Скъпа моя, мила ми родино...
Усещам...
че студът го няма -
няма го.
И без излишна драма
в стаята си влизам.
По риза съм,
не се боя от бриза.
Все пак е лято -
шумно
и богато.
В небето свети портокала;
с искри кинжални сича той тъмата;
а соковете му крепят земята.
Хвърлям през прозореца очи.
Трева зелена и... лъчи...
Земя,
земя благословена...
Целувам твоите крака -
покълнах в буря на любов,
но ти предшестваш даже нея.
Родино мила...
Скъпа моя...
В обятия съм на покоя,
що пръскаш ти...
на лято в зноя
Аз с теб ли съм -
възлюбен пея...
Щастливи химни за живот!
Обичам теб и само теб!
Не искам с друга да живея!
Букет цветист
от нежен цвят -
в градината си ще засея...
Макар и да не съм пророк...
Аз зная,
че могъщий Бог
един за друг ни е създал!
Затуй на теб съм се отдал,
завърнал се...
от скреж и кал.
Мълчи, сърце...
Притихвай, спри...
Но аз бленувам този кът.
Завърнал се при теб
от път,
блестят в очите ми искри!