Горко на победените...

Във столицата славна влезе Цезар -
след битка, победител беше той -
дивашки хан бе вързал със въжета,
към лъвовете водеше, но… СТОЙ!

Дивакът нещо искаше да кажe,
но устните му беше вързал ти,
о, Цезарю, великий, и тъй снажен,
от словото не се боиш, нали?

В тълпата знатен римлянин извика:
“- Във Рим цари словесна свобода!
Щом иска да говори, да го стори,
дори да е с дивашките слова.”

И Цезарят, притиснат, разреши го,
и рече на един войник така:
“- Устата му, ти леко развържи я,
но малко, да не каже много тя!” 

Тогава тоз дивакът, се развика,
с грубите, дивашките уста,
крещеше той, но ни едничка дума
тълпата насъбрана – не разбра.

Но слушаше наблизо мъдрий Янус -
научил бе дивашкия език,
и всичко чу, и всичко бе разбрано,
но Янус заглушиха в оня миг…

***

Да, онзи хан нахрани зверовете,
зарадва озверялата тълпа;

А в клетий Янус
дълги дни звучеше:
“- Децата ни, защо ги ти...изкла…”