Наскоро си припомних случка стара,
записана в тетрадчица една,
и почеркът, загледал,
ето, явно,
той се е промянял досега…

Един човек жестоко ме обиди -
и нещо лошо аз му пожелах,
но ето, че се минаха години,
и всичко се забрави, изветря…

Във ден един се мернахме наскоро,
и ведро, със усмивка на уста,
здрависахме се, с някакви шегички,
небрежно и без злоба във гласа. 

Но думите му… как съм ги запомнил -
обидата, и нещичко в гласа...
и нищо друго, нищичко помня -
освен ония думи, и гласа…

И някак ми е черен, неприятен,
макар да е различен, да е друг;
И нищо от доброто му – не помня,
но споменът за лошото е тук…