Сетих се за д-р Уейн Дайър.
От идваща пролет се чува,
със песен,
надежда на птица в гласа,
и ето ме, с поглед в безкрая
унесен,
се вслушвам в звука ѝ сега…
възпява тя мило, и нежно,
и красно,
най-свидното в светлия лъч,
и чудна е, някак безмерно чудесна,
сред градската
сблъскана глъч…
От идваща пролет, те чувам,
и тръгвам,
към теб и към Пътя, напред,
ще търся и дишам,
ще чувствам и чувам
тъй бодър, спокоен и лек…
Остатъчна слабост -
не ще ме превземе,
кажи го – щом Буден си Ти,
и никоя болест не ще те отнеме
от тоя живот,
и от вси!
Дордето си тук,
се надявай,
и вярвай,
и сетне, вседневно -
дерзай,
и в трудности –
нивга недей се предавай,
а гледай напред и мечтай!
Недей да загърбваш дълбоката сила,
която нас с теб сътвори;
така я обиждаш – ще бъдеш безсилен,
отблъснат от нея щом си…
***
Във Пролет ухайна
разцъфва кокиче,
в снежеца, в калта и в дъжда…
И някой там каза:
“- Ах, как те обичам!..”,
във същата Пролет една…
Светът се събуди за нещо магично,
за сокове, сила, Живот,
и кой би могъл днес това да отрича?
Таз Пролет в света ни широк!
***
В предверие стъпям
на нещо велико -
природен, любим фестивал,
зелен и ухаен,
сега тържествувам -
Живота във Пролет познал…