Дълбоко във душата си се вгледай,

във кладенеца свят се потопи,

във тихото, където няма нищо,

стаените си болки изличи;

 

Иди, където вятърът играе

със клонките на пролетни листа,

иди, където птиците са в полет,

и няма ни омраза, суета…

 

Ще дойда с теб;

Дори и да не виждаш;

Ще бъда духом,

аз ще бъда там;

 

Бъди смирен,

обичай,

не завиждай,

душата не е тържище,

а храм…

 

От всичко що те трови -

отърви се;

прости се

и не се осъждай ти;

 

Със поглед благ,

в смирение блажено,

животът ти наново

погледни;

 

Макар и също,

там ще бъде друго;

За другите не ще да е,

но в теб…

 

Което беше

гърлено и грубо,

ще бъде глас,

прекрасно-галещ,

мек…

 

Недей да искаш;

Нито пък очаквай;

И казвам ти,

недей да се боиш,

 

и хвърлят ли към тебе

думи мрачни,

ти имай сили,

имай,

да простиш…

Привет, група :) Чета тези дни, реших да чета :) Припомних си някои хубави неща, споделям ги с вас и дано са ви полезни:

1. Припомних си, че всяко препятствие съдържа в себе си урок, и ако сме умни - научаваме го от първия, добре де, от петия път :D И си продължаваме напред :)

2. Припомних си, че получаваме каквото даваме. Обаче в онзи, най-хубавия, най-дълбок смисъл. Дай Доверие, за да получиш доверие. Дай Приятелство, за да получиш Приятелство. Дай Любов, за да получиш Любов. Дай Време, за да получиш Време. Но... като даваш - недей го смятай като търговец - ще дам, за да получа, не, не, не! Дай с хубава енергия, дай го с вътрешно усещане, отвътре, от дълбокото, от кладенеца, от душичката, най-безкористно и с чисти намерения :))

3. Припомних си, че тревата винаги изглежда по-зелена в чуждата градина. Но... само така изглежда. Затова - си грижа мойта градинка, и това е :))) - "You miss all the shots you don't take" - уау! Много силно.

5. Припомних си как древните гърци, и трябва да ги четем по-често, между нас казано, са говорели за любовта. Но... как я разбирам аз - като духовно изживяване, като... нещо дълбоко, отвътре, от душичката, не секс, не обмяна на телесни течности, не платонично, не, а едно такова дълбоко усещане за допълване, но не зависимост от другия човек, не боготворене и поместването му на пиедестал, не наркотична зависимост, а желание да даваш, но с чиста енергия, с хубави помисли - без да искаш нищо, напълно свободен от желания :)) Та нашите приятели гърци, които аз много обичам, как са казвали: Love = Eros + Philia + Agape (Любов - страст, приятелство, съчувствие) И понеже страстта бързо отмира, обръщали са много голямо внимание на вторите два компонента. Приятелство... но... има една топлота в думата Philia - това е човек, за когото, ако се наложи, даваш си живота; не приятел за механи и заведения, не приятел за кафенета и екскурзийки, не, не, а нещо по-дълбоко, искрено, топло, хубаво. И съчувствие към слабостите на другия човека, подкрепа, разбиране и грижа. Много готини са тези гърци, еййй!!! :)

6. Припомних си, че може да си много силен в няколко сфери, но едничка слабост може да срине всичко. Да кажем, имаш 6 много важни умения, които си развил. 5 от тях са 9/10. Но едното е 2/10. И какво става, знаете ли какво става? Твоята скорост е 2/10. Защото това ти умение, това конкретно нещо - то те спъва, то спъва силните ти страни. Не може слабостите да неглижираш, не, силните личности не правят така. Силните личности са откровени пред себе си. Застава пред огледалото и си казва: "Трябва да работя върху това и това!" Не се самозалъгва, не си казва: "Ама то и без това не беше важно" - не! Стискаш зъби, поемаш отговорност, поемаш си последствията, научаваш си урока - и вървиш напред. Ако не го направиш, ставаш слаб човек, мизерник, червей, не работиш ли по слабостите си, като ги съзнаваш - никога, никога, никога няма да се превърнеш в човека, в когото БИ МОГЪЛ! Защото! Иска се кураж! Искат се топки! Иска се постоянство, усилия и нерви. Това е. И тук няма гаранция за нищо. Няма обещания. Има само... по-голяма вероятност нещата да станат, да се осъществят, сбъднат, сполучат, и всичко е - може би. Но това може би... В този случай - то е сположителен знак!!!

*** Бъдете здрави! Развивайте се и бъдете одухотворени. Желая спокойна съботна вечер на всички :)))

Кико

Виж, навън е хубаво,

прекрасно,

с теб сме живи -
колко е добре!

Някога,

не знам кога,

ще идем,

скоро, много скоро -

на море!

 

Аз ти обещах -

и ще изпълня;

обещах ти пясък и вода;

слънцето - от теб,

от мене - въздух,

галещ бриз

над морската вълна;

 

 

Аз ти обещах -

и ще изпълня;

с теб сме живи -

колко е добре!

Някога,

не знам кога,

ще идем,

скоро, много скоро -

на море!

Прекрасно е,

когато сам откриеш -

оная сладка,

крехка тишина;

 

Желая ти дълбоко

да я пиеш,

че само там

се чувстваш…

у дома.

 

Пристъпвай ти

със босите краченца

и сещай как те гали

всеки стрък,

 

и всяко безпокойство -

да изчезне,

и бодър да вървиш

по своя път;

 

Аз нямам нищо,

нищичко да губя;

И все по-малко

вече се боя;

 

Какво ще дам?

Какво ли ще изгубя?

И с кой ще поговоря

за това?

 

Раняваме се често,

безпричинно,

а уж желаем

щастие и мир,

а има смисъл,

има,

да е тихо,

а не да дирим ний
вседневен пир…

 

Ето, всички ние,

борим се вседневно,

сутрин, обед, вечер,

всеки - своя демон;

 

Някой ще ти каже:

- слушай, по-спокойно,

сещай летен повей,

слънчицето знойно,

 

ала ти си знаеш,

само ти разбираш,

знаеш, га се раждаш,

знаеш, га умираш,

 

никой друг не може

в тебе да събуди

чувството за Живост,

никой друг не буди;

 

Само ти си знаеш,

пътя си чертаеш,

или тъй си мислиш,

мислиш, че играеш?

 

Кой си ти, кажи ми?

И защо си с маска?

Не че ме е грижа.

Но защо с препаска?

 

Аз не знам къде съм;

Нито знам какво съм;

Нито накъде съм,

нито пък - с кого съм;

 

Всеки сам чертае,

някой каза, пътят,

ала си играе,

бури ще го пъдят.

 

Лодката в морето,

в тебе се греблата,

силата в ръцете,

в мислите, в платната,

 

ала кой ти каза,

че морето тихо

няма да те глътне
в дълбините скришом?

 

Днес си жив,

така е.

Утре - няма нищо;

 

Няма ни поляни,

облаци,

игрища,

 

няма ни целувки,

нито пък прегръдки,

няма, няма спътник,

няма и преструвки;

 

Има нещо друго,

но какво - не зная;

аз вървя си ето,

пътя уж чертая,

 

ала нещо иде,

дето го не зная,

тичам и не стигам,

тичам и не зная;

 

Кой си ти?

Не казваш.

Пътя си чертаеш;

Мислиш, че се бориш,

мислиш, че играеш;

 

В твоите представи

може да е всичко;

Ала не забравяй,

всичкото е нищо;

 

Нищото е всичко;

туй го знам,

разбрах го;

 

Как разбрах?

От опит;

Имах го;

Играх го;

 

Нямах го;

Сравнявах;

И си мислех дълго;

 

Често се улавях,

в тишината, мълком;

 

Всичкото е скъпо;

Нищото - и то е;

Но кое за мен е?

Но кое е мое?