават
от лъжата,
всеки носи нещо
от това;

 

Има ли взаимност - 
е чудесно,
няма ли я,
то ще си личи...

 

Зная, 
да обичаш не е лесно,
но като обичаш - 
си личи...

 

 

 
 
 
 
Всеки път,
когато сам си кажа,
нещо със съмнения едни...
днес си давам дума да съм стражът -
с думичките същото важи;
 
Аз съм този,
който сам си казвам,
който във ума си съм избрал,
аз съм Слънце,
аз Буен Вятър,
аз Огън,
аз съм Ураган!
 
Ето тъй,
самичък покорявам,
твърде леко -
всички страхове,
ето и за миг не се поддавам,
ето,
идвам,
Мои Върхове!
 
Имам дълг към тях -
и ще го плащам,
всеки ден,
минута,
всеки час,
ето с моя глас
сега изпращам
своето послание към вас;
 
Ако вярваш,
и ако поискаш,
и ако с усърдие градиш,
и ако, когато паднеш - станеш,
аз ти казвам,
че ще победиш!
 
Не, на шампиона не е лесно,
ние с теб - същото важи,
но ако решиш… ще е чудесно…
и ако Повярваш - ще личи…
 
Вярвай ти във себе си,
безкрайно,
във Доброто -
същото важи;
 
Всичко знам,
е преходно,
нетрайно,
но ако Повярваш -
ще личи…
 

https://www.youtube.com/watch?v=CSlhmxKjK-M

 

Какво ти е?

Днес виждам, си навъсен,

седни до мен, седи и разкажи,

 

горчив ли е животът,

или вкусен,

от всичко ни поднася той,

нали?

 

Но днес аз виждам

някаква горчилка,

и чувствам неизказана тъга,

 

кажи си ти,

лекува и е билка,

споделянето - 

действа то така.

 

Не си самичък,

и не си самичка,

и не е нужно

да се бориш сам,

 

и не е остров никакъв животът,

и не е планина,

и не е храм,

 

а то е нещо странно,

непонятно,

и то е този,

тъкмо този миг,

 

не си самичък,

и не си самичка,

и ето че се чува твоя вик;

 

Ела да поговориме

за малко,

на чаша чай,

на вино,

на кафе,

 

отдавна се познаваме,

но жалко,

че има нещо,

дето те яде,

 

 

но ти не позволявай да те тласка

към мисли мрачни и към пустота,

на тоя шепот ти не давай гласност,

и нека излинее, хей така.

 

 

Ах, зная, има толкова причини

да бъдем благодарни всеки ден,

да бъдем благодарни,

че ни има,
и всеки да е весел, и засмен;

 

Но често ний избираме тъгата,

и мрачни настроения едни,

сравняваме си с другите съдбата,

и с техни постижения, нали?

 

И все по-бързо, тичаме, в безкрая,

където няма никакъв финал,

безспорно е, че наближава края,

но колко бързо стигаме дотам…

 

Бъди доволен, че си още тука,

че други днес ги няма, разбери,

дори да си в момента в несполука,

че теб те има - днес благодари;

 

Енергията нека да танцува

в очите и в нозете ти,

в кръвта,

 

Да, ти си тук,

живей и се любувай

на всеки миг,

на всяка красота…

 

 

Здравейте, група :) Ето нещо творческо от мен, буквално от сега. Приятно четене :)
 
Не бързай,
леко,
по-полека даже -
Пътят няма да избяга,
няма;
 
Tука няма драма,
а реалност,
простичка една -
със всяка дума
сам сега рисувай
своята картина със боя;
 
Със всяка дума
ние да изпишем
Вяра и Изящество, нали?
Не искаме във мрака да се впишем,
ний нека да блестим ли, да блестим…
 
Не бързай,
леко,
по-полека даже,
всичко идва,
не пришпорвай ти,
това което искаш
и жадуваш,
простичко е,
просто го пусни…
 
С вериги се оплитаме
тъй често,
с тежести е трудно да летим,
пусни ти всичко
и го остави,
и ще си лек кат вятъра, нали?
 
Досущ кат дим
излязъл от комина,
на вятъра,
така се остави,
посоки не пришпорвай,
не раздирай,
ще стане всичко,
просто го пусни…
 
Къде ще сме
със тая ни нагласа
на вечното форсиране,
кажи;
 
Kакво, ако ти кажат,
че си Класа,
какво, ако ти кажат,
че не си?
 
Оценките са вечно субективни,
тъй както и аршините, нали?
Различно мери всеки,
закъде ли,
туй знаеш ли го,
просто си личи;
 
В един момент се пускаш,
и е леко,
и няма стълкновения, нали?
 
Тъй простичък е,
вярвай ми,
Човекът,
но всичко усложняваме,
уви…
 
Присъди си раздаваме,
тъй често,
сами се съдим -
и си ни личи;
 
Да вършиме добро
е твърде лесно,
и с лошото
май същото важи;
 
Да бъдеме добри
ще е Чудесно,
Добрите Хора -
просто им личи…
 
Помагай, ако можеш,
тъй,
без корист,
най-слабия край тебе подкрепи,
ръка подавай,
без да я извиваш -
ако можеш,
просто помогни.
 
 
Това, което даваш,
ще се върне,
трикратно и петкратно,
накъм теб,
 
Но давай ти,
раздавай,
без да искаш,
на другия,
на другия човек
 
Доброто ти недей да го отлагаш,
Добрата Дума - същото важи,
не искай ти да взимаш, а да даваш -
Добрите Хора - просто им личи....
 
***

Открий го в теб,
което ти навява
и радост,
и униние,
и страх,

 

И знай го ти,
каквото и да става,
Творецът си самичък,
със замах.

 

Какво твориш със мислите,
с делата,
със думите, 
с ръцете
и в ума,

 

Какво е там,
дълбоко във душата,
щастлива пролет
или пустота;

 

Какво си рекъл,
тъкмо то ще сбъднеш,
без никакви прегради,
разбери,

 

И с твойте думи - 
твоята присъда,
тъй бъдещето,
зная,
се твори;

 

Орисани сме ний
с небесна сила,
осъдени самички 
да Творим,

 

и с тая Сила 
можем да се Сбъднем,
а може и да се унищожим;

 

Каквото мислиш,
тъкмо то ще стане;
В каквото мислиш
се превръщаш ти;

 

В душата нека
слънчево да стане,
и всичко ще е светло
в твойте дни;