Понякога човек има нужда да остане насаме с мислите си. Но как да стане то, след като сме заробили умовете си в тези устройства, в които непрекъснато нещо ни стимулира. Къде е тишината? Къде е онази стая, в която няма нищо - само ние? И колко е нужна тя!

Колко е хубаво човек да остане насаме с мислите си. Чаша вода. Тераса и кафе. Изключен телефон. И без книга. Просто един час на прекрасна, лечителна скука 1f642:)

Прозявка, почесване по муцунката - и следобедна дрямка.

Малко време само за теб. Без чатове. Без срещи с други хора. Без клиенти и задачи. Без обучения и проекти. Само ти, кафето и скуката. Блаженство 1f642:)

Просто си го мислех. Напоследък съм се механизирал. Работа, работа и пак работа. Виждам и много други хора са така. Всъщност, не виждам. Пишем си. Нали сме заети, как да се видим. Все сме заети, дявол да го вземе! И защо ни е всичко това?

Обаче, като гръмотевица ме удари една мисъл днес - човек вииинаги може да смени пътя.

1f642:)

С пожелание за лека вечер,
Кико