Детайли

Добавил: Кирил Йовев

Категория: Хоризонт

Започна ли да пренебрегвам собствените си правила, старите проблеми се появяват отново. По тази причина превърнах здравословните граници в част от живота си. Неотклонно отстоявах себе си и упражнявам самодисциплина, за да градя живота си, такъв, какъвто го искам. В миналото трупах неприязън у себе си, понеже все се надявам другите да отгатват настроенията и желанията ми. Опитът ме научи, че никой няма сам да се досети какви са моите потребности.

 

***

 

Признаци, които подсказват, че се нуждаете от лични граници

• Чувствате се претоварени;
• Таите неприязън към хората, защото са ви помолили за помощ;
• Избягвате разговори по телефона или лице в лице с хора, за които предполагате, че може да ви поискат услуга.
• Коментирате как помагате на другите, без да получавате нищо в замяна.
• Чувствате психическо и физическо изтощение.
• Често си фантазирате как оставяте всичко и изчезвате.
• Нямате време за себе си.

***

Миналата година получих съобщение от един роднина, който ме молеше за съдействие, за да помогне на един друг човек да си стъпи на краката. Установих, че съм израсла, когато в отговор написах: “Това не е моя отговорност, не е и твоя.” След всичките години, през които се бях мъчила да спася въпросния човек, най-сетне се отказах. Не е моя работа да спасявам хората. Не е моя работа да ги вкарвам в правия път. Мога да им помогна, но не и да ги вкарвам в правия път. В онзи момент бях горда от напредъка си в зачитането на собствените си граници. Опитът ме научи, че ако дадено обстоятелство не ме удовлетворява, трябва да направя нещо, за да го променя.

***

Хората не знаят какво искате. От вас зависи да го заявите ясно. Яснотата спасява отношенията.

***

Защо хората не уважават границите ви:

• Не приемате себе си на сериозно;

 

• Не възразявате, когато хората нарушават границите ви;

 

• Извинявате се, че сте поставили граници;

 

• Позволявате твърде много компромиси;

• Изразявате се неясно;

 

• Не заявявате границите си словесно пред другите (а само наум);
• Приемате, че да заявите границите си веднъж е достатъчно;
• Приемате, че околните ще се досетят какво искате и от какво се нуждаете от редакцията ви, когато нарушат границите ви;

***

Границите са пътят към здравословните отношения.

***

В основата на грижата за себе си стоят границите.

***

Грижата за себе си не се свежда до един ден в спа центъра и не е проява на егоизъм. Отклазът да се притичвате на помощ е израз на грижата за себе си. Удовлетворяването на собствените ви потребности е израз на грижата за себе си.

***

Чувстваме се претоварени.

***

Крайната неприязън ни пречи да даваме най-доброто от себе си във взаимоотношеняита си. Поражда конфликти. Прави ни параноици. Издига стени. Трайната неприязън изкривява начина, по който възприемаме чуждите намерения, и ни кара да помагаме по задължение, вместо с радост. Неприязънта често е осезаема.

***

Форми на пропускливи граници:

 

• Прекалено споделяне;

 

• Съзависимост;
• Заплитане (липса на емоционално разграничение между двама души);

 

• Неспособност да се отказва на молби;

 

• Стремеж винаги да се угажда на всички;
• Зависимост от чуждото мнение;

 

• Парализиращ страх от отхвърляне;

 

• Толериране на лошо отношение.

 

Примерни проявления на пропиускливите граници: 

 

• Съгласявате се на неща, които нямате желание да вършите;

• Давате пари назаем от чувство за задълженост или когато нямате средства да си го позволите;

 

***

Форми на непробиваеми граници:

 

• Не споделяте;

• Издигате стени;

• Избягвате да се показвате уязвим;

• Прекратявате контакти;

• Имате високи изисквания към другите;

 

• Налагате строги правила.

***

Приятелствата, в които имате усещането, че давате повече, отколкото получавате, ви вредеят. Общуването с приятели, което често прераства в спор, ви вреди. Приятелите са семейството, които сами си избирате, и тези отношения би трябвало да внасятя лекота, уют, подкрепа и смях в живота ви, а не излишни драми.

***

Човек стига до изтощение ако:

• Не знае кога да каже “не”;
• Не знае как да каже “не”;
• Поставя другите, а не себе си, на първо място;
• Стреми се винаги да им угажда;

 

• Сграда от синдрома на супергероя (“Мога да се справя с всичко”);

 

• Храни нереалистични очаквания;
• Усилията му не биват оценявани;

***

 

Ако страдате от синдрома на супергероя “(Мога да се справя с всичко)”

 

Никой не може да се справи с всичко. Убедеността в противоположното води до изтощение. Ерика виждаше майките, които в блоговете си публикуваха разкошни свои снимки с кокетно облечените си бебета. Тя дълго време бе вярвала, че е възможно човек да смогва с всичко и пак да готви изящно оформени ястия всеки ден. Нямаше представа колко трудно бе за повечето жени да съчетават работата и личния живот, макар самата тя да водеще същата тази борба.

 

Примерни граници: престанете да следвате в социалните медии хора, които създават впечатлението, че животът им е безупречен във всеки момент. Интересувайте се по-скоро от майки, които говорят открито за предизвикателствата в ежедневието и споделят как надвиват стреса.

***

“Тогава тя допусна, че е възможно нейните очаквания да са неразумно високи. Реалистичните очаквания не причиняват стрес”.

***

 

Ето още няколко често срещани причини за физическото и психическото изтощение:

 

• Давате съвети на хора, които не държат не мнението ви;
• Водите разговори с хора, които ви изморяват емоционално;
• Вършите неща, които не ви носят задоволство;
• Липсва ви баланс (хармония) в ролите и задълженията;
• Поставяте си високи стандарти на работа, у дома или във взаимоотношенията си;
• Непрекъснато изпитвате желание да упражнявате контрол в ситуации, които не зависят от вас.

***

Нека първо разгледаме тревожността. Тя често е следствие от нереалистични очаквания, неспособност да казваме “Не”, и да се застъпваме за себе си.

***

 

Нереалистичните очаквания към околните и към вас самият също може да провокират тревожност. В някои случаи очакванията се появяват, когато сравнявате себе си с другите, или произтичат от семейни, или културни норми, или пък възникват под влиянието на приятели. Ако страдате от чести пристъпи на тревожност, важно е да започнете да разграничавате разумните очаквания от неразумните. За да прецените дали очакванията ви са разумни, отговорете си на следните въпроси:

• Чии стандарти се старая да постигна?
• Разполагам ли с достатъчно време, за да изпълня обещаното?
• Какво би станало в най-лошия случай, ако не го изпълня?
• Как бих могла да опазя собствените си граници в тази ситуация?

***

 

Когато казванте “не” на хората, казвате “да” на себе си и на нещата, които искате в действителност.

 

***

 

Когато лекувам депресия, лекекувам безнадеждност. В работата си с депресирани клиенти аз им помагам да повярват в себе си. Щом успеят да направят това, животът им се променя, към по-добро!

 

***

 

Стъпка по стъпка успявам да спазвам малките обещания, които давам на себе си. Дребните победи са големите победи. По-добре да направя едно нещо, отколкото абсолютно нищо.

***

 

Хората не могат да отговорят на очаквания, които не са им известни. Границите са негласни правила.

***

 

Всъщност повечето хора без здравословни граници смятат грижата за себе си за егоистична, затова, когато се опитат да си отделят лично време, се чувстват ужасно. Те мислят, че така лишават друг човек от грижите си.

***

 

Хората усещат липсата ви на самоуважение или прилепчивостта ви по начина, по който говорите на и за себе си и по които сеотнасят към себе си. Дръжте се добре към себе си, защото околните ви наблюдават. Това, разбира се, не означава, че те имат право да се държат грубо с вас.

 

***

 

Когато кажете “да” докато в действителност искате да кажете “не”, с тялото си усещате, че нещо не е наред. Когато позволите да се възползват от вас, с тялото си усещате, че това не е редно. Когато дадете неохотно, пак го усещате с тялото си.

 

Затова, ако се научите да обръщате внимание на тялото си, то ще ви поскаже кога е дошъл моментът да наложите граници с въздишката, преди да отговорите на позвъляване, с импулса да избягвате определени хора или с колебанието дали да кажете “да”. Възмжоно е също да ви се присвие коремът, да ви заболят рамената, вратът или слепоочията. Когато започнете да забелязвате вашите собствени физически реакции, ще си дадете сметка колко често сте пренебрегвали собствените си потребности, за да угодите или да се грижите за другите.

 

***

 

Гневът, насочен и навън, и навътре, може да повлияе зле на отношенията ни с другите.

***

Децата никога не са слушали особено внимателно възрастните, но винаги са им подражавали. Родителите учат децата си като им дават пример. Родителите, които сами нямат здравословни граници, неволно учат децата си на същото.

***

Това, което мнозина не осъзнават е, че недобрата грижа за себе си нерядко е следствие от проблем с границите. Когато спортуваме редовно, задаваме очаквания към самите себе си, като определяме какви постъпки и навици можем да допуснем или какви не. Няма да намерим време да тренираме или да се храним добре, ако нямаме здравословни граници спрямо самите нас.

***

Макар семейството да е първото ни училище, ние се учим и от другите хора около нас - учители, връстници, лица от телевизитята и киното, и други възрастни.

***

Не предавайте себе си, за да угодите на другите.

***

 

Сексуални граници можете да наложите с думи като:

• От коментарите ти за външния ми вид ми става неудобно.
• Не искам да имам сексуална връзка с теб.
• Махни си ръцете от крака ми.
• Престани.
• Коментарът ти не е смешен, а неуместен.

 

***

Примери за нарушаване на интелектуални граници

 

• Ако някой обижда друг човек заради вярванията или убежденията му;

 

• Ако някой се държи пренебрежително с друг човек заради разногласия;

 

• Ако някой се държи неуважително към родител пред детето му;

***

 

Пример за нарушаване на емоционални граници

 

• Ако някой споделя твърде скоро и твърде много.
• Ако някой си излива емоционалното напрежение пред друг човек / ползва го за емоционален отдушник.
• Ако някой споделя с дете неподходящи неща, свързани с емоции.
• Ако някой отрича чувствата на друг човек.
• Ако някой омаловажава значението на дадена случка. Например: “Това не е кой знае какво.”
• Ако някой настоява друг човек да преодолее бързо сложни, дълбоки чувства.
• Ако някой коментира личния живот на друг човек зад гърба му.

 

***

 

Примери за нарушаване на собствените и на нужните граници относно времето

• Ако някой звъни няколко пъти подред без спешен повод.
• Ако някой очаква друг човек да прекъсне това, с което се занимава, за да се притече на помощ.
• Ако някой звъни или праща текстови съобщения късно вечерта, когато получателят им вече спи.
• Ако някой постоянно моли друг човек да му върши услуги безплатно.
• Ако някой се натоварва с твърде много ангажименти.
• Ако някой води дълги разговори с хора, които го изцеждат емоционално.
• Ако някой моли друг човек да му направи услуга в момента, в който е очевидно, че другият човек е зает.
• Ако някой моли свой служител да продължи да работи извън работно време без допълнително заплащане.
• Ако поемаме твърде много ангажименти.
• Ако водим дълги разговори с емоционално изтощаващи хора.
• Ако вършим услуги за хора, които не са склонни на същата отзивчивост.

***

 

Примери за макронарушения на граници

 

• Не сте в състояние да вземете решение, преди да се посъветвате със сестра си, която ви помага да се справят с всичко в живота.

 

***

 

Контразависимост

 

Контразависимост възниква, когато  установяваме непробиваеми граници, за да държим, хората на разстояние в емоционален смисъл. Форми на контразависимост:

• Трудно ви е да разкривате емоции и мисли, които може да ви поставят в уязвимо положение;

 

• Не умеете да искате помощ;

 

• Неудобно ви е да приемате помощ;

 

• Не се вълнувате от живота на другите;

• Предпочитате всичко да вършите сами;

• Страхувате се от сближаване с хората;

• Установявате емоционална дистанция;

• Бързо се смущавате, когато хората показват уязвимостта си;

 

• Отблъсквате хората, когато отношенията ви станат по-сериозни;

 

***

 

Граници при контразависимост

 

• Опитвайте се да споделяте по-често;
• Казвайте на хората какви емоции предизвиквате у вас думите им;
• Молете за помощ;
• Приемайте помощ, ако някой ви я предлага;

***

 

Още примери за пасивност:

• Нещо ви притеснява, но си мълчите;
• Позволявате на хората да правят и да казват неща, с които не сте съгласни;
• Пренебрегвате неща, които ви провокират;

 

***

Още примери за себеотстояване

• Казвате “не” за всичко, което не искате да правите.
• Казвате на хората как тяхното поведение ви кара да се чувствате;
• Споделяте какво действително мислите за преживяванията си;
• Отговаряте на момента;
• Вместо да замесвате трета страна, говорите направо с човека, с когото имате проблем;
• Още отначало давате ясно да се разбере какво очаквате вместо да предполагате, че хората сами ще се досетят.

 

***

 

Никога, никога, абсолютно никога не се извинявайте, когато налагате граници!

 

***

 

Когато някой нарушава границите ви, вие можете да:

• Ги повторите и обновите;
• Разредите контактите си с въпросния човек;
• Му отправите ултиматук;
• Приемете, че това няма да се промени, и да се откажете от връзката;

***

 

Много хора работят без почивка като слагат знак на равенство между заетостта и успеха!

 

***

 

Когато се страхуваме да не изглеждаме раними, се ограждаме отвсякъде с непробиваеми граници, тъй като главната ни цел е да останем в безопасност;

 

***

 

Трудно е да промените навиците си, ако не промените подсъзнателните си убеждения, които ви дърпат към старото ви поведение. Имате нова цел и нов план, но не сте променили това кой сте.

 

***

 

Ето списък с областите, в които границите спрямо себе си са полезни:

• Финансите;
• Начинът, по който си разпределяте времето;
• Грижата за себе си;
• Начинът, по който позволявате на другите да се отнасят към вас.
• Мислите ви (да, можете да спрете да си говорите грубно точно както можете да попречите на някой друг да се държи зле с вас);
• Реакциите ви;
• Хората, които допускате в живота си;

***

Липсата на самодисциплина е признак на липса на граници спрямо себе си. Точно в този момент на телефона м исе вижда скрийнсейвър с надпис: “Нямам време да губя време.”

***

 

Вземете тетрадка или лист хартия, и направете следното упражнение:

 

• Какъв човек искате да бъдете? Превърнете се в човека, който искате да бъдете, ир представяйте него пред околните;

• Съставете списък с граници, които искате да наложите спрямо себе си. Напрмер: “Пести повече пари”. До всяка граница посочете една лесноприложима стъпка, която може да ви помогне да спазвате границата си. Например: “Отвори си спестовна сметка и заделяй по 30 долара месечно в нея);

 

 

***

 

Едно от основните условия човек да се превърне във вързрастен е да започнем сам да си чертае пътя. Колкото по-удобна ви става ролята на възрастен, толкова повече се отдръпвате от опеката на родителите си.

***

 

Признаци, че трябва да очертаете граници спрямо родителите си:

• Родителите ви са запознати с най-лични подробности относно връзката ви (особено ако ѝ вредят по някакъв начин);
• Родителите ви са се намесили в спорове, които водите с други хора;
• Родителите ви не уважават мнението ви;
• Родителите ви навлизат в личното ви пространство, без да ви попитат дали може;

***

 

Как изглеждат границите спрямо родителите ви

• Не им позволявате да ви идват на гости, без да ви предупредят;
• Запазвате за себе си твърде лични подробности относно връзката ви;
• Не обрисувате партньора си в черни краски пред родителите си;
• Не се притеснявате да кажете: “не”;
• Запознавате родителите си с половинката си, когато се почувствате готови;
• Сами се справяте със споровете, които водите с трети лица.
• Изразявате мнението си пред родителите си;

***

 

Когато споря със сестра ми, не искам да се намесвате. Ние сме възрастни и можем да изгладим различията си без да ни напътствате.

***

 

Примери за негласни споразумения и нездравословни граници

• Приемате, че хората знаят как да се държат в отношенията си с вас.
• Приемате, че хората ще удовлетворяват потребностите ви, без да им кажете какви са те.
• Приемате, че хората просто знаят какви очаквания имате.

***

 

През годините ми на работа с двойки съм се изумявал колко често се случва двама души да се съберат, без първо да обсъдят правилата, които ще следват във взаимоотношенията си, в това число и допустимите и недопустимите неща във връзката им. Нямам предвид какво е било нормално в другите им връзки, а в тази помежду им. Какво е приемливо и какво не е?

***

 

Признаци за здравословното приятелство

• Приятелят ви приветства израстването ви;
• Подкрепяте се взаимно;
• И вие, и другият печелите от приятелството ви;
• Приятелството ви се развива заедно с вас;
• Знаете как да се подкрепяте взаимно;
• Личните граници не представляват заплаха за приятелството ви;
• Приятелят ви ви приема такъв, какъвто сте;
• Вижда странностите ви и се съобразява с тях;
• Можете да говорите за чувствата си с него;

***

 

Как да се справят с хора, които се оплакват по навик

 

Служете за пример - не се оплаквайте.

 

***

 

Каква е ползата от чуждите проблеми?

 

***

 

Ако искате да живеете психически здравословно, трябва:

• Да елиминирате негативните хора от живота си;
• Да сведете до минимум контактите си с хора с нездравословно поведение;
• Да правите различни неща сами, вместо с хора с нездравословно поведение;
• Да вземате трудни решения как да разпределяте времето си;
• Да опитвате нови стратегии, защото един и също подход води до един и същ резултат;
• Да задавате ясни очаквания в началото на ново приятелство;
• Да изграждате нови взаомоотношения с хора със здравословно поведение;
• Да заявите границите си повече отведнъж (или да се откажете и да продължите напред, защото отсрещната страна не иска / не може да ги уважи).

***

 

Да помолите за това, което исакте, да видите временна промяна и след това да забележите, че нещата тръгват пак постарому.

Да намерите начин да продължите напред без този човек в живота си.

Да проумеете, че неагативите във връзката надхвърлят позитивите.

Да признаете откровено пред себе си как връзката се отразява на психиката ви.

***

 

Хората се отнасят с вас така, както им диктуват границите ви.

 

***

Проблеми с границите на работното място изглеждат така:

 

• Вършите задачите на другите;

• Поемате повече ангажименти, отколкото можете да изпълните;

 

• Не възлагате задачи на други хора, когато това е възможно.

 

• Флиртувате;

• Работите допълнително, без да ви се плаща.

• Не ползвате полагащия ви се отпуск;

 

• Съгласявате се да поемате задачи, които нямате възможност да изпълните качествено.

 

• Водите стресиращи разговори.

• Работите по време на почивка.

• Вършите работа, която би следвало да се свърши от няколко души;

• Не си вземате почивка, когато имате нужда от такава.

 

***

 

Характеристика на отровната работна среда

 

Работите до късно

Имате колеги, които редовно обсъждат останалите зад гърба им

Имате шеф нарцис

Има лошо отношения между колегите или началниците.

Подложени сте на психически тормоз.

Подложени сте на сексуален тормоз.

***

Професионалното изтощение е следствие на нездравословните граници. Много от клиентите, които виждам в практиката си, съобщават за проблеми с баланса между работата си и личния живот. В продължение на четириинайсет години наблюдавам хора, които работят за двама, не си тръгват от работа навремеме, работят в извън работно време (през вечерите и почивните дни), не се възползват от полагащия им се отпуск и доброволно изявяват желание да участват в проекти, за които нямат време. И вършат всичко това в стремежа си да заслужат званието “добър служител”;

Винаги съм предупреждавала такива клиенти: “С колкото повече работа изглежда, че се справяте, толкова повече работа ще се очаква да вършите”

 

***

Ето списък на нещата, които правя, за да намаля риска от професионално изтощение:

 

 

• На седмица приемам между петнайсет и двайсет клиенти максимум;

• Имам сесии с клиенти в три от работните дни, а през останалите два пиша или работя по други проекти;

• Работя с клиенти с проблеми, свързано само с моята област (проблеми с взаимоотношенията);

• Преди да започна да работя с нови клиенти, провеждам предварителен разговор с тях, за да разбера дали ще си допаднем;

• Заявявам границите си пред клиентите ми относно контактите с мен в извън работно време;

 

• В дните, в които имам сесии с клиенти, съзнателно съхранявам енергията си, например избягвам потенциално изтощителни разговори извън кабинета ми;
• Отделям си няколко минути тишина преди първата ми сесия, за да обмисля спокойно предстоящия ден и да се настроя;

 

• Разбирам, че не съм длъжна да влизам в ролята на терапевт, когато не работя, затова не консултирам някого в извънработно време;

 

• Аз самата ходя на терапия, за да обмислям и да се справят с възникнали проблеми в живота ми;

 

• Ходя на почивка няколко пъти в годината;

 

***

 

Ето други начини да избегнете професионалното изтощение:

 

 

• Не допускайте да загубите дори и един ден отпуск. Отпуските ви дават възможност да презаредите батериите. Възползвайте се от тях, когато работодателят ви ви предлага платени почивни дни. Ако нямате право на платен отпуск, спестете пари (ако ви е възможно), за да си позволите малко време да си починете. Откъсването от работната среда и задължения е отличен начин човек да възстанови енергията си.

• Отделяйте време за себе си извън работата. Намерете си хоби, което да няма нищо общо с нея, и се занимавайте с него редовно.

• Недейте да прекарвате обедната почивка на бюрото. Ако по някаква причина това се налага, не работете, докато обядвате. Използвайте това време да медитирате, да разгледате един епозод на “Офисът”, да се поразходите или да обядвате с колега, докато си говорите за неща, несвързани с работата.

 

 

Грижете се да намирате време за себе си или преди, или след работа. Преди да започнете работния си ден, отделяйте по няколко минути за някаква отпускаща практика - можете например да помедитирате, да прочртете или да погледате нещо вдъхновяващо. Кратките паузи преди, по време на и след работа ще ви помогнат да се съсредоточите, ще понижат кръвното ви налягане и ще внесат равновесие в ежедневието ви.

 

***

Ако е възможно, работете само на работа / през работното време;

 

***

 

Границите на работното място звучат така:

 

• Нямам възможност да се заема с още проекти;

• Не мога да работя след пет часа;

• Не чета служебни имейли, докато съм в отпуск;

 

• Трябва ми помощ с възложения ми обем работа.

 

• Не говоря за личния си живот на работа. Чувствам се неудобно.

• Ако искаш да поговорим, предлагам да обядваме заедно. Така ще имаш пълното ми внимание.

 

• Благодаря ти за поканата да се видим този уикенд, но няма да успея да се освободя.
• Не ми се ходи на заведение след работа, но може да отидем на йога, какво ще кажеш?

 

• Нямам възможност да ти помогна след работа. Това време е запазено за семейството ми.

 

• Ако става дума за работен ангажимент, е нормално да обясните защо отказвате съдействие. Например: “Няма да мога да участвам в този проект, понеже помага на Х с неговия”;

 

***

 

Границите на работното място изглеждат така

 

 

• Опитвате се да не обядвате на бюрото, но ако това се налага, не работите, докато се храните;

• Прекратявате тактично, но директно разговори, които ви отвличат от работата.

• Пристигате навреме на работа.

• Тръгвате си навреме от работа.

• Свеждате до минимум всичко, което може да ви разсее - като текстови съобщения и телефонно разговори с близки и приятели, - докато работите, тъй като такова отклонения ви пречат да приключите с работата на време.

 

• Отпускате се за кратка дрямка в обедната почивка; изследванията сочат, че дрямката през деня подобрява издръжливостта и способността за концентрация.
• Затваряте вратата на офиса си, за да не ви разсейват външни шумове.
• Ако е възможно, измисляте начини как да избягвате да си доработвате у дома.

 

***

 

Как да налагате граници, касаещи свободното ви време

 

 

• Не проверявайте служебния си мейл през уикенда.

• Не се отбивайте в офиса през уикенда, за да си наваксате с работата.

 

• Не работете, докато сте на почивка, освен ако не става дума за извънредни обстоятелства. Предварително си осигурете заместник и му възложете да свърши това, което е възможно, докато ви няма.
• Намерете си хобита и дейности, които нямат връзка с работата.

 

 

• Ако в работата сте подложени на постоянен стрес, избягвайте да говорите за нея с околните, с изключение на терапевта ви. Като предъвквате постоянно всичко, което не понасяте в службата, няма да намерите успокоение.

• Не предлагайте безплатна професионална помощ на близки и приятели. Ако сте, да речем, счетоводител, препратете ги към свой колега.

• Преди да заминете на почивка, настройвайте електронната и гласовата си поща при опит за контакт с вас да изпращат автоматични съобщения, че сте извън офиса. Препращайте желаещите да се свържат с вас към свой колега, за да намалите задачите, с които ще трябва да се занимавате, докато се върнете от отпуск.

• Делегирайте задачи, които могат да се вършат от други хора. Един изпълнителен директор не би трябвало да отговаря лично на служебния си телефон. Един хирург не би трябвало да подготвя лично операционната зала преди операции.

 

• Подреждайте задачите си по спешност и крайни срокове. Не всички заслужават еднакво внимание.
• При нужда молете за помощ.
• Говорете с работодателя си, когато се окажете претоварени със задачи.

***

 

Граници за работещите на свободна практика

 

• Изискайте реалното заплащане за продуктите или услугите си;

• Ако предлагате намаления, правете го с мярка;

• Недейте да работите нонстоп. Прекъсвайте от време на време. Давайте си почивки. Като човек със свободна професия, аз също знам, че работата никога не свършва, но не забравяйте една важна подробност - вие сте си сам шеф и можете сам да определяте границите си.

• Избягвайте да си служите с фрази свързани с неуморна работа, като “Труди се повече”, “вечно на педал”, “почивката после”.

 

 

***

Налагането на граници може да изглежда така:

 

• Не оставете да си говорите с определени колеги след работа;

• Не предлагате помощ на шефа си с лични дела.

• Позволявайте на свой колега да ви следва в социалните медии, но ограничавате достъпа му само до това, което нямате нищо против да види;

 

• Настройвате акаунтите си в социалните медии така, че да не ви показвате постовете на колега, чието съдържание не виддопада.
• Не казвате на колегите си какво е потребителското ви име в социалните медии;

 

***

 

Отклоняването на покани звучи така:

• Благодаря ти, че ме покани на коледното парти, но няма да успея да дойда.
• Много е мило от твоя страна, че ме каниш на обяд, но имам нужда да оставам сам през обедната почивка.
• След работа предпочитам да се прибирам и да си почивам.
• Искаш ли да разменим телефонните си номера вместо имената в социалните медии?
• Падам си домошар, затова предпочитам да откажа;

***

 

Всеки път, когато качвам постове в социалните медии, те ми напомнят следното:

 

 

• Винаги се намират хора, чиито стандарти не можем да достигнем;

 

• Хората са много по-сурови в критиките си, когато мислят, че няма да им отвърнем;
• Някои хора просто обичат да спорят;

 

• Започнем ли да им отговаряме, доброволно се въвличаме в спор.

 

• Начинът, по който хората се изказват по наш адрес, говори за тях, не за нас;
• Не можем да угодим на всички, защото хората имат различни потребности.

 

• Дори и многократно да се опитаме да обясним позицията си, няма гаранция, че хората ще я разберат;

• Понякога се налага да се разделите с последователи, като се възползвате от магията на опцията “блокиране”;

• Ваша отговорност е да съхранявате енергията си;

• Някои хора си мислят, че имат право да се разпореждат с времето ви, но единствени вие имате контрол над него;

 

 

***

 

Ето някои признаци, които подсказват, че се нуждаете от граници по отношение на технологиите:

 

 

• Забелязвате, че постоянно си проверявате телефона, когато би трябвало да се занимавате с друго;

• Отделяте извънредно много време на телефона си.

• Повечето хора прекарват по около три часа, взирайки се в екрана му;

• Когато сте в компания, гледате телефона си, вместо да общувате с хората около вас.

• Редовно използвате телефона си, за да се откъснете от работа, деца и други ангажименти или контакти с околните.

 

• Чували сте оплаквания по повод на времето, което отделяте на телефона си.
• Използвате телефона си, докато шофирате;
• Допуснали сте технологиите да влияят на способността ви да се справяте в различни области от живота си - в училище, на работа или у дома.
• Допуснали сте технологиите да вредят на умственото или емоционалното ви здраве.

 

***

 

От опит научих, че интерпретацията на хората почти няма връзка с моите думи, но говори много ясно за случващото се в живота им;

 

***

 

 

• Не бъдете приятели в мрежите с хора, с които не сте приятели в истинския живот;

• Престанете да следвате хора, които ви карат да не харесвате себе си.

 

 

***

“Не приемай нищо лично.” И така, каквото и а се случва около вас, не го приемайте лично. Хората не правят нищо, причината за което да сте вие. Причинате са самите те. Всеки живее в своя собствен сън и в своя собствен ум. Дори когато думите изглеждат насочени лично към вас, като една откровена обида например, в действителност те нямат нищо общо с вас.

 

***

 

• Хората, които имат граници, спят по-добре;
• Хората, които имат граници, по-рядко страдат от изтощение;
• Хората, които имат граници, изграждат здравословни взаимоотношения, които често биват дълготрайни;
• Хората, които имат граници, са по-малко стресирани;
• Хората, които имат граници, по-често изпитват радост;
• Хората, които имат граници, печелят и краткотрайните, и дълготрайните ползите от налагането им;

 

***