Печат
Категория: Творчество

Във края на живота ще е друго -
и няма ти секунда да дариш
на тия, дето с теб
държат се грубо,

но все пак, ще си спомниш
и простиш,
защото без значение остава -
кавгата ни, тъй яростна тогава,

а тя била, сега я виждам, малка,
пък пуснали се бяхме по пързалка,
и бяхме заслепени, възгордени,
и егото направи ни студени…

Но все пак, ето, край морето,
седиме с теб, не зная откога,
и спомняме си тая ни кавга,
и смеем се, ухилени едни,

на тия стари, тъй наивни дни,
когато с изтърваните си думи
могли сме ний, тъй остро,
кат с куршуми,
най-близките си ние да раним,
безжалостно за миг да ги сломим…


Но таз победа – беше ли ти сладка?
Или горчеше и не беше гладка…

***

Във края на живота ще е друго -
и би ли искал там да бъде грубо?

Накрая на морето, от брега,
ще спомним как във пясъка играхме,
и замъци мечтателно строяхме,
а после, спомняй, някой ни разказа,
как всеки замък трудно се създава -
и ние му повярвахме, нали?


Захвърлихме игрите си щастливи
и станахме едни сериозни, сиви,
и с някакъв премерен скептицизъм,
изрекохме: “Какъв ти оптимизъм?”

“Нима не виждаш всичко покрай теб?
Нима си се захлупил със надежди,
но ето, късоглед си и без лещи
не виждаш ти и повече от метър,
макар че надписът е твърде едър..”

 

И пише там:
“Надежди оставете!
И Вярата си светла загърбете!
И всичко възмечтано изхвърлете,
и с ценностите свои се простете…”

Но в края на живота
ги не давам -
и няма да ги сменям,
ил продавам,

защото вече стана твърде късно,
да шепна,
или да играя мръсно…