Скъпа моя, мила ми родино...

Усещам...
че студът го няма - 
няма го.
И без излишна драма
в стаята си влизам.

По риза съм,
не се боя от бриза.

Все пак е лято - 
шумно
и богато.

В небето свети портокала;
с искри кинжални сича той тъмата;
а соковете му крепят земята.

Хвърлям през прозореца очи.
Трева зелена и... лъчи...
Земя,
земя благословена...
Целувам твоите крака - 
покълнах в буря на любов,
но ти предшестваш даже нея.

Родино мила...
Скъпа моя...
В обятия съм на покоя,
що пръскаш ти...
на лято в зноя
Аз с теб ли съм - 
възлюбен пея...
Щастливи химни за живот!
Обичам теб и само теб!
Не искам с друга да живея!

Букет цветист
от нежен цвят - 
в градината си ще засея...

Макар и да не съм пророк...
Аз зная,
че могъщий Бог
един за друг ни е създал!
Затуй на теб съм се отдал,
завърнал се...
от скреж и кал.

Мълчи, сърце...
Притихвай, спри...

Но аз бленувам този кът.
Завърнал се при теб
от път,
блестят в очите ми искри!