Под плахия дъждец
ръце простри,
не пускай ти
Дъгата да си иде;
Под бурята
пак слънце ще блести,
и цялата тъга
ще си отиде;
Ще искаш
да останем вечно тук -
под слънцето,
със Вярата,
с Дъгата;
В безвремието,
всеки тук е чут,
и в пълна е хармония
душата;
Очите ще блестят ли,
ще блестят,
и в тях ще грее
Обич безгранична -
Към Всичко Сътворено,
Днес и Тук,
Което Се Научих
Да Обичам...