Тъй както зажаднелият жадува

малка чашка,

пълна със вода,

 

хем безценна,

хем тъй много струва,

и каква е нейната цена…

 

Също,

всеки иска нещо скъпо,

мислейки,

че може да плати,

 

често се оказва,

че цената,

май не е по джоба ни,

нали?

 

Често се оказва,

че е скъпо,

не защото нямаме,
нали?

 

А защото знаем

как се плаща - 

искаме ли

ние да платим?

 

Всеки вход,

към нещо възжелано,

струва нещо,

трябва да платим,

 

Всеки си избира

как да плаща

и дали цената му върви;

 

Всеки сам решава

колко струват

неговите цели и мечти,

 

неговата личност

и посока…

 

Принципите,

важните, 

нали?

 

Ако е безплатно - 

кой го плаща?

 

Ако сам го плащаш - 

го цениш;

 

Нищо не е сигурно

и ясно;

 

Знам едно: че всеки ще плати!

Недей ми се обаждай,

засега,

понеже дириш

в мене само полза,

 

приятелство

наричаш ти това,

а виждам те,

че само ме използваш;

 

 

Красиви думи,

но са без дела,

приятелство ли,

май за келепира,

 

Кога ми се обади,

за това,

да питаш как  съм,

де ли се намирам,

 

но щом ти хрумне нещо,

от това,

че можеш да получиш

нещо ново,

 

обаждаш се,

приятелю,

сега,

но твоите лъжи

са ми отрова;

 

На думите не вярвам

затова,

аз вече се осланям на делата,

така разбирам лесно,

на мига,

дали за мене си

лъжеприятел;

Къде ли ще се върнем,

ако можем,

миналото ний да подредим,

кашоните със старите ни книги,

и грешките,

решенията ни,

 

 

и с лутане,

в обърканите мисли,

странните постъпки,

от това,

че искаме,

че просто ни се иска,

нещо друго,

ала не това;

 

 

Когато стигнем своя благодатък,

нещо друго няма да ни стига,

времето,

платено за това,

няма да го върне

нито книга,

нито от живота мъдростта,

нито постиженията разни,

нито даже, нито любовта,

нито други най-разнообразни,

някакви,

объркани неща;

Често ний вървиме без посока,

често сме безпътни

и сами,

 

и край нас се движат

с бясна скорост,

другите,

със техните съдби;

 

С някои се срещаме

за кратко,

с други цяла вечност

ни дели,

 

 

с някои е хубаво и сладко,

с други пък боли, а и горчи;

 

 

Може би сме странни,

невъзможни,

искаме от другите това,

дето ний

не можем да предложим,

и разочарова ни това;

 

 

В миналото често съм осъждал,

и оценки давал съм, уви,

днес това го гоня и отпъждам,

кой съм аз да казвам… кой си ти…

Когато ний погледнем

с птичи поглед

дребните ни,

дневните дела,

 

какво ли ще съзреме

в своя полет,

какво ще ни остане

от това;

 

По разни дреболии все улисан,

животът си препуска и върви,

и често пъти спираш се,

тъй слисан,

години две се минаха, и три,

 

и нещо е различно,

променено,

във мен отвътре,

може би и в теб,

 

и вече не е същото зелено,

що беше, вече има новий цвет;

 

Тъй както малко семенце покълва,

израства и разлиства се, нали,

тъй ние с теб, растем и опит жънем.

плащаме го с времето, уви;

 

 

Оглеждам се, и струва ми се странно,

зелена, неуврялата глава,

въпроси пита,

често, 

постоянно,

въпроси пита,

вечно,

докога…

 

 

Към бъдещето гледа,

все безспирно,

без да се погледне отстрани,

в това, което няма тя - 

напира,

а всичко е във тоя миг, нали?