Веднъж говорих с мъж един,

И дор си двамата бъбряхме,

Съзрях в лика му аз вампир,

Съзрях и нещо друго, страшно;

 

Деец обществен беше той,

И имаше лисичи поглед,

И с мрежи паякови беше,

наивниците в тях плетеше;

***

 

Когато някой обещае,

Това, което искаш ти,

Не слушай думите на тоя,

а сам със разум отсъди;

 

Едно е, братко, да мечтаем,

но друго е да сътворим,

това, кое в сърце желаем,

наяве да направим ний;

 

Наивници сме, твърде слаби,

И тъй, се падаме награда,

На паяци, ловци-прикрити,

Да, Ний сме техните наслади,

Да грабят
       и да лъжат
               сите.
                      Морал те нямат.
                             Ни пощада.

Тези дни... работя ли работя, и все си мисля - накъде вървим ние като общество? Какво ще стане с нас? Защо се оставяме да ни унижават така? Не бях писал поезия скоро. Но сега, уж да легна, и то се изля от мен. Така го усетих. Така го чувствам. Приятно четене.

Избор

Вечна слава на Героя,
дето даде своя дан,
в битката, и във двубоя,
ала той загуби там…

Много често величаем
наши братя и сестри,
дето гинаха за каузи
в трудни и ужасни дни!

Много често ги говорим,
и за пример са ни те,
но дордето те са живи,
ний ги пренебрегваме;

Все един ще спомниш, зная,
който с чистия си дух,
бореше се, и не зная,
Той защо не беше чут…

Колко гинаха напразно…
колко паднали души,
там, във тъмно и омразно,
в гробове лежат, уви…

Докато… във също време,
други, с кравешки очи,
гледат, кимат и не знаят,
че за пир ги друг гласи…

Тъй обичаме, аз зная,
Друг цената да плати;
искаме да е безплатно –
нека друг да се поти!

Плюя ви на Свободата!
Дайте ми един диван!
Нека спя, муча и патя,
туй е кравешкият дан!

Плюя аз на Ваште каузи,
мене дайте ми пари,
Те не са на мен омразни,
в Тях са моите очи!

А за нещо Светло, Друго,
Глупости разправяш ти,
луд човек, напразно иска
свят на Правда да твори;

Луди хора… престанете!
Стига Каузи и Мечти!
Луди хора, я поспрете!
За хомот поспрете Вий!

Нека друг да ви наложи
заповедите си той;

Нека друг решава всичко,
нека да ви граби ТОЙ!

Кой ще иска да рискува?
Глас ли кой да нададе,
щом Тиранинът танцува
с мечовете из ръце!

Знам, ти трябва да работиш,
знам, че трябва ти храна,
Знам, децата гладни мрънкат,
Недоволната жена…

Но не знам защо живеем,
ако ние си мълчим?
Ако ний мучим и блеем,
ако спим, наместо бдим…

Аз… не знам какво да кажа…
Искаме ли Свобода?
Или искаме хомота
да е вързан на врата?

Хора ли сме, или крави?
ще се борим, или не?
Господари или Роби?
ВСЕКИ ДА СИ ИЗБЕРЕ!

Аз ти казвам нещо,
за да те излъжа;
Дума бил съм давал –
но ще те изпържа!

 

Бил съм обещавал?
Кой ти помни, братче,
Думата е нещо гъвкаво,
Така че…

 

Бил съм обещавал?

Ти нима повярва?

Колко си наивен!

Не, така не трябва…

 

Аз ли да те уча?

Кой ти спазва днеска?

Не, да вярваш сляпо,
то е хумореска!

 

Думите са въздух,

Думите са празни,

Леко се изплъзват -
и това ме дразни.

 

Думите са нищо;

Ето мойта вяра;

Думите са просто

Озвучена пара;

 

Думите са леки,

Те се изпаряват,

Думите купуват,

Думите продават;

 

Но, се сепнах вчера,

Някой промълви ми,

Ей така, небрежно,

Без изящни рими –

 

Някой бил угаснал -

Кой му пука, братче?

Но пък се оказа
мой познат, така че…

Нещичко ме жегна,

Тия думи парят,

Тия думи жулят,

Жулят и прегарят..

 

Но… ще се науча –

Щом ти обещая –

вече ще го спазвам -

не да си играя…

 

Нито с твойта вяра,

Нито с твойте чувства,

Нито и дори с изящните изкуства,

Нито с черни мисли,

Нито пък със бели,
по-добре да бъдем даже
онемели,

вместо да се лъжем,
с туй шега не бива,
думите те удрят
с груба сила,
дива,

И те преобръщат,
тъй за миг,
в секунда,

Страшни са,
по-страшни
и от грозна хунта.

Да, ще се отуча…
Щом ти обещая,
казах, ще го случа -
не да си играя!

Една война завърши със победа
и бяха взети много роби в плен…
Горките те! О, пленници несретни,
ах, Вие жертви на безумен гнет! 

Но кой войната беше предизвикал?
И кой клането беше призовал?
Войниците сурови, кой бе свикал?
И кой заповедта я бе издал? 

Един чиновник.
Седнал в кабинета.
На лист хартия нещо потвърдил.
И с тоя подпис, старият негодник,
за миг един стотици бе изтрил.

Пред името на тоя мъдър старец
стоеше гордо титлата на „цар“,
и ето че се радваше народът
на плячката от своя господар.

Държавата му беше победила,
заграбила бе чуждите земи,
а тоя старец беше просто зрител
със алчни и блещукащи очи.

Не мина време – стана нещо страшно -
нахлу в страната вражеска войска,
но то не се видя необичайно -
„- От варварите чакахме това!“

Но ето че войската бе разбита
и тръгнаха към царския дворец,
а царят с благородната си свита,
веднага щом хазната гордо свиха,
избягаха във царство „Най-далеч“.

Все тъй. Очакваш.
Няма нищо друго -
освен във егоизма користта;
Надяваш се на друго?
Няма друго.
Така завършва
тая ми творба.

Ето, днес печелиш,

Утре пък – ще губиш;

Нявга мързелуваш,

Друг път си се трудиш;

 

Някога обичаш,

Други път си мразиш;

Някога рискуваш,

Някога се пазиш;

 

Днес и утре също,

Нещо ще последва,

нещо ще е трудно,

нещо ще ти требва,

 

нещо ще поискаш,

нещо ще получиш,

нещо ще ти вземат –

нещо ще научиш;

 

Кой кога е прав ли?

Кой кога греши ли?

Аз ли да ти кажа?

С тез наивни рими?

 

Кой е прав? Не зная.

Кой е крив? Все също.
Истината, драги,

Не е всемогъща.

 

Истината, скъпи,

Мили ми човеко,

Тя е слаба буква –

Все, от памтивека.

 

Ти си прав, така ли?

Ти ли ще решаваш?

Ако нямаш сила,

Драги, заминаваш!

 

Ако нямаш сила,

Как да търсиш Правда?

Как ли ти ще съпреш

Мечката без брадва?

 

Мечката със думи

Ти ли ще сломиш я,

Със прекрасно слово

Как ще убедиш я;

 

Нито с аргументи,

Щото тя е гладна,

Нито с комплименти,

Брадва трябва, брадва!

 

Аз… така мечтаех,

Честно и почтено

Всичко да постигна,

Честно,

Непременно!

 

 

Ето, пак мечтая,

Но това е пречка,

Таз мечта, аз зная,

Тя е мойта мечка!

 

 

Тя ще ме изхруска

Щото има право,

Щото тя е силна,

Туй ѝ дава право.

 

 

Кой да възразява

Твърде мил, възпитан,

Да мучи кат крава,

За да бъде сритан?

 

Ако нямаш зъби,

В тебе няма право,

Ако нямаш сила,

Карай си направо,

 

 

Но… ако жадуваш

Ти за Светла Правда,

Ах, тогава, мили,

Теб ти трябва брадва!

 

Теб ти трябват зъби,

Теб ти трябва сила,

Теб ти трябва общност,

Трябва ти закрила,

 

 

Тъй, ако жадуваш,

Правото – да бъде,

Трупай мили, сили,

Нека да пребъде!

 

 

Трупай, Мили, зъби,

Трупай,

Ставай Мечка,

И тогаз бъди им
трън в очите,
пречка!