Веднъж Хорхе Букай написа, че "обичам те" би следвало да се тълкува като "твоето щастие ме интересува". Силно се впечатлих от думите му и неведнъж съм разсъждавал по тях.

Любовта е могъща, дълбока сила, която не познава граници. Да обичаш означава да изгубиш контрол. Трудно е да обуздаеш сърцето си, защото водите на обичта заливат всичко.

Възлюбеният в нашите очи е съвършен, поне за известно време. Обичайки, често пренебрегваме себе си, за да угодим на другия. Харесваме онова, което той харесва. Приучаваме се на навиците му, превръщаме се в негово подобие, губейки собствената си идентичност.

Опитвали ли сте да погледнете отвъд светлата страна на обичта? 

Любовта извежда света ни от равновесие. С нея летим високо или падаме в бездънната яма, но при всички положения не сме стъпили здраво върху твърдата почва под краката си.

Битка?

Водя битка срещу собственото си сърце. Отсреща е лед, дори калта е замръзнала, тъй че е невъзможно да затъна. Понякога е така.

Готов ли съм за... рани?

Любовта е риск. Тя наранява, както и новите твърди кожени обувки разраняват стъпалата ни. Но свикнем ли с тях, не търсим други, дори да виждаме, че тези, които сме избрали, не са за нас. Защото любовта изкривява погледа и сетивата ни. Губим своя фокус. Често губим и спокойствието си. Лишени сме от самообладанието си.

Такава е тя, любовта. Могъща сила, способна да съгражда, но и да разрушава.

Любовта може да ни отведе в рая или в ада, но винаги ни води нанякъде.

Добра или лоша, тя е твърде важна за нашето съществуване.