Всичко е до време, ще ти кажа,

Времето е Властен Господар,

Времето мерило е на всичко,

то ни е упора, и кантар;



Всичко е до време,

осъзнато;

Всичко е тъй кратко,

 разбери;



Няма друга мяра,

няма злато,

нищо друго,

да го оценим;



Ако тъй,

една минутка литне,

друга няма да я замени,



нищо няма вече да се върне,

всичко беше,

някога, преди;



Всичко беше вчера,

но отмина,

няма като вчера

други дни;

 

 

Нямало е,

няма и да е,

всеки миг различен е,

нали?



Ако те обичам,

ще ти кажа,

точно тук,

и точно в тоя ден,



и ако държа на теб,

ще кажа,

не на други,

само да си с мен;




Всеки миг

безкрайно много струва,

нищо няма да го замени;



 

Всеки миг,

обичай,

и любувай,

и недей във бъдеще рови;



 

Там, какво ще стане,

не е ясно,

ясно не е бѝло и преди,

но ако боим се,

тъй ужасно,

ето че съсипва ни, 

нали?

 

 

Даже ми се струва

някак смешно,

тъй като го няма,

тъкмо днес;



Бъдеще ли?

Има нещо грешно,

има само днешната ни вест;



Има само Тук,

а друго няма;

Нивга не е имало, 

дори;





Всичко Тук е;

Няма даже драма;

Няма нищо,

само Тоя Миг…

 

 

Няма нищо странно

във това,

в нашите желания

безкрайни,

 

те потикват в нази

лудостта,

те потикват

пориви нетрайни;

 

Няма нищо странно

във това,

че сме разменили,

със насмешка,

 

мястото на 

важните неща,

без да сме го

сметнали

за грешка;

 

Няма нищо странно

във това,

че светът ни

сякаш отеснява,

 

че не сбира

всичките тела,

всяко гладно,

жадно,

не прощава,

 

 

всяко гърло,

искащо храна,

всяко тяло,

дето замърсява,

 

 

няма нищо странно

във това,

всичко е тъй ясно,

засега;

 

Ний всички знаем

как опасността,

угрозата на нещо

непознато,

 

подтиква тя

и пулсът на кръвта,

 

страхът от

нещо ледно,

в сетивата;

 

***

 

Дали ще е

във шепнещата нощ,

 

или в гласът на

снежна,

ледна зима,

 

а може би

е някъде в гладът,

в опасността,

че няма да ни има;

 

***

 

Почуствал

неизбежното така,

 

на ножа блясък,

и на мрак капана,

 

 

кръвта пулсира,

с всичко покрай теб,

 

и мислите захлупва,

забледнява;

 

***

 

освен ако…

не си успял,

така,

 

 

с усилия на мислите,

душата,

 

 

макар и да съзираш,

там,

в тъмата,

 

царствената сила

на страха,

 

напук на туй,

що шепне ти кръвта,

с покой да си,

в сърцето

и в духа;

 

***

 

Дори и вихър,

буря,

ураган,

 

не ще да сторят

те на оногова,

онуй,

що сторва

черната отрова,

 

от всяко малко

и голямо нещо,

 

от опасността,

че наш’та грешка,

 

е гибелна,

 

щом срещаме с насмешка;

Аз повече не мога да ти дам,

от себе си,

аз нямам нищо друго;

 

Не искай ти,

да бъда някой друг,

 

аз този съм,

какъвто все съм бил,

 

дори за теб

не бих се променил,

 

и ти не искай

друго в тоя ден,

 

поискаш ли,

ти май

не искаш мен;

Често, мисля,

другите познавам,

по-добре,

отколкото пък мен;

 

Но когато

с тях се състезавам

често се оказвам

победен;

 

 

Целите им,

често са различни,

мислите им,

думите - 

и те;

 

 

Колко непонятни,

нетипични,

те такива са,

а аз пък - 

не;

 

 

Може пък

себе си залъгвам,

щом отказвам

да съм като тях;

 

 

Може би

налагам си присъда,

странно наказание,

и грях;

 

 

Но кажи ми,

ти какъв ще станеш,

щом се състезаваш

със това,

 

 

с другите,

със техните представи,

с начина им,

виждайки света;

 

 

 

То е субективно,

вътре в тебе,

думите ти - 

твоето лице,

 

твоите представи,

а и мисли,

всичко,

дето правиш,

или не;

 

Имаш ти спирачки,

но не виждаш,

странната причина

за това;

 

 

Себе си осъждаш,

не разбираш,

как и други

правят го това;

 

 

Ето, ние твърде сме,

различни,

често нетипични,

затова,

как се отличаваме,

от всички,

с думите,

а често и с дела;

 

 

Нашите представи

ни отнасят,

в собствено-създадени

съдби,

 

Нашите представи

ни поставят

даже и в най-смелите

мечти!

 

 

Нашите представи

оковават,

често изтерзават ни,

от страх,

 

 

Нашите представи,

те създават,

всичко зло,

и вси добро,

с размах!