https://www.youtube.com/watch?v=CSlhmxKjK-M

 

Какво ти е?

Днес виждам, си навъсен,

седни до мен, седи и разкажи,

 

горчив ли е животът,

или вкусен,

от всичко ни поднася той,

нали?

 

Но днес аз виждам

някаква горчилка,

и чувствам неизказана тъга,

 

кажи си ти,

лекува и е билка,

споделянето - 

действа то така.

 

Не си самичък,

и не си самичка,

и не е нужно

да се бориш сам,

 

и не е остров никакъв животът,

и не е планина,

и не е храм,

 

а то е нещо странно,

непонятно,

и то е този,

тъкмо този миг,

 

не си самичък,

и не си самичка,

и ето че се чува твоя вик;

 

Ела да поговориме

за малко,

на чаша чай,

на вино,

на кафе,

 

отдавна се познаваме,

но жалко,

че има нещо,

дето те яде,

 

 

но ти не позволявай да те тласка

към мисли мрачни и към пустота,

на тоя шепот ти не давай гласност,

и нека излинее, хей така.

 

 

Ах, зная, има толкова причини

да бъдем благодарни всеки ден,

да бъдем благодарни,

че ни има,
и всеки да е весел, и засмен;

 

Но често ний избираме тъгата,

и мрачни настроения едни,

сравняваме си с другите съдбата,

и с техни постижения, нали?

 

И все по-бързо, тичаме, в безкрая,

където няма никакъв финал,

безспорно е, че наближава края,

но колко бързо стигаме дотам…

 

Бъди доволен, че си още тука,

че други днес ги няма, разбери,

дори да си в момента в несполука,

че теб те има - днес благодари;

 

Енергията нека да танцува

в очите и в нозете ти,

в кръвта,

 

Да, ти си тук,

живей и се любувай

на всеки миг,

на всяка красота…

 

 

Открий го в теб,
което ти навява
и радост,
и униние,
и страх,

 

И знай го ти,
каквото и да става,
Творецът си самичък,
със замах.

 

Какво твориш със мислите,
с делата,
със думите, 
с ръцете
и в ума,

 

Какво е там,
дълбоко във душата,
щастлива пролет
или пустота;

 

Какво си рекъл,
тъкмо то ще сбъднеш,
без никакви прегради,
разбери,

 

И с твойте думи - 
твоята присъда,
тъй бъдещето,
зная,
се твори;

 

Орисани сме ний
с небесна сила,
осъдени самички 
да Творим,

 

и с тая Сила 
можем да се Сбъднем,
а може и да се унищожим;

 

Каквото мислиш,
тъкмо то ще стане;
В каквото мислиш
се превръщаш ти;

 

В душата нека
слънчево да стане,
и всичко ще е светло
в твойте дни;

Когато търсиш Смисъла в Живота,

не ще да го откриеш в суета,

затуй от тоя порив отдръпни се,

забравяйки така и гордостта;

 

Капаните са много и те чакат,

по пътя щом вървиш - 

да стъпиш в тях,

наивно е да искаш от съдбата

за теб да спре жестокия замах…

 

Но можеш ти самичък да се дръпнеш,

към истинските цели да вървиш,

да любиш тъй мечтателно Живота,

да пишеш, 

да рисуваш,

да твориш…

 

Намира всеки Смисъла си в нещо,

и аз не го откривам във това -

да трупам злато,

и да трупам вещи,

и зная,

и съм сигурен в това!

 

 

Животът си върви и отминава,

и нижат се едни след други дни,

изстива в миг избликналата лава,

и раната престава да кърви;

 

И ето тъй желязото ръждясва,

и спомените хванали са прах,

животът как за миг цъфти, 

увяхва,

и колко бързо всичко става прах…

 

Аз знам сега,

аз знам кое си струва,

и всичко Преразглеждаме, нали?

 

Не ща да плащам,

твърде много струва,

което се купува с мойте дни;

 

Понеже сме орисани за кратко,

обидно е, към дните - с неглиже,

горчиво е, и никак не е гладко,

да хвърляш безогледно часове…

 

Към дните със внимание безкрайно,

с минутите,

секундите дори,

което сме добили е нетрайно,

и искаме ли с време да платим?

 

 

Във този миг

не жаля нищо друго,

не искам и не моля;

отпускам своя дух и свойта воля

на крилете на едно прекрасно чувство...

Музика...

Мелодия...

Изкуство…

***

20.02.2021 г.

Най-важното,

което днес научих,

е празникът на Малките Неща,

които се оказват тъй големи,

че няма по-голямо от това;

 

Най-важното,

което днес почувствах,

е тиха, съкровена тишина,

във сгушеното, 

мъничкото село,

че няма по-прекрасно от това;

 

Най-важното,

което днес разбирам,

е колко малко, трябва ми, на мен,

щом буден съм, живея и се взирам

във залеза след слънчевия ден;

 

И ето ни,

изгубени дечица,

в големия, въртящия се свят,

нуждаем се от покрив и паница,

и мъничко любов във полумрак;

 

Във всеки случай,

всичко е различно,

загледани във Малките Неща,

които се оказват тъй големи,

че няма по-голямо от това;

 

Листата на дърветата,

цветята,

и плочки тротоарните дори,

и веселият крясък на децата,

и мравчици, намерили трохи;

 

Във всеки случай,

всичко е различно,

загледани във Малките Неща,

които се оказват тъй големи,

че няма по-голямо от това;