На дядо Кирил

Роди се сам,
живя със нас
и си отиде.

В последния ти път
ковчег те приюти в тъма.
И ти заспа в дълбока тишина...

И плач пробуди
мъката заспала,
тъй тежко натежала
на сърца.

И рукна тя със сила водопадна,
удави всяка радост във сълза...
Вълна лавинна...
Яростна
и хладна...
Над твоя гроб -
нещадна,
се разстла...

Живот от теб побегна
и не спря,
не върна се за миг искрица жива.
Лицето пред Смъртта изстина...
А тя победно знамето развя,
и после отлетя далеч -
да дири друг
за нова сеч!