- Детайли
- Добавил: Кирил Йовев
- Категория: Творчество
Мисълта, че мога да си тръгна -
често ме изпълва с лекота;
но кого ли,
питам днес,
залъгвам…
ще остана тука,
до смъртта…
* * *
Аз не искам
даже да си мисля,
как ще се почувствам,
там,
далеч,
като слаб,
избягал
и безличен,
не ще искам
да се видя,
вече…
***
Там, във огледалото
ме дебне,
ето,
най-големият ми враг,
чувствам го,
страхливецът у мене,
но не искам
днеска да съм слаб…
Изкушавам се
да кажа “стига”
и да спра
всевечната борба -
да Раста,
да Бъда,
да Постигам,
и да стигна нейде,
на Върха…
* * *
Не за мен,
не ме интересува…
има думи
като общество,
и неща,
които много струват,
без да се купуват
със златó..
* * *
Как да бягам,
как и да се скрия,
аз от мен,
могъл ли бих това?
Той е силен,
който се изправи -
не срещу смъртта,
срещу страха!
- Детайли
- Добавил: Кирил Йовев
- Категория: Творчество
Ела, да ти призная
мойте чувства,
какво е във душата ми сега,
да можеш да обичаш…
е изкуство -
и всеки не рисува със боя…
Но колко време мина оттогава,
а лавата не спира да гори,
изгаря тя и съчки, а и плява,
и моето спокойствие руши;
За теб аз мисля,
мисля и обичам,
във дните, а и в нощите,
уви,
и често твойто име
аз го сричам,
на устните ми, ето,
че гори;
Но ледена прегръдка подаряваш,
и глас без нотка,
нотка на любов,
а беше буря,
мощна, ураганна,
но днес е ден,
студен, пореден, нов,
и аз така до днес
не те познавах,
към чувствата,
притихнала,
уви,
как тоя студ
сърцето покосява,
и как изстива обичта, уви…
- Детайли
- Добавил: Кирил Йовев
- Категория: Творчество
По идея на мама, по мотив "упражнения, гимнастика, упражнявам"...
В движението,
ето, те намирам,
искра и пламък,
в блеснали очи,
и няма ли я,
зная, че умирам,
във мрак на безсъзнание,
уви;
Но има ли те,
ти, край мен се движиш,
енергия,
в листата и в дъжда,
във всичко живо,
ето че трепериш,
и как могъл бих
да те разбера…
Тъй както гимнастикът,
щом на сцена,
със гъвкавост,
и сила той твори,
Твориш и ти,
Живот,
Дела безмерни,
и утрешният ден
да разцъфти…
И ето,
върху всеки упражняваш,
с всеки дъх,
безмерни чудеса,
ти всичко взимаш,
взимаш,
но и даваш…
Рисуваш ти
в незримите платна….
Рисуваш ти
със четката вълшебна,
Небето Синьо,
Изгрева,
Дъжда,
И щом към нас
ръката си протегнал,
то ще ни има,
в Твойта Светлина….
- Детайли
- Добавил: Кирил Йовев
- Категория: Творчество
Кой на Смисъла ни е Носител?
Кой ни казва,
кой е зъл,
добър…
И дали за нас е той - Спасител,
или с цел,
описва се,
Такъв…
Твърде много минаха -
живяно.
Твърде много - не един,
ни два.
Казаното, вярвам,
не е строго.
Нито пък напразно е,
това.
Ако обещаеш - да изпълниш.
Щом не изпълняваш - не бещай.
Искай нещо,
нещичко да свършиш;
Лесно е,
да гледа,
да ругай;
Трудно се съгражда
нова сграда;
И за миг нещастен
се руши;
Няма тука даже
изненада;
Всичко ни е ясничко,
нали?
Аз… не искам
друг да я изгражда -
сградата на разум,
на духа…
И ако самичък не изграждам -
ще остана нейде под дъжда…
Казаното, вярвам,
не е строго.
Но ако по друг
се водя аз,
всъщност…
май съм в неговата власт?
- Детайли
- Добавил: Кирил Йовев
- Категория: Творчество
Именувано от мама
Когато късно вечер
във дома си,
приведен съм
над белия екран,
в спокойствието,
или пък в гнева си,
написвам,
и изричам нещо,
сам,
но ето че сънят ме превъзхожда,
владетел е,
на тялото,
духа,
и мисля си,
че може би, подхожда,
някак сили аз да събера,
и тук на помощ,
в кухнята ми бяла,
в малка чаша,
с топъл аромат,
арабско слънце,
зная,
те е гряло,
кафе със мил,
прекрасен чаромат,
и глътка топла
как ми дава сили,
със писането си -
продължа,
възторжен,
и пробуден,
с нови рими,
за теб аз нещо,
днес,
ще сътворя;
Кафе арабско,
в малка,
бяла чаша,
надмогва
на Съня и крепостта,
и буден съм,
в нощта прекрасна,
наша,
и стихове,
и разкази,
творя…
Страница 1 от 82