Според теолозите формалните аргументи, че Бог би могъл да сложи край на злото в света, са част от божествения план, който е неразбираем за нас. С една дума, Бог наистина е всемогъщ, защото е избрал да не прави това по недостъпни за разума ни причини.
Има един софизъм – който е логически правилно твърдение, което обаче води до ирационално умозаключение или не може да бъде доказано като осъществимо, - който винаги ме е привличал.
Софизмът относно невъзможността на всемогъществото е следният.
Положение номер едно: Бог съществува.
Положение номер две: Бог е всемогъщ.
Положение номер три: Щом Бог е всемогъщ, може да прави всичко.
Положение номер четири: Следователно може да направи различни по големина камъни – големи и малки. Може ли Бог да направи толкова голям и толкова тежък камък, който никой, никое човешко същество на Земята, да не може да повдигне?
Умозаключение: Ако не може да направи такъв камък, тогава не е всемогъщ: значи, има нещо, което не може да направи. А ако може наистина да го направи, тогава ще има камък, който той не би могъл да повдигне, а при това положение пак не е всемогъщ.
Освен че съм далеч от това да съм Бог, има безброй неща, които знам, че не мога да направя.
Дори да исках в този момент да затвора очи, да ги отворя и да се озова в Гранада с Хулия, това не е сред нещата, които действително мога да избирам, но обстоятелството, че не мога да направя това, не означава, че не съм свободен.
Мога ли обаче да реша да изляза на улицата и вместо да взема такси, да повървя пеш, въпреки че вали проливен дъжд? Да, мога. Мога ли да изляза навън, да се скрия в някоя уличка и да ударя с пръчка първия човек, който мине? Да, мога. Изборът дали да го направя, или да не го направя, зависи от мен, а не от ограничение, което ми налагат обстоятелствата.
Упражнявам свободата си именно в решенията, които вземам, когато правя своя избор в рамките на възможното. Или казано с други думи:
Свободата се състои в способността ми да правя избор в рамките на действително възможното.
Из "Пътят на самозависимостта"