Често, мисля,

другите познавам,

по-добре,

отколкото пък мен;

 

Но когато

с тях се състезавам

често се оказвам

победен;

 

 

Целите им,

често са различни,

мислите им,

думите - 

и те;

 

 

Колко непонятни,

нетипични,

те такива са,

а аз пък - 

не;

 

 

Може пък

себе си залъгвам,

щом отказвам

да съм като тях;

 

 

Може би

налагам си присъда,

странно наказание,

и грях;

 

 

Но кажи ми,

ти какъв ще станеш,

щом се състезаваш

със това,

 

 

с другите,

със техните представи,

с начина им,

виждайки света;

 

 

 

То е субективно,

вътре в тебе,

думите ти - 

твоето лице,

 

твоите представи,

а и мисли,

всичко,

дето правиш,

или не;

 

Имаш ти спирачки,

но не виждаш,

странната причина

за това;

 

 

Себе си осъждаш,

не разбираш,

как и други

правят го това;

 

 

Ето, ние твърде сме,

различни,

често нетипични,

затова,

как се отличаваме,

от всички,

с думите,

а често и с дела;

 

 

Нашите представи

ни отнасят,

в собствено-създадени

съдби,

 

Нашите представи

ни поставят

даже и в най-смелите

мечти!

 

 

Нашите представи

оковават,

често изтерзават ни,

от страх,

 

 

Нашите представи,

те създават,

всичко зло,

и вси добро,

с размах!